Издателят и журналист Юлий Москов пред ПИК: Нямахме защита от харвардските колорадски бръмбари
Последвайте ни в Google News Showcase
Политическият анализатор и журналист Юлий Москов коментира пред ПИК ситуацията, пред която е изправена България, в условията на нескончаеми кризи, инфлация и поредица от служебни кабинети.
Защо не се случва политическият диалог, защо авторитети като проф. Николай Габровски не могат да са водачи, защо Румен Радев може да си позволи да разтяга времето на елита, докато то се сгъстява и оскъпява за обикновения гражданин, панацея ли са третият мандат и евентуални, поредни, предсрочни избори – отговаря Москов.
- Г-н Москов, какво се случва в България и нормално ли е да сме в перманентна мизерия, най-бедните в Европа, отритнати от Шенген, в кризи, инфлация при война само на 100 км от нашата граница?
- Това не е нормално. В България в момента нищо не е нормално. И това е отдавна. Всъщност в момента ние, всички българи, сме сираците на България. И това е страшно тъжно. Да бъдеш сирак в своята родина е много тъжна съдба.
- От какво е предпоставено това, за някаква нова нормалност ли си говорим?
- Ние винаги сме били беззащитни. Ние нямахме никаква защита нито от Тодор Живков, нито от Андрей Луканов, нито от Иван Костов, нито от Орешарски, нито от Борисов. Да не говорим за харвардските колорадски бръмбари. Ние сме беззащитен народ. Ние не можем да защитим сами себе си. И това е основата на нашата драма, нашето нещастие.
- Това означава ли, че политическата ни класа е виновна, защото е непродуктивна и импотентна?
- Политическата ни класа няма нищо общо с българския народ.
- Ама нали българският народ я излъчва през политическата система, с вота си през избори?
- Точно това е неговата беззащитност. Но когато един народ избира крадци, корупционери, лъжци на избори, този народ не е жертва, този народ е съучастник.
- Защо точно в тази ситуация фигури с безспорен авторитет като проф. Николай Габровски не се реализират като водачи на народа?
- Да бъдеш водач е много различно от това да бъдеш умен или хората да те харесват. Тази мантра, че учените ще спасят България, ни тормози вече 100 и повече години. Един от най-блестящите световни учени е бил Богдан Филов. И докъде доведе България? Като монархо-фашист да допусне съветските войски да прегазят Дунава. А е световен учен. Е, защо ние смятаме, че горе-долу 100 години по-късно някой голям учен ще оправи държавата? Това е глупост.
- Не стигаме ли тук до притчата, разказана от проф. Николай Габровски за цар Соломон и двете майки, не трябва ли някой да се жертва, за да имаме база, от която да тръгнем напред, за да спасим детето от разсичане – детето България?
- България няма нужда от мъртви герои. България има нужда от живи победители. Не е необходимо никой да се жертва. Необходимо е някой да побеждава и да ни води към победи.
- В този смисъл не е ли отредена тази роля на президента, както и да се казва той. Вместо да е победител и водач, не виждаме ли Румен Радев в ролята на някакъв Дядо Коледа, който се опитва да разтяга времето с втория и третия мандат и самоволно решава, че ще го връчи след Нова година. Защо е възможно този „лидер“ да си играе с времето и живота на хората? Това време за хората е различно и ограничено от това на партиите.
- Това е много правилно казано. Той не е водач по една единствена причина. Той е едно нищо.
- Е, как нищо, след като е избран?
- Вече казах, че в това избиране, което прави българският народ, се крие нашата трагедия. Нашата беззащитност.
- Това безвремие колко време може да продължава? Да кажем, че стигнем до фамозния втори и трети мандат след Нова година, ще се събудим ли по-трезви, ще имаме ли модус, който ще ни изведе напред, или пак ще затънем в калта и блатото и ще се върнем 30 години назад с едно управление от типа на Любен Беров?
- В България има неизчерпаем ресурс от човешка глупост. Тази е причината да си избираме руменрадевци, кирокуролации и т.н. – човешката глупост. Примерът е Хърватия. Когато ние започвахме преговори за ЕС, те бяха във война със Сърбия и даваха жертви. Влязоха в ЕС след нас, но влизат в Шенген преди нас. Влизат в Еврозоната преди нас и всичко им е наред.
- Какво трябва да си мислим за нас самите?
- Да, това е въпросът. Къде да видим светлина в безкрайния български тунел? България е една агломерация, която в момента не може да направи нищо. Напълно безпомощна и безсилна е. България не може да прати 90 000 лева за електричеството на белодробната болница във Варна, не може да пази границите си. През границите ни минават групи от десетки и стотици не бежанци, а икономически мигранти. Те убиват наши гранични полицаи. Возят се в автобуси като на „Балкантурист“… Ние сме територия, която не може нищо.
- Може ли да е чак толкова безнадеждно?
- Ние нямаме морал. Всъщност става дума за едни 100 човека, които са узурпирали властта и обясняват на Европа, че българите нямат морал. Защото само един народ без никакъв морал не може да проведе едни нормални избори и да се развива. Това се десетки хиляди хора в секционните избирателни комисии. И всичките тези десетки хиляди хора тези 100 човека ги обявяват за хора без морал, които непрекъснато фалшифицират изборите.
Затова ние не можем да дадем пари на пенсионерите, на децата и на учениците. Ние нямаме Министерство на вътрешните работи. Затова не можем да си изберем правителство, не можем да си напишем и приемем бюджет. Не можем да приемем нормални закони, които сме обещали по Плана за възстановяване и устойчивост. Не можахме да дадем на хората дърва да се топлят през зимата. Ние не можем нищо. Ние сме пълна катастрофа.
- По политическия алгоритъм, ако и третият мандат не се реализира, отиваме на поредни предсрочни избори. Социологията сочи, че и те едва ли ще разсекат този възел, в който сме се овързали. Има ли изход?
- Има само един изход. Да спре пиянството на този народ. Той да види къде е проблемът и да изхвърли тези 100 човека, за които говоря. Това е излизането. Какво означава „експертно правителство“? Това означава по техните лични нападки, че не само не са експерти, а са пълни негодници, които не могат да управляват и трябва да намерят някой друг да управлява, а те да се крият зад него и да крадат.
- Връщането на хартиената бюлетина дава ли някаква надежда, че на следващите избори 100-те души негодници няма да са в парламента?
- Дълбоко се надявам най-после да се случи. Да спрем да вярваме на лъжци, на крадци, на измамници и на пълни некадърници.
