ИЗВЪНРЕДНО И ПЪРВО В ПИК TV! Парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за отбраната (ОБНОВЕНА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ветото на президента Румен Радев, което той наложи върху Закона за отбраната, падна със 131 гласа "за", против бяха 71, а 20 се въздържаха в парламента.
От ГЕРБ 93 от депутатите подкрепиха отпадането на ветото, Патриотите бяха анблок - всички 27, "Воля" също сдадоха 10 гласа "за".
Очаквано всичките 70 от БСП в залата гласуваха против.
Дебатите за ветото на Румен Радев продължиха два часа, като учудващо адреналина в пленарна зала не беше така висок, както на в комисията по отбрана, когато се разглеждаше. Според депутатът от ГЕРБ Емил Христов изложените мотиви на президента по същество не съответстват на заложените промени в закона. „Президентът залага мотиви, че завишените изисквания не са гарант за по-висок професионализъм”, заяви Христов. По думите му това било необосновано твърдение, досегашната уредба не създава достатъчно гаранции за изисквания за професионализъм.
„Нека да направим аналогия с устава на БПС, там също има една промяна, която не влиза сега в сила, а занапред, говоря за избора на председател. Сравнете двата казуса и ще видите, че ние сме постъпили разумно в случая. Мотивите на президента са опит за превратно тълкуване и представяне на волята на законодателя. Касае се за една процедура за информиране на НС за вече проведени производства, а не за разместване на правомощия на държавната власт, каквито твърдения се извеждат в мотивите. България е република с парламентарно управление представянето на офицери, удостоени с висше военно звание пред НС е именно израз на признаването на значимите им функции на висшия военен състав”, заяви още Христов.
Той допълни, че е абсолютно необоснован доводът, че представянето им крие риск от политизиране на висшия команден състав, нарушавало принципа на правовата държава, тъй като в комисията по отбрана има представители от всички парламентарно представени партии. Той определи връщането на закона, като един емоционален акт, който вече не учудва никого. „Срещу проявите на емоции има предвиден защитен механизъм и днешното повторно обсъждане е един такъв защитен механизъм срещу проявата на субективизъм или на емоции към законодателния процес”, завърши Христов. Председателят на комисията по отбрана ген. Попов заяви, че именно комисията по отбрана е правилното място за представяне на военните, защото тя е орган, който подпомага Народното събрание.
„Тя е органът, който ще защитава въоръжените сили и парламентът е органът, който трябва да знае по какъв начин се управляват тези ресурси, той ги дава тези ресурси”, заяви Попов. Генералът коментира и мотивите за наложеното вето, като заяви, че има дълбоко неразбиране с думите, че по този начин се политизирало. „Политизира се единствено и само когато няма честни и демократични избори, които не осигуряват опозиция. Ако в парламента няма опозиция, тогава да. Аз съм сигурен, че в нашия парламент има опозиция. Ние не искаме Народното събрание да абдикира от тези си възможности, ние сме парламентарна република”, заяви Попов.
Законопроектът бе приет на второ четене на 27 септември. С него се въведоха изисквания при назначаването на постоянен секретар на отбраната, като съгласно приетия закон на този пост се назначава държавен служител с професионален опит не по-малко от 8 години и 4-ти старши ранг. Другото изискване, срещу което президентът възразява, е началникът на отбраната да е изпълнявал ръководна длъжност в държавна администрация не по-малко от 3 години, от които не по-малко от 1 година в Министерството на отбраната. Поради ветото на държавния глава от 6 октомври депутатите разгледаха промените наново. Ветото вече бе преодоляно от Парламентарната комисия по отбрана.
