ИЗВЪНРЕДНО в ПИК! Експерт срази ДСБ и "Зелените"! Вижте какви безумия се случват в Банско!

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Казаното тук е отговор на многобройни коментари по повод моята критика на възгледа на ДСБ за това как трябва да действа правителството по повод концесията на „Юлен“. Това коментира известният икономист Красен Станчев в своя профил във Фейсбук.

Ето какво какъв анали направи Станчев в социалната мрежа:

Моята критика. Тя бе предимно по повод процедурата и нейните основания. За тях аз споделих следното.
„ДСБ са родили реформаторско виждане за ски-зона Банско: разтуряне на договора с „Юлен АД“ и одържавяване на съоръженията и пистите.

Погледнато сериозно, исторически има две успешни стратегии за подобни действия:
a. Печелиш избори и прокарваш извънредно законодателство;
b. Завземаш властта със сила, национализираш и назначаваш приятели да управляват национализираното.

Друга тема е, че и двата подхода исторически със сигурност водят до монументални стопански нещастия.
ДСБ иска одържавяването да бъде извършено от някой друг – например коалиционните партньори, за сметка на някой друг и при чужда отговорност за последиците.

Две думи за сметката, тя трябва да включва: заплащане на вече построеното, покриване на пропуснати ползи (половина от срока е изтекла), компенсация за регулаторни щети (договорът е подписан след приемането на всички закони, т.е. и този за защитените територии и една страна – концедента – е приел всички годишни отчети и плащания по него), връщане на платените по договор суми (възможно нетирани с някои субсидии, ако ги има) плюс разходи по съдебните спорове и разчет за ресурсите, необходими за управление на същата зона до края на концесионния период и след това.

Две думи за основанията: ДСБ знае, че има „монопол“ и е налице „олигархия“; по законовите определения на монопол и свързани с него правни казуси, такъв няма; за „олигархия“ определение няма, но е ясно, че звучи хем неприятно, хем убедително за широките народни маси.

Две думи за въображението: въображението на ДСБ не отива по-далеч от класовата борба и национализация.“

Коментарите

Те са изказани от мнозина, за съжаление не мога и не виждам смисъл да спомена всички 40-50 човека, които са взели отношение.

Но ми се струва достоверно да групирам изказаните мнения така:
- Концесионният договор с „Юлен“ е нарушен, следователно трябва да бъде прекратен, без обезщетения;
- „Юлен“ е монополист, което се вижда от „Витоша ски“;
- Олигархията в България е налице, властва отпреди концесионния договор и национализацията на „Банско“ е част от премахването на тази историческа несправедливост.

Тези аргументи не са нови, те висят на страницата на WWF вече пет години. Новото е, че сега на въоръжение ги взе политическа партия, която, впрочем, в лицето на нейни и на ОДС министри подготвиха сегашната правна рамка на договора за „Банско“.

Първият от тези коментари изисква най-голямо внимание, затова ще отделя най-много място на него.
Както е типично за българското общуване в Интернет, не малко коментари са ad hominem: меко казано, бил съм лобист. На тях няма да отговарям, но ще кажа все пак нещо лично.

Моите отговори
По повод законите

Концесионният договор за ски зона Банско влиза в сила в края на 2001 г. Той се вписва в правния свят на страната чрез три закона – този за концесиите (ЗК, приет октомври 1995 г., но разпоредбите, които имат отношение към нашия случай са изменени и допълнени през 1997 г.), закона за опазване на околната среда (ЗООС, с автор и вносител моя скромност, приет октомври 1991 г. и действал до 2002 г.) и закона за защитените територии (ЗЗТ, приет ноември 1998 г., разпоредбите, които пряко засягат договора и са взети на въоръжение от противниците на „Банско“, са от втората половина на 2000 г.).

Най-често в мненията против функционирането и разширяването на ски зона Банско се цитира чл. 21. т. 1. От ЗЗТ С тази разпоредба в национални паркове се забранява всяко строителство, „освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения.“

„Злото“ министерство

Водещо министерство по договора е това на околната среда. Днес несъгласните с развитието, минало или настояще, на ски зона Банско обвиняват министрите на околната среда от правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски, че са дали ход на неясен и щедър концесионен договор на „Юлен“ АД.

Всъщност договорът съответства на всички стандарти и на законодателството. Той се обсъжда от правителства, които са приели ЗЗТ, актуализира ли са неговото отнасящо към договора съдържание и са създали самия Национален парк Пирин (на 15 септември 1999 г.).

Иначе казано, струва ми се прекалено неподходящо на съответните министри и на концесионера днес със задна дата да се приписва „престъпен“, зъл замисъл. Казвам това с цялата сериозност на моето критично отношение към правителствата на България. Но точно това по отношение на страните по договора и всички правителства внушават българския клон да WWF, "За да остане природа в България" и другите противници на договора, включително ДСБ.
Понеже съм любопитен, аз бях разочарован, че договорът с „Юлен“ не бе публикуван преди или веднага след като бе сключен. Но в крайна сметка публичността на тези договори и Националният концесионен регистър са въведени с промяна в ЗК през 2004 г. Друга тема е защо този договор не бе изискан от „зелените“ по реда на ЗООС.

За разбирането на предлаганата процедура по разтуряне на договора е важно да се знаят някои подробности от него.

Защита на „държавния интерес“

Може би най-важният детайл е концесионното възнаграждение.
Неговият годишен размер „не може да бъде по-нисък от сумата, определена на базата на 10 на сто от техническия капацитет (не действителните клиенти – бел. К.С.) на инсталираните ски-съоръжения“. Както и че то „не може да бъде по-ниско и от 1 на сто от общите приходи от дейността на концесионера, осъществявана на територията на ски-зоната“ (т.е. цялата дейност на „Юлен“).

На трето място важно е, че концесионерът се задължава да направи „инвестиции в размер не по- малък от 37 305 480 лв. за периода на концесията за изграждане на новите трасета и съоръжения за ски-спорт заедно с необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и за общественообслужващи и технологични сгради за осъществяване предмета на концесията“.

Тези клаузи дават следната защита на интереса на концедента (правителството, „държавата“):

- Независимо дали съоръженията са натоварени на пълен капацитет, т.е. дали ски-зоната е успешна в стопанско отношение или не, дали любителите на планина и ските са я разпознали като дестинация, правителството получава твърд доход;
- Същото се отнася и до другата гаранция – процентът от общия оборот на „Юлен“ от всички услуги;
- Ако капацитета на съоръженията и бизнесът на концесионера се разширяват, концедентът (централния и бюджета на община Банско) получават по-висок концесионен приход в сравнение със сценария, когато капацитетът остава неповременен;
- Въпреки неяснотата на успеха на инвестицията има задължение на концесионера за изграждане „на новите трасета и съоръжения за ски-спорт заедно с необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и за общественообслужващи и технологични сгради за осъществяване предмета на концесията“;
- Доколкото мога да смятам, 30-годишният срок на концесията е добре определен и предполага съществен интерес на концесионера от поддържане на услугите, съоръженията и околната среда в добро състояние, за да може инвестицията да се възвърне с печалба (и носи доход на „държавата“).

Две илюзорни възможности за разтуряне на договора

Твърдението, че договорът с „Юлен“ може да бъде анулиран без щети за интереса на данъкоплатеца (централния и местните бюджети), се основава на две предположения:
a. Че той не е бил консумиран от концедента, т.е. не е изпълнен като задължение за концесионни плащания и инвестиции, и
b. Че той е нанесъл други щети да държавата като собственик на Национален парк Пирин (а тя е такъв по силата на чл. 8, ал. 1 от ЗЗТ), например увреждане на околната среда.

Двете предположения са относително ясно формулирани от WWF в статия, публикувана на тяхната страница в края на юли 2011 г., която е озаглавена „Какъв е проблемът със ски зона Банско в Национален парк Пирин“. Статията няма автор и нормални позовавания. Оттогава данните, изнесени в нея не са обновявани.

Интересно е заключението: „ако концесионният договор не отговаря на условията на закона за концесиите (чл. 65), то същият е нищожен и трябва МОСВ да поиска обявяването му за такъв от съда съгласно закона за задълженията и договорите“. То е повторено от ДСБ и някои от моите коментатори.
Между другото, не ми е известно защо WWF се позовават на чл. 65 – той определя какво трябва да бъде съдържанието на концесионния договор, разпоредбата е променяна няколко пъти след 2008 г., т.е. седем години след сключването на договора с „Юлен“, по отношението на което законът няма обратно действие, но договорът включва всички реквизити на сега действащия ЗК.

Но нека се спра по ред на споменатите по-горе предположения „а“ и „в“.
На първото основание договорът не може да бъде обявен за нищожен. Защото:
- В частта за възнаграждението се изпълнява перфектно;
- Концедентът, т.е. НАП, може да провери всички отчетни документи за инвестициите, общите приходи и техническия капацитет на концесионера;
- WWF смята, че възнаграждението е малко („не повече от 200 хиляди лева на година“), но правителството никога не е повдигнало въпрос по този повод;
- Най-малкото за това няма информация на подстраницата „Изпълнение“ на Националния концесионен регистър;
- Т.е. четиринадесет години правителството е доволно от изпълнението на договора и консумира от името на данъкоплатците приходите от него, които включват и разширението на услугите, и изграждането на нови съображения;
- През 2011 г. правителството дава на „Юлен“ 2 млн. лева за провеждането на тур от Световната купа по ски; излишно е да казвам, че бях и съм напълно против този жест, но той не среща ни най-малко неодобрение от данъкоплатците (освен Института за пазарна икономика) и е свидетелство, че правителството цени постигнатото от концесионера – като реноме на курорта и страната.
Дори само при това заварено положение разтурянето на договора с „Юлен“ е или невъзможно, или много скъпо (за данъкоплатците).

Но нека се вгледаме и в подробностите по втората хипотеза за „обявяване на договора за нищожен“.
Аргументите за увреждане на интереса, в частност на околната среда са няколко и могат да бъдат разгледани също на страницата на WWF и „За да остане природа в България“ (където има и факсимилета на документи от сателитната оценка на концесионна територия, отговор на МОСВ на питане на организацията по реда на ЗДОИ по повод изграждането на съоръжения от „Юлен“ и уведомление от Окръжна прокуратура по повод проверка на законността на съоръженията. Ако са верни броячите на посетителите на тези страници, читателите на тези материали не са много. 

Накъсо става дума за следното:
- „надвзета“ е територия от концесионера, което се доказва от сателитната оценка от 2009 г. и констатация от изявление на министър Нона Караджова;
- Няма строителни разрешителни за един лифт „Железен Мост – Платото“ и един влек – „детския“ влек на „Чалин вълог“;
- Някои съоръжения имат, например резервоара за вода за изкуствен сняг на Бъндеришка поляна, по-голям от предварително заявените капацитет и площ.
Даже и да има съдебен или друг спор по тези констатации перспективата, от гледище на перспективата за анулиране на договора положението не е нито плачевно (т.е. съдържащо достатъчно аргументи за нарушения), нито ясно. Ето обстоятелствата:
- Както стана дума, по договор концесионерът е длъжен да инвестира в „новите трасета и съоръжения за ски-спорт заедно с необходимите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, както и за общественообслужващи и технологични сгради за осъществяване предмета на концесията“, което той и прави;
- Сателитната оценка не е потвърдена от друг източник, констатациите за „надвзета“ се оспорват (за което пише и в-к Капитал, но което не се отчита от противниците на развитието на ски зона Банско) и изказването на министър Караджова не е подкрепено с документ на МОСВ (поне такъв не е достъпен на страницата на МОСВ);
- Въпросният лифт, изглежда, наистина няма разрешително и ОВОС, но пистата, която обслужва е налице;
- Влекът – също, но той е заявен като временно съоръжение и след миналата година се монтира и демонтира всеки сезон;
- Резервоарът обслужва потребителите и осигурява относително безпроблемно функциониране на ски зоната, когато, подобно на този сезон, няма естествен сняг;
- МОСВ е издало общо 25 документа по повод концесията на „Юлен“ или общи отчети, където се споменава неговата концесия; от тях осем могат да се смятат за технически отчети и обяви; от останалите повече от половината са становища, че няма нужда от ОВОС;
- И тези становища са по повод съоръжения, предназначени да опазват околната среда, т.е. те са признание, че концесионерът стопанисва зоната правилата и законите за опазване на околната са;
- От едно тези становища (№31/2010) може например да се разбере, че ще бъдат изсечени 13 клека и 49 дървета, което представлява 0,0092% увреждане на предоставената на концесионера защитена територия, но която щета ще бъде напълно възстановена по предписание;
- Снимковият материал, публикуван на споменатите страници като „доказателство“ за увреждането на околната среда от концесионера са от периода на строителния процес на различни съоръжения (2001-2004 г.) и са безкрайно подвеждащи; в момента всички временни нарушения на територията са напълно отстранени;
- През юли 2012 г. МОСВ публикува „Доклад за Национален парк Пирин като обект на световното наследство , разгледан на 36-та сесия на ЮНЕСКО в гр. Санкт Петербург, Русия (24 юни – 6 юли 2012 г.)“; в него се казва още, че „по-големия капацитет на съоръженията не е увеличил броят на скиорите, а само е повишил сигурността на посетителите и е подобрил качеството на услугата;
- Друго подобно заключение е, „че въпреки, че не са предвидени в ТУП последните подмени на съоръжения, свързани с повишаване на капацитета, са били извършени с необходимото внимание и не са оказали неблагоприятно влияние върху изключителната универсална ценност на обекта“.
За тези неща вярващите в разтуряне на договора опоненти на ски зона Банско и „Юлен“ не говорят и не споделят съответните документи и факти. Но тъй или инак, изглежда напълно невероятно някой да намери достатъчно основание за прекратяване на договора поради увреждане на околната среда.
Обществената цена на национализацията
Двете посочени по-горе съоръжения и писти – „Железен мост“ и детската на „Чалин вълог“ са най-популярните сред начинаещите и не до там добрите скиори, посещаващи ски зоната на Банско. По-важното е, че Банско като курорт се радва на популярност: хората са готови да платят, за да дойдат в Банско.
Дори и да предположим, че оценките на броя чуждестранните посетители на бизнесмените от Банско и региона за завишени три пъти, приходът тях само през зимата (според данните за оценката на приходите на един турист) е между 77 и 81 млн. лева на година. (Това не е приход на „Юлен“.) В този брой не са включени българските посетители и тези от съседни страни за уикенди и кратък престой.
Отчетите за изпълнението на бюджетите на община Банско и съседните общини са нараснали между 5 и 14 пъти за последните десет години.

През зимата ски зоната дава работа на около 6 000 семейства, доколкото мога да се ориентирам в статистиката. Банско всъщност внася работна сила от вътрешността на страната, крайморските общини (където през зимата се освобождава човешки капитал) и от Гърция.

От малкото източници в пресата, които реалистично описват обществено-икономическите ползи от функционирането на ски зона Банско в сегашния й вид бих препоръчал статията на Георги Филипов във в-к „Дневник“ от 17 февруари 2015 г.

При желание обаче обществените щети от евентуално прекратяване на договора за концесия на ски зона Банско могат да се оценят в подробности.

И нека пак повторя с повече какво трябва да се отчете като пряка загуба от евентуалната национализация на курорта:
- заплащане на вече построеното,
- връщане на поне част от концесионните приходи, минус субсидиите,
- покриване на пропуснати ползи (половината от договорената инвестиция),
- компенсация за регулаторни щети,
- разходи по съдебните спорове,
- предполагаемите първоначални инвестиции, необходими за управление на зоната до края на концесионния период и след това,
- загуби на потенциален доход от ограничаване на развитието на зоната или намаляване на оборотите на курорта,
- загуба на работни места,
- загуби за държавния бюджет,
- загуби за местните бюджети.

„Монопол“

„Банско“, респективно „Юлен“ нямат монопол нито в национален и още по-малко в международен контекст.

Боровец и Пампорово са конкурент в национален мащаб. Позоваването на „Витоша ски“ е без предметно. Основните причини за плачевното състояние на Витоша са в управлението на парк „Витоша“ и в забранително високите цени на строителните разрешителни за подмяна и осъвременяване на съоръженията. Обстоятелството, че Витоша работи значително под потенциала си е в полза на Боровец.
България е с най-малко скиори на 1 000 души население от всички страни в ЕС, където все пак има някакви зимни курорти.

Банско само засега е най-добрият и популярен курорт на Балканите.
Рано или късно, по-скоро рано, румънските курорти ще се развият и ще привлекат посетители от Северна България, Сърбия, Молдова, частично от Македония и Украйна, и естествено от самата Румъния.

Стопанското въображение на „зелените“ и ДСБ (доколкото становището на тази партия е сериозно) стига само до национализацията и централното планиране.

Един основните аргументи на WWF и други като тях срещу „Банско“ е, че курортът се развивал неправилно. Защо? Защото, когато се обсъждал и подписвал договора с „Юлен“, „легловата база“ в Банско била три пъти по-малка като бройка.

В договора впрочем няма и не може да има никакви клаузи за броя легла в Банско. Строителството в Банско е избор на местните собственици на земя и инвеститори, прозрели някаква възможност за развитие и по-добър живот.
Този избор не съответства на възгледите на WWF за това как трябвало да се планира ски зона Банско. И какво от това? Не мисля, че би имало сила, която да предотврати този избор.

„Олигархия“ и управление на закона

„Олигархия“ може да е удобно политическо плашило, което се харесва на част от публиката. Но 300 хиляди души на година – през зимата, и през лятото, пак по занижени оценки – отиват там, защото нещо ги привлича.

Онова, което не разбират „зелените“ и ДСБ е, че който и да е инвеститор, ако няма монопол и не употребява насилие, за да докара потребители на своята услуга, няма друг изход, освен да я предлага на някакво равнище, което привлича посетителите.

Другото, което не разбират е, че като експроприират веднъж „лошите“, след това ще почнат да изземват възможности за развитие и от „добрите“. Естествено „добри“ и „лоши“ тук са относителни определения – кой какъв е решава експроприиращия.
В управлението на закона често защитата на някои права на „лошите“, включително криминално проявените, е всъщност защита на мнозинството „добри“. В случая с „Банско“ лошотия не може да се докаже.

И едните, и другите се надяват, че волунтаризмът на експроприиращият този път ще се прояви в правилния начин, в името на „общото благо“. Не ми е ясно откъде идва този оптимизъм, след като всяко политическо действие до момента се оценява като извършено във вреда на това благо.

Не виждам друг изход от положението освен спазване на собствеността, договорите и правилата, и отказ от изземване на собственост и възможности за развитие.

Аз смятам, че „общото благо“ в Пирин и останалите планини на България ще бъде по-добре защитено, ако защитените територии не са изключителна държавна собственост. Казвам това от опит и познаване на материята.
Подписал съм конституцията с несъгласие по чл. 18, който въвежда 21 „изключителни права на държавата“: във всичките от тях проблемите упорито се възпроизвеждат.

Законът за опазване на околна среда от 1991 г. бе първият в нова Европа, който въведе съвременна процедура по ОВОС. Това стана чрез адаптиране на Директива 85/337/ЕИО, която е в сила и сега. Приложенията със списък на обектите, подлежащи ОВОС оттогава не се е променял и т. 12а от второто Приложение предвижда, че това се случва за „ски писти, ски влекове, лифтове и съоръжения към тях“.

Като автор на закона, скиор и планинар на мен винаги ми е било любопитно дали това приложение се спазва и как. От началото на инвестиционния процес в Банско, Боровец и Пампорово всяко лято намирам време да се разходя по пистите в тези три курорта. (Само през 2015 г. пропуснах Пампорово.)

Картината с ерозията на пистите преди десет години навсякъде беше ужасяваща. Имах навика да фотографирам овразите по пистите, да ги показвам на приятели и вестници. Единствената ми цел бе натиск за оправяне на положението. От няколко години снимам само пейзажи.

През 1990-1991 г. пистата на Шилигарника (сега Балканиада) бе застрашена от необратима разруха. Смея да се похваля, че с проф. Димитър Воденичаров (тогава министър на околната среда, авторитет по флората на Пирин и учител на мнозина днешни „зелени“ деятели) успяхме да убедим народните представители и да осигурим бюджет за дренаж и рекултивиране на ски зоната. В бюджетно отношение 1991 г. бе най-тежката от всички години след 1989 г.

Законът от 1991 г. въведе и най-надеждната процедура за достъп до информация за околната среда. Смятам, че ако някой се е интересувал, е могъл да я използва и като инструмент на достъп до договорите и плановете за управление не само на Пирин и ски зона Банско, но и на всички останали планински курорти.

Гордея се също, че съм учредител на Програма достъп до информация. Един от приоритетите на ПДИ от 1996 г. насам е достъпа до информация за околната среда и организацията подпомага всички, които тогава използваха процедурите по ЗООС, а по-късно и ЗДОИ.