ИЗВЪНРЕДНО В ПИК: ПОКЪРТИТЕЛНА ИСТИНА за фашисткия погром над палатките около ПСА
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
България се украинизира!
Случилото се снощи около паметника на Съветската армия в София е неизменна част от провежданата държавна политика.
Група "бранници", прдставящи се за привърженици на столичен футболен клуб, са нападнали няколко жени и младежи, които протестират против демонтажа на паметник в София. Изстреляни са ракети и димки!
"Ратниците", естествено, са целите татуирани в свастики и друга нацистка символика - горди поборници за "българщината". Явно това сега започва да става модерно и развяването на символите на Третия райх вече не буди ни най-малко възмущение у "демократичната" либерал-джендеристка общност у нас.
А не буди, защото тези посредствени и полуграмотни хорица нямат и най-малка представа какво би се случило с тях, ако не беше победила Червената армия, а Вермахта. Мнозина днес нямаше дори да имат имена, а номера!
Всичко това среща одобрение и възхита у някои медии, общественици и политици!
Разбира се, грозната сцена се е разиграла пред очите на МВР и ако има един-двама задържани то те вече са освободени, защото се ползват с покровителството на ДЪРЖАВАТА.
Този паметник е символ на края на най-срамния период от нашата история - участието на Царство България в Тристранния пакт и всички произтичащи от това вътрешно-политически турболенции, свързани с "транспонирането" на нацисткото законодателство у нас. Действащият тогава Закон за защита на нацията регламентира позорната и престъпна дейност на Комисарството по еврейските въпроси, което организира съвместно с тогавашното МВР депортирането на 11 343 български евреи от окупираните територии Македония, Беломорието и Пирот. Нито един не се завръща...
Хиляди наши сънародници от еврейски произход в пределите на Царството са били малтретирани и лишени от каквито и да било граждански права - само заради етноса им. Действали са наредбите за задължителната жълта звезда, пришита на ревера. В София е имало булеварди и улици, кръстени на "великите", според тогавашния политически елит, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Това са все факти - мога да продължа с много други, но няма нужда и това е достатъчно.
И днес 78 години по-късно една малка група хора, вдъхновени от своите външни куратори и други неотговорни и отговорни фактори, се опитват да върнат една отречена от историята, цивилизацията и народите в Европа и света идеология на бял кон.
И то само защото тя обслужва една моментна конюктура, свързана с налаганата пещерна русофобия, за която никой не е в състояние да даде смислено обяснение - никой.
Използваните клишета и етикети за "руска заплаха", "руско влияние" и путинофилия са абсолютно изпразнени от фактическо съдържание. Досега нито веднъж официален руски представител не е отправял директни заплахи към България, напротив изказванията на официална Москва винаги са подчертавали добронамереността на руската държава към българския народ. Това не са просто твърдения - всеки може да провери сам в информационния поток.
Ето в това се състои украинизацията - налагане на една човеконенавистническа идеология, и то силово, която днес се възприема от малцина, но ако се продължи в същия "бодряшки" дух, прегръщането й ще се превърне постепенно в условие за воденето на нормален социален и икономически живот, защото това вече е държавна политика - натам сме се запътили, обратно в 1941 година!
Демонтирането на Паметника на Трети украински фронт, в рамките на който се сражава и 130 000-ната Първа българска армия, ще бъде едно позорно петно, което шепа фарисеи и индоктринирани фанатици ще залепят върху България и това ще има дългосрочни негативни последици за страната и народа ни.
Този паметник няма нищо общо с Владимир Путин - той е част от един от най-срамните и кървави периоди в историята на човечеството и е там, за да се помни.
А това, че днешната българска държава използва паралелни организации със съмнителен морал и ценности, чрез които силово да постига определени мерзки цели, е меко казано тревожно.
Това е УКРАИНИЗАЦИЯТА, за която отдавна говоря - моделът е идентичен, какъвто бе приложен в онази изстрадала страна през 2013-14 година. За постигането на целите биват подбирани най-жалки и долни нищожества, които да бъдат поставени начело на държавата ни, защото чисто и просто никой нормален човек, запазил елементарно достойнство, морал и благоприличие, не би се съгласил да върши всичко това.
А е така, защото авторите и кураторите тук и в Украйна са едни и същи.
Много интерсно, защо великобългарските евроатлантически активисти искат демонтаж на монумента, а не да бъде преименуван на Паметник на първа българска армия, командвана от генерал Владимир Стойчев и на загиналите във Втората световна война български войници? Могат ли да отговорят на този въпрос? Има ли журналисти, които да им го зададат?
Оговорът е много прост - тези не искат да остане ПАМЕТ и затова е всичко, а полезните идиоти пригласят и се мислят за модерни и прогресивни. Днес е този паметник, утре Шипка и така, докато не остане абсолютно нищо от колективната ни памет и не се превърнем в жалка космополитна, мултикултурна безумна тълпа от индоктринирани полуидиоти, които искрено вярват, че доматите растат в супермаркета.
Страхил Ангелов
