Издателят на ПИК Недялко Недялков пред СКАТ: Радев е поръчал мен и още 40 колеги. Извадете на бял свят истината за БТВ и Спас Русев - там е заровено кучето...
Последвайте ни в Google News Showcase
Без да изпадам в страдалчески пози, ще кажа директно: Румен Радев е поръчал убийството ми. Моето и на още 40 колеги от ПИК и вестник „Ретро“.
Това обяви в ефира на телевизия СКАТ и предаването „Политиката на прицел“ издателят на ПИК Недялко Недялков.
Убийството не е непременно физически акт, има и по-страшни убийства – когато посягаш на духа и словото. Когато смазваш психиката. И на правото на труд. С репликата си „Ако трябва да подкараме някого, ще подкараме ПИК“ всевластният президент на републиката отправя към мен последно предупреждение, но в същото време признава, че смъртната присъда е издадена. Просто е в условен формат, с отложен период на изпълнение. Нещо като отсрочка, амнистия.
След заканата на Радев дългогодишни рекламодатели в ПИК обясниха притеснено, че няма да продължат отношенията си с нас през новата година. Признаха и че им осъществяват натиск да не рекламират в медията. Това бил залогът за оцеляването на бизнеса им.
Схемата на Радев и хунтата му е да обезкървят финансово ПИК, да изхвърлят журналистите на улицата, да ги оставят без хляб. Ние се издържаме само от реклама, продуктът ни няма цена. Може да правим по един милион посещения дневно, но това не пълни фирмената каса, тъй като входът е безплатен. Режимът съзнава това и натиска рекламодателите, сплашва ги. А и кой бизнесмен ще дръзне да партнира с медия, за която президентът е обявил официално, че вече е „на пангара“?
Няма такива храбреци, бизнесът у нас е функция от политическата реалност, изхранва се чрез обществени поръчки и достъп до еврофондове.
Убиват „Труд“ с полиция, „Афера“ – с нескончаеми хакерски атаки и заплахи, ПИК – със сплашване на рекламодателите. Перфидна авторитарна схема за овладяване на неудобни медии, които не спестяват истината за болшевишко-сталинисткия профил на управлението.
Диктатурите винаги започват с превземане на опозиционните издания, историята го казва, не аз. Следва погром над партийната опозиция. Тук процесът се развива паралелно, защото заговорниците явно бързат – удрят медии, удрях в синхрон и ГЕРБ, като изпращат екзекутора Минеков да ги унижава с някакви циркулярни писма да освобождават сградата си.
И всичко е легендирано като „грижа на държавата за собствеността й“. Имаме си не просто диктатура, а диктатура на лъжата и демагогията.
Като са толкова загрижени, че ГЕРБ не плаща наем за етажите си в сградата на Проното, защо не кажат колко е наемът на БТВ, която е окупирала една трета от пространството в НДК вече 20 години? Цялото „малко“ НДК е дадено за смешни, жалки стотинки на „националната телевизия“, която сега първа взе завоя и обслужва безсрамно Радев и неговите ПП-та.
Да не говорим, че години наред Слави Трифонов ползваше като бащиния легендарната зала 2 в подлеза на НДК и всички прилежащи помещения. Колко е наемът, питам, но никой не отговаря.
Забележете, преди няколко месеца пуснахме запитване по ЗДОИ за наема на БТВ, поискахме да видим и договора им с културното министерство. Отговор няма, явно е държавна тайна. Тайната на една проституираща телевизия.
Но да оставим наема - кой е реалният собственик на БТВ? Твърди се, че е одиозният царски бизнесмен Спас Русев, който прехвърчал час по час от нюрзума на БТВ до нюзрума на Нова телевизия, за да "спуска" дневния ред и списъка с гостите. Твърди се обаче, че г-н Русев е само подставено лице, а отзад стои конгломерат от международни аферисти с географско покритие от Щатите до Белград. За кого всъщност работи тази телевизия, която съучаства активно в държавния преврат на президента Радев?
При всички случаи - не работи за българските национални интереси.
Изобщо ситуацията с медиите е водевилна, потресаваща. Имаме си медии, които обслужват изцяло американското посолство. Тези дни прочетох, че близкият до Прокопиев Антикорупционен фонд си раздал ведомствени награди за журналистическа смелост.
Наградените „смелчаци“, разбира се, са очакваните – Миролюба Бенатова, Генка Шикерова, Полина Паунова, половината „Свободна Европа“, половината „Капитал“, всички на грантова издръжка към фондация „Америка за България“.
По-смешното е, че наградите е връчила ченгето на американското посолство г-жа Джесика Ким. А бравурен текст за церемонията е излязъл на сайта на посолството.
Тия, същите, със статуетките, не са български журналисти, а доносници на хонорар към улица „Козяк“. Подобни церемонии ги легитимират като "правилни" и "конюнктурни" в антитеза на нас, "бившите хора", дамгосаните, потенциалните клиенти на Белене.
Е това е „триумф над волята“ на една нация, обладаване на ценностната й система през стражите на морала и духовността, каквито би трябвало да бъдат медиите. Този процес започна още през 90-те, когато фондациите на Сорос безскрупулно нахълтаха в образователната ни система и пренаписаха учебниците по история. Заличиха, например, понятието „турско робство“. А сега, чрез медиите на каишка, извършват вторична манипулация, според която ще ни се наложи да забравим за историческите си претенции и сантимента към Македония, ще преглътнем и силовото въвеждане на институцията „еднополов брак“.
И всичко това става възможно под егидата на двама престъпници - според решение на най-висшия съд в държавата, Конституционния. Действащия президент и номинирания за министър-председател. Двама зависими мъже, марионетки на олигархията, агенти на подмяната.
