ИЗВЪНРЕДНО В ПИК: Прокуратурата с мощна офанзива срещу президента: Може ли Радев да остане без имунитет насред мандата (ДОКУМЕНТ)

Политика

ИЗВЪНРЕДНО В ПИК: Прокуратурата с мощна офанзива срещу президента: Може ли Радев да остане без имунитет насред мандата (ДОКУМЕНТ)

149050
на 27.01.2020
ИЗВЪНРЕДНО В ПИК: Прокуратурата с мощна офанзива срещу президента: Може ли Радев да остане без имунитет насред мандата (ДОКУМЕНТ)
Автор:   ПИК

Тук можеш да откриеш игрите на efbet, в които се крие Extra Bonus (18+)

Искане за тълкуване от Конституционния съд на случаите, при които президентът може да бъде разследван за престъпление и да бъде свален имунитетът му, е изпратил до КС главният прокурор Иван Гешев. Целият документ от 10 страници е публикуван и на страницата на прокуратурата: Искане от главния прокурор на Р България за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 103 от Конституцията на Република България"

препоръчано

От искането на Гешев става ясно, че редица текстове във въпросния член са нееднозначни и следва да бъдат изяснени. Така ще има конкретно становище на КС в кои случаи президентът или вицепрезидентът могат да отговарят за престъпни деяния или срещу тях да се води разследване. Това в момента не се прави и се спазва принципа докато е на поста си, президентът да не бъде разследван, независимо какво престъпление е извършил. 

Според Иван Гешев обаче КС трябва да даде тълкувание по въпроса, тъй като има престъпления, чието разследване е неотложно, като дава за пример катастрофи или други тежки престъпления. 

От документа се разбира, че искането за тълкуване е принципно и не касае конкретно престъпление. 

ПИК обаче припомня, че откакто е на поста президент, името на Румен Радев е ангажирано с поне 3 случая, в които има данни за престъпления от различен характер и медията ни е подавала сигнал за тях с документи и конкретни данни до прокуратурата и КПКОНПИ. Поради имунитета на президента обаче и до момента няма данни дали по сигналите за злоупотреба със служебно положение, конфликт на интереси и укриване на доходи, се водят разследвания. В този смисъл питането на прокуратурата е повече от наложително и в интерес на обществото.

Ето какво пише прокуратурата в искането до конституционните съдии:

„Разпоредбата на чл. 103, ал.1 КРБ очертава характера и обхвата на отговорността на президента. Неотговорността на президента по своя характер е функционална, т.е. само за действия, извършени при изпълнение на служебни функции. Извън обхвата на този функционален имунитет остават само случаите на държавна измяна и нарушение на Конституцията.

Смисловото съдържание на чл.103, ал.1 КРБ се разбира нееднозначно, като са изразени противоречащи една на друга тези.

Съгласно първата, държавна измяна следва да се схваща в смисъла, вложен в Особената част на Наказателния кодекс, т.е. пораждащо ангажирането на отговорността на президента е извършването на престъпленията, Базирани в Раздел 1 „Измяна”, Глава първа „Престъпления против републиката” от Особената част на Наказателния кодекс. Становищото се аргументира с обстоятелството, че макар и в КРБ да не е налице норма, изрично препращаща към НК, то съдържанието наизползвания термин следва да е разкрито в друг нормативен акт, а такъв е само НК.

На следващо място, в подкрепа на тезата се поддържа още, че ако конституционния законодател не е имал предвид именно престъпните състави по НК, а други действия, то същите всякога биха били нарушениена Конституцията, при което едното конституционно основание за ангажирано на отговорността на президента би препяло в другото.

Същевременно обаче тези две основания са дадени в алтернатива в чл.103, ал.1 КРБ, предвид което влагането на различен смисъл в понятието държавна измяна извън този, който визира НК, би лишило това основание от практическа реализация? “, мотивира искането си главният прокурор

„Налице е потребност от тълкуване, за да се избегне противоречиво прилагане на тази конституционна разпоредба и да се предотврати настъпването на неблагоприятни за националната правна система последици. С оглед на това възниква нуждата от официално тълкуване на разпоредбата на чл. 103, ап.1 КРБ и разкриване смисъла на понятията „държавна измяна” и „нарушение на конституцията” и изясняване на въпросите:

- припокрива ли се по съдържание понятието „Държавна измяна” с престъпленията, визирани в Раздел 1 „Измяна”, Глава първа „Престъпления против републиката” от Особената част на Наказателния кодекс и ако не се припокрива - какви по естеството си нарушения включва;

- каква е разликата между понятията „държавна измяна” и „нарушение на конституцита“;

- включва ли в съдържанието си някое от тези понятия „държавна измяна” и „нарушение на конституцията” и кое от тях извършването на престъпление, различно от предвидените в Раздел 1 ”Измяна”, Глава първа „Престъпления против републиката” от Особената част на Наказателния кодекс. Ако включва, налице ли са изисквания относно вида на престъплението (от общ или от частен характер) или за нормативно предвижданото за конкретното престъпление наказание (както по отношение на негови: вид, съобразно чл. 37 НК, така и по отношение на неговнн размер);“, се акцентира в питането на Гешев до конституционните съдии.

По-нататък главният прокурор пише:

„Вторият компонент от имунитета – наказателната неприкосновеност, възпрепятства реализирането на наказателната отговорност на президента. Конституцията съдържа правна забрана, както за наказателно преследване, така и за задържане. Този имунитет важи, докато се заема длъжността и е абсолютен „ но може да бъде „свален“, като например нтакова снемане изрично се предвижда за народните за народните представители по решение на Народното събрание (чл. 70, ал. Е КРБ) или по собствена инициатива (чл. 70, ал. 2 КРБ).

При това положение въпрос, чиято изключителна важност обосновава ангажирането иа тълкувателната дейност на КС, е как при сега действащата абсолютна неприкосновеност на президента в процесуален аспект се постига баланс между общественият интерес и интересът на евентуалните пострадали лица, от една страна, и интересът от запазване на равновесието в институционалната система на властта, от друга.

Въпросът за установяване данни за извършено престъпление от страна на президента в рамките на предпроцесуалната дейност на Държавните органи (било в хода на проверка, възложена по реда на чл. 145 ЗСВ или при извършване на проверка, започнала по собствен почин от компетентния да я извърши орган) не е бил предмет на изследване в теорията. Що се отнася до установяване на това обстоятелство в рамките на образувано наказателно производство, то застъпват се две становища: възприемането му като абсолютно основание за прекратяване или като основание за спиране на наказателното производство.

 Разбирането, че наказателното производство следва да се прекрати се обосновава в теорията с особения статут на президента и с процесуалиата недопустимоот, произтичаща от Конституцията, препятстваща запазването на наказателното производство дори като спряно? Същевременно обаче съдебната практика и практиката на прокуратурата при придобиване депутатски имунитет от дееца в хода на наказателно производство се преценява като основание не за прекратяване, а за спиране на наказателното производство.

 Необходимо е ангажирането на тълкувателната дейност на Конституционният съд досежно следните въпроси:

-законосъобразно ли е извършването на проверки от държавните органи, оправомощени по силата на закона да извършват такива, в случай, че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на на президента, респ. Вицепрезидента, посочените Държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налицепризнаци за извършено от президента, респ. вицепрезидента, престъпление;

- законосъобразно ли е образуването на наказателно производство от държавните органи, оправомощени по силата на закона да образуват и водят такова, в случай, че в хода на дейността си и след встъпване в длъжност на президента, респ. вицепрезидента, посочените държавни органи бъдат известени или непосредствено разкрият, че са налице признаци за извършено от президента, респ., вицепрезидента, престъпление;

Необходимо е тълкуване и с оглед наличието на противоречиви становища относно:

- само по себе си установяването - в рамките на образувано досъдебно производство – на наличие на данни за съпричасност на президента, респ. Вицепрезидента, към извършването на престъплението, което е обект на разследване или на друго престъпление, свързано с престъплението, което е обект на разследване, съставлява ли основание за прекратаване на наказателното производство или за спиране на наказателното производство.

Главният прокурор също дава становище по тези въпроси и уточнява, че с настоящото питане не се визира конкретно поведение на президента или вицепрезидента.

„По отношение на понятието „нарушение на Конституцията" считам, че в същото следва да се включват преките нарушения на конституционни разпоредби, които президентът, респ. вицепрезидентът, би могъл да извърши при упражняване на правомощията си, а така също и извършването на престъпления“, казва Гешев в становището и уточнява, че нарушението на обикновените закони, включително наказателните, съставляват едновременно с това и „нарушение на Конституцията“.

Той дава и контретни примери с определени престъпления, чиято специфика изисква разследване в спешен порядък.

„Престъпленията против транспорта например, изискват специфичен подход от страна на разследващите органи за събиране на доказателства относно механизма и начина на осъществяване на деянието, причинно-следствената връзка и вината на извършителя. При този тип деяния досъдебното производство обикновено се образува по реда на чл.212, ал.2 от НПК, а следствените действия имат неотложен характер, т.к. по-късното им събиране или е невъзможно, или възпрепятства разкриването на обективната истина“, пише още главният прокурор. И уточнява, че при извършено такова престъпление от президент или вицепрезидент, нереализирането на наказателно производство, заради личността на извършителя, би поставило разследващите органи на по-късен етап в невъзможност да осигурят законосъобразно и успешно разследване.

Това пък би представлявало пряко нарушение на други конституционни разпоредби (напр. чл. 28 от Конституцията на Република България),  и не съответства на. духа на Конституцията, целящ осигуряване на баланс между нормалното и независимо функциониране на институциите и гарантиране правата на българските граждани.

Ето пълния документ:

Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър

Сподели:
Бомба x
САМО В ПИК: Вижте ексклузивния хороскоп на Алена за 28 март - Близнаците завладени от добро настроение, изкушения дебнат Стрелците САМО В ПИК: Вижте ексклузивния хороскоп на Алена за 28 март - Близнаците завладени от добро настроение, изкушения дебнат Стрелците
ПИК TV x
ПИК TV! Корнелия Нинова не очаква конституционна криза, а избори две в едно на 9 юни (ВИДЕО) ПИК TV! Корнелия Нинова не очаква конституционна криза, а избори две в едно на 9 юни (ВИДЕО)
ново
Днес: 83
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК