ИЗВЪНРЕДНО В ПИК TV: Правна комисия реши за новата длъжност "разследващ главния прокурор" (ОБНОВЕНА)

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Правна комисия към Народното събрание разглежда предложението на ГЕРБ да се създаде длъжност "разследващ главния прокурор". Искането на управляващата партия е продиктувано от становище на Венецианската комисия. 

От прокуратурата обявиха, че са против, а само преди няколко месеца Конституционният съд излезе с тълкувателно решение, че всеки един прокурор може да разследва обвинител номер 1. 

Десислава Атанасова уточни, че становището на Венецианската комисия не е задължително, но все пак според тях прокурор, който да има правомощията да прокурор, който да разследва главния прокурор и така според тях, така щяло да се гарантира и участието на съдийската колегия на ВСС. 

От прокуратурата заявиха, че предвидените в законопроекта промени в НПК и ЗСВ, въвеждащи фигурата на „прокурор по разследването срещу главния прокурор“, не са необходими. В актуалното законодателство не са налице пречки за провеждане на разследване срещу главния прокурор от всеки компетентен прокурор, при наличието на достатъчно доказателства за виновността му в извършване на престъпление от общ характер.

Това становище, освен в нормативната уредба, намира опора и в наскоро постановеното от Конституционния съд на Република България Решение №11 от 23 юли 2020 г. по конституционно дело №15/2019 г. Съгласно решението надзорът за законност и методическото ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по смисъла на чл.126, ал.2 от Конституцията, не включват случаите, когато прокурор извършва проверки, разследвания и други процесуални действия по сигнали срещу главния прокурор.

По време на проверка или разследване по сигнал срещу главния прокурор, той запазва конституционното си положение на главен прокурор, но придобива и ново правно положение на проверявано по сигнала или разследвано лице. Негово задължение е на общо основание да понесе последиците от разследването или проверката, като то произтича от правилото „никой не може да бъде съдия сам на себе си“.

От своя страна всеки прокурор е функционално независим и когато му е възложено извършване на проверка или провеждане на разследване по сигнал срещу главния прокурор, той дължи подчинение само на закона. В тези случаи надзорът за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, осъществявани от главния прокурор по чл.126, ал.2 от Конституцията, са изключени.

Всички граждани са равни пред закона и не се допускат никакви привилегии, основани на обществено положение /чл.6 от КРБ/. Този принцип сам по себе си създава невъзможност от възползване на главния прокурор от каквито и да било привилегии, отличаващи го от всички останали граждани на РБ. При наличие на данни или доказателства за извършено от него престъпление, същият няма никакви законови правомощия да влияе върху процесуалното развитие на случая.

Съгласно чл.117, ал.2 от Конституцията всеки прокурор е независим и при осъществяването на своите функции се подчинява само на закона. Върховенството на закона е гарант на правовата държава и като основен принцип издига закона над всичко останало. Главният прокурор не е над закона, нито извън закона, и не може да влияе чрез законови механизми или чрез правомощията си по служба на извършващите проверки, разследвания и други процесуални действия срещу него прокурори. Всъщност главният прокурор няма право и не може да контролира решенията на прокурорите по отношение на което и да било лице, срещу което се извършват действия по служба.

Това е така, защото по Конституция прокуратурата е единна, но не и централизирана. С промените в ЗСВ от месец август 2016г. се постигна съответствие с конституционно определената структура и организация на Прокуратурата. Прокурорите вече не са подчинени на главния прокурор при упражняването на прокурорските им функции по чл.127 от Конституцията на РБ. Подчинеността е само за административните ръководители, и то само при ръководната им дейност, не и при прокурорската им работа, нито по отношение на работата на прокурорите в ръководените от тях прокуратури по конкретни преписки и дела.

Прокурорите са подчинени само на закона. Същите са свободни съобразно вътрешното си убеждение да вземат решения, независимо за кое лице се отнасят, и тези решения не могат да се контролират от главния прокурор. Дори по линия на служебния контрол не би могло да се стигне до произнасяне на главния прокурор по преписки и дела срещу него предвид общата забрана за произнасяне за самия себе си и гаранциите за противодействие срещу подобни действия.

Гореизложеното се извежда и от същината на двете основополагащи правомощия на главния прокурор по чл.126, ал.2 от КРБ.

Методическото ръководство е абстрактно правомощие, което се реализира по отношение на всички прокурори по обособени групи от дела и преписки, на различен принцип, в зависимост от необходимостта, но никога по отношение на конкретен прокурор, или по конкретна преписка или наказателно производство. То се упражнява с издаването на общи методически указания и инструкции относно дейността на Прокуратурата, в общ план съпоставими с тълкувателните решения на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд. Тези актове са общи, създават организационни предпоставки и съдържат методически насоки за правилното прилагане на закона. Посредством методическите указания именно се постига точното и еднакво прилагане на закона от всички прокурори.

За разлика от методическото ръководство, надзорът за законност се осъществява по конкретни дела или преписки. Може да бъде определен като общо правомощие на главния прокурор да контролира актовете на прокурорите, но с непосредствената цел да гарантира правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. Това правомощие обаче се упражнява по изключение – само в предвидените от закона случаи, и то след извършен инстанционен или служебен контрол на всички нива в Прокуратурата. Налице са множество законови гаранции, че правомощията на главния прокурор не са абсолютни и се упражняват при конкретно разписани законови процедури.

Между двете правомощия на главния прокурор е налице връзка, която се изразява в това, че при ефективно методическо ръководство, при точно и еднакво прилагане на закона от всички прокурори, необходимостта от произнасяне на главния прокурор по конкретни прокурорски актове е обективно ограничена.

При така съществуващата нормативна уредба, в действителност, в Прокуратурата ежегодно постъпват множество сигнали срещу главния прокурор, по които прокурорите съобразно компетентността си работят и се произнасят по същество, както и по всички останали преписки. Стандартът е един и същ, независимо от служебното положение на лицето, срещу което е насочен сигналът. В тази връзка не са констатирани законодателни пречки или практически затруднения при прилагането на закона.

Гореизложеното не обосновава необходимост от създаване на нова фигура – прокурор с изключителна компетентност за разследване срещу главния прокурор.

С оглед така изразеното отрицателно становище, Прокуратурата няма да вземе отношение по конкретните текстове на законопроекта.

От друга страна, намираме за уместно да отбележим, че законодателната власт се осъществява от Народното събрание на Република България и изцяло в неговите правомощия е приемането или не на даден законопроект. В случай на преценка за наложителност от въвеждане на фигурата на прокурор по разследването срещу главния прокурор и довеждане до край на тази законодателна инициатива, Прокуратурата ще организира дейността си изцяло в съответствие с новите нормативни положения.

„Моментът за промени приключи. За съжаление остават съмненията. За да сме 100%, че не може да се случи. Не изключвам кандидатите за тази длъжност  да са повече от един“ каза Християн Митев.

Според него и Венецианската комисия да внесе предложение, ще има хора, които ще са против.

Попов пък изтъкна, че ще излязат въпроси и кой ще контролира контролиращия.

Действащите правила, давали гаранция, според Явор Нотев

Байчев пък заяви, че и Венецианската комисия, а ивсички имали забележки към механизма, който се предлага. Според него шестимата, които са предложили Иван Гешев, сега ще предложат друг човек.

 Христиан Митев обяви, че се гледа на личността на главния прокурор, а не на институцията. Така е било и при предишния, заемащ поста.

 „Славен е начинът, по който завършва мандатът на това НС. За тези 3 години и половина, независимо от всичко случило, стигнахме до гениалната идея  да има разследващ на  главния прокурор“, заяви с ирония Крум Зарков от БСП.

Зарков поиска да бъде даден и пример за подобна институция в друга държава. Според него, докато няма отговор на тези въпроси, нямало как да подкрепят подобен законопроект.

Според това предложение е абсурдно.

„Този дебат се води от няколко години. Но не чуваме от критиците предложение, което да е правилното. Чуваме само заучени политически фрази. Ние не възприемаме становище на прокуратурата и трябва да бъде приет механизъм.  Нека да се съсредоточим  върху това да приемем закон, който ще действа и след този главен прокурор“, заяви Красимир Ципов.

Със сигурност законопроектът може да бъде надграден, според него.

 След този дебат мисля, че е абсолютно задължително да внесем това предложение, категоричен е Ципов.

Крум Зарков отново взе думата и продължи спора по темата.

Байчев  обяви, че всъщност общественият дебат не се е състоял, а единственият дебат ще се води в петък в продължение на 2 часа в пленарната зала.

„Г-н Зарков, идеята е този законопроект да бъде приет до края на този мандат. Ние искаме да го направим заради нашите партньори в Европа и гражданите ,независимо дали ще бъде пратен на Венецианската комисия“, обяви Ципов като контра на репликите на Зарков и Байчев.

 Според него времето ще покаже дали ГЕРБ са били прави, ако този законопроект се приеме.

Ципов е категоричен, че са се съобразили с Венецианската комисия. Той каза, че не приемат техния механизъм. 

 След това се премина към гласуване. 12 гласуваха със „за“, никой не даде своя вот против, а 9 души се въздържаха. Така законопроектът се прие на първо четене.

Въпреки острата реакция на прокуратата срещу създаването на тази фигура, в крайна сметка се прие предложението.

Ива Николова обяви, че Крум Зарков вече четвърта година показва своята неграмотност. По време на днешните дебати той е казал, че се получава преплитане на мозъка, но правилното е преплитане на червата. Водещата на ПИК ТВ изтъкна и още няколко негови гафа от днес.