ИЗВЪНРЕДНО И САМО В ПИК! Проф. Антоанета Христова: ГЕРБ ще трябва да се борят за дясното, докато БСП сега са сами в ляво! Борисов гради сериозен авторитет в международен план
Последвайте ни в Google News Showcase
Проф. Антоанета Христова е завършила психология в СУ „Св. Климент Охридски“ с докторантура в Института по психология. Специализира психотерапия към Международния институт по личностноцентриран подход (Швейцария) и политическа психология в САЩ. Главен редактор на списание „Психологични изследвания“. Директор на Института за изследване на населението и човека в БАН. Работи в областта на общественото мнение, публичната риторика, взимането на решение, политическия имидж. Ето какъв анализ направи тя за политическата ситуация в страната през 2017-а.
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
- Професор Христова, какъв е първият прочит на политическия живот в България през 2017-а? Какво ще запомним?
- Има няколко ярки процеса, които се случиха тази година. Да започнем с процесите на по-ясно политическо структуриране. Имам предвид това, че наблюдаваме окрупняване на политическите сили, видима битка между претендиращите за дясна и лява най-големи политически партии – ГЕРБ и БСП. Доста категоричното изчистване на център –лявото пространство. И заемането му основно и единствено от БСП. ГЕРБ обаче ще трябва да се борят за десния избирател. И това е така, защото все още старата десница се опитва да се прегрупира и крайния резултат ще е в зависимост от успеха или неуспеха на ГЕРБ да придобие напълно десен образ и идентификация и то в социален контекст, което е трудна задача. Стартиралият процес е полезен за политическия живот в страната. Така стават видими ясните различия в политиките, зад които застават „десните“ и „левите“. Когато партиите са много, тогава разликите в политиките се губят, разликата между идеологиите се губи и всичко става един миш маш.
- Идеологията на Патриотите как се вписва в помощ на ГЕРБ?
- Когато говорим за Патриоти и ДПС, въпреки че ДПС се позиционира в либералната политическа сфера, двете партии могат да се определят като тематични.
- Нека определим какво е тематична партия?
- Става въпрос за политически субект, който е възникнал и защитава интересът по конкретен проблем, към който обществото е чувствително, проблем, който е актуален, към който са сензитивни гражданите. Патриотите, естествено, защитават националистичната линия и бяха припознати от част от избирателите като такива. ДПС е ясно разпознаваема и обвързана със защитата на турския етнос. ДПС проведе доста тежък сблъсък със собствените си сили - партия ДОСТ. Към момента можем да кажем, че ДПС удържа победа. За да постигне това, ДПС бе изправена пред ситуацията да мобилизира максимално избирателите си. Също така партията бе принудена да провежда изключително активна политика по места. Към момента ДПС все още не са се възстановили във формата, в която бяха преди появата на ДОСТ. ДПС има своите ясни задачи пред себе си и своите проблеми, които трябва да решава. Патриотите от своя страна, влязоха в схемата, която по теория е правило, че по-малкият в една коалиция е губещ. Т.е. тематичните партии имат проблеми. Не че големите партии нямат. Ако наблюдаваме нещата към момента и битката между ГЕРБ и БСП, партията на Борисов е в по-трудна позиция. Крайно десните са по-бунтари по презумпция и в комбинация с тежкото им его, се предполага, че дясното няма да остане спокойно. ГЕРБ има за задача оттук нататък да излъчи лица и политики, които да покрият очакванията на хората не само в център-дясно, а и в по-крайното дясно, да се държи социално и реформаторски ориентирано поведение с готовност за смислен диалог. В лявото БСП за сега е сама. В момента никой не се сеща за „Движение 21“, за АБВ. Сега задачата на БСП е да убеди потенциалните леви избиратели, че те са алтернативата. И така стигаме до големите ляво и дясно, колкото и да е условно това, защото в България класическо ляво и дясно няма. То, всъщност, отдавна беше убито. В този смисъл създаването на голяма лява и дясна партия, които да се научат да влизат в обувките на класическото ляво и дясно, за избирателите, за нас е добра новина. За мен този процес през 2017-а е категорично стартирал. И би било лоша новина, ако тръгнем с обратна тяга.
- В този ред на мисли „Воля“ на Веселин Марешки какъв цвят е?
- „Воля“ няма цвят. Тя е комбинация между корпоративно-тематична партия. Такъв тип партии нямат бъдеще, трудно оцеляват. Към момента партия „Воля“ е изключение и не допускам да бъде с някакво по-съществено влияние в бъдеще време.
- Нека се върнем на коалиционната формула на управление. Борисов държи кормилото, образно казано, но често го дава на Валери Симеонов, който показва голяма дейност… Така ли Валери Симеонов компенсира губещата роля, както казахте, на Патриотите в коалицията?
- От председателите на партиите, които създадоха Обединени патриоти, Валери Симеонов е най-видим. Красимир Каракачанов и Волен Сидеров си изпълняват задачите, но Симеонов е човекът, който предприе и направи смели, граничещи до нарушения на мярата, действия, които обаче се харесаха на хората. Той демонстрира поведение, което не бе очаквано за поста му на вицепремиер, и това не му навреди. Напротив. Много голяма част от хората одобриха действията му. Имаше коментари, че , когато дадени административни звена не работят, на място може да отиде политикът и да свърши работата. В този смисъл смятам, че Валери Симеонов имаше добри попадения, но при него мога да откроя две неща. Добра страна при него е, че е много искрен в това, което говори. И човек вижда, че това, което му е на сърцето, му е и на устата. Той определено печели с това.
- Но в политиката не винаги това, че си прям и директен, е добре…
- Това му е минусът. Когато споделя неща директно, той създава напрежение. Но трябва да кажем, че каквото и напрежение да създава, 2017-а не е годината, в която можем да обявим, че виждаме нови алтернативи. Просто основните играчи на политическата сцена не показаха, че могат да имат по-добър шанс пред себе си в друга конфигурация. ГЕРБ и Патриоти няма как да виждат по-добро разпределение на силите, което да работи в по-голяма полза на една от двете формации. ГЕРБ и Патриоти нямат никакъв интерес да се разваля този формат на управление. Валери Симеонов колкото и да е емоционален, в крайна сметка преценява къде са плюсовете и минусите от дадена ситуация. И това е причината да смятам, че управляващата коалиция е стабилна.
- От 1 януари 2018-а поемаме Европредседателството, а на 17 януари ще имаме вот на недоверие. Това български политически патент ли е?
- Не мога да го определя като българки патент. Щеше да е по-скоро изненада, ако от страна на ГЕРБ и БСП имаше едно поглеждане над хоризонта по време на Европредседателството. Когато гледаш нещата от вътре, виждаш, че битките са много дребни. Понякога си казваш, че къде къде националната цел може да бъде от една страна обединяваща, от друга страна поставяща на дебат теми, които са идеологически, предполагащи смислен сблъсък по същество. Говорим за неща, които пряко касаят живота на хората. Как да се решат социални проблеми, здравни проблеми… Системата на образованието беше изведена като приоритет. През 2017-а видяхме, че се отделиха доста пари за тези сектори, но все още политиците не показаха, че могат да дебатират стратегически за разрешаването на проблемите. Според мен и това е причината да посрещаме 2018-а неудовлетворени от реформите. Отново имаме дебат за здравеопазването. В БАН, където се намираме в момента, е сходна ситуацията. Пари за наука има, но ние не управляваме парите за наука ефективно. Всеки се съмнява как се разходват средствата. А истината е, че парите за наука досега са харчени неубедително. Широко разпространено е общественото мнение,че те не са стигали дотам, където се прави наистина наука. Лошото е, че няма доказателства, че това ще се промени. Но има доказателства, че правителството иска да даде пари за наука. Просто някъде нещо трябва да се изговори по правилния начин, за да се разбере.
- Премиерът Борисов кара трети мандат. Колко време обаче е нужно на един политик, за да си извоюва сериозно присъствие на международната сцена?
- Това е индивидуално и зависи от уменията му. Борисов явно има доста висока степен на гъвкавост и умения, за да адаптира образа си и да го позиционира стабилно в международен план. Много малко хора може би преди две години изобщо допускаха, че Борисов ще се промени толкова. В едно проучване преди време ясно се открои факта, че над 90% от хората независимо от политическите си пристрастия, одобряват поведението на Борисов в международен план. Вярвам, че тази му роля има и дългосрочна цел. Сега Борисов успява да фокусира вниманието върху България, а това е добра новина за страната. Любопитно е как ще развие този образ, но оставяме темата като отворен въпрос.
