Изгарят „Лютите чушки“ на Радой и Димовски в пещите на Полиграфическия

Тато бил бесен

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Домът на хумора и сатирата в Габрово ще отпразнува тази година за 44-ти път на 1 април Международния ден на хумора. За събитието в града на майтапите ще се стекат български и чуждестранни майстори на фейлетони, сатирични стихове, епиграми, карикатури. Между тях няма да е незабравимият голям български график и карикатурист Борис Димовски, който почина на 26 март 2007 г. Но творчеството му от така наречения габровски период пази ярък и актуален спомена за уникалния му художествен и хумористичен талант.

Преди още да го има Домът, създаден през 1972 г., талантливият график илюстрира през 1966 г. прочутия сборник „Габровски шеги“ , чийто предговор написа Радой Ралин. Преиздавана по-късно на 23 езика, тази книжка разнася по света славата на габровци като пестеливци и превръща габровския хумор в „конвертируема валута“. В един от най-трудните периоди от живота на Димовски, когато е низвергнат от София заради шумния политически скандал през 1968 г. с книжката с хапливи епиграми на Радой Ралин „Люти чушки“, която оригинално илюстрира, Габрово му подава приятелска ръка и го кани на работа. През 1975 г. Димовски стенописва тавана и стените на бара на Дома на хумора и сатирата изцяло в стила на габровския фолклорен хумор. Той прави същото с мозайките с габровски символи на входните врати, както и паното „Светът е оцелял, защото се е смял!“. Във фонда „Хумор на народите“ в Дома на хумора и сатирата грижливо се съхраняват 390 творби на карикатуриста – откупки и дарения от негови изложби. През 1983 г. признателните габровци обявяват Борис Димовски за „свой човек“, като Общинският съвет на Габрово го прави почетен гражданин на града.

Борис Димовски е роден е на 20 октомври 1925 г. в село Яврово, на 12 км южно от Асеновград, където са родени писателят Николай Хайтов и други известни българи. Завършва Художествената академия в София като ученик на Илия Бешков. Работи като художник във вестниците „Труд“ и „Стършел“, редактор и художник е в Българската национална телевизия. Илюстрира над 200 книги за деца и възрастни. Оформя и театрални постановки. След 10 ноември 1989 г. Борис Димовски е депутат във Великото народно събрание и в 36-ото Народно събрание. Награждаван е с високи награди за големи постижения в карикатурата.

„Градът ме осъди в квартири, обърнати към калкани. И се принудих да гледам навътре в себе си“, споделя художникът в книгата с „Въпроси в пустинята“. И още: „Сбъркахме. При полагане на основите на социализма отдолу поставихме хората, а върху тях изляхме бетона“. Този „бетон“ го смаза в разцвета на кариерата му, но не успя да го смачка като личност и творец. Творчеството на Димовски бе не само оригинално и съдържащо философски оценки за духа на нашето време с плюсовете и минусите му, но и изключително продуктивно. „Борето седи на бюрото, яде сух геврек и при всяка хапка прави по една рисунка“, спомня си Сашо Бешков.
Става жертва на гнева на тоталитарния режим, защото властта открива в илюстрацията му на една от хапливите епиграми на Радой Ралин подписа на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков като опашка на прасе...

Целият материал четете в Retro.bg