Излиза изящна колекция книги за победите на великите пълководци - от Александър до Наполеон
Най-важните войни в историята събрани в поредица
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Как военният гений на един-единствен човек може да постави на колене цели империи? Защо малка армия може да срази десетки пъти по-голяма по численост военна формация. С какво Александър Македонски или Наполеон са по-различни от пълководците, които са излизали насреща им?
Тези важни за историята и развитието на света въпроси намират своите отговори в новата поредица на издателство „Милениум” - „История на войните”. Автори на книгите в колекцията са младите историци от прочутия клуб „Военна история”, който вече има хиляди последователи и почитатели.
Първа от серията излезе „Походът на Александър”, която вече може да се купи във всички добри книжарници на специалната цена от 10 лв.
Изящният том, снабден с календари и армейски карти, описва бойния поход на балканския пълководец, който успява да стигне до Индия почти без да срещне достойна съпротива.
През 331 г. пр. Хр. четирсетхилядната македонска пехота на Александър Македонски надвива тройно по-многочислената армия на Дарий III. Така е сложен край на легендата за непобедимостта на персите. Персия по онова време е най-силната държава в цивилизования свят. С тази победа се ражда митът за Александър Македонски.
Той е подклаждан и от факта, че по това време македонският пълководец е само на 24 години.
Историята на Александър започва с възхода на баща му Филип Македонски, който проправя пътя на сина си към завоюването на огромна империя. Завършва със смъртта му през 323 г.пр. Хр., когато той е само на 33, но вече е победил целия свят.
„Наполеон – възход и погром” е заглавието на втората книга в поредицата, която излиза в началото на април. Историкът Юлиян Недев проследява похода на Наполеон през Европа от момента, в който той е провъзгласен на император на Франция.
Бонапарт последователно се изправя срещу обединените армии на Австрия, Прусия, Русия, Англия, Испания в различни конфигурации. Преди да навлезе в безкрайните снежни полета на Русия френският император е непобедим.
След затъването на войската му по калните руски пътища започва неговият залез. Военният му гений е все така ярък, но късметът му изневерява многократно, за да се стигне до Ватерло, където войската му е победена окончателно и той повече не се завръща на бойното поле. Малко след това - през 1821 г., умира на остров Света Елена, където е заточен.
Третата книга в серията „Военна история” е посветена на Трийсетгодишната война (1618 – 1648 г.) Това е пагубен период от европейската история. Тя е първата война, която засяга всички слоеве на населението.
Води се основно на територията на Германия. Едни срещу други се изправят Хабсбургската династия и нейните съюзници и коалиция от антихабсбургски настроени държави. На страната на Хабсбургите воюват Австрия, по-голямата част от германските католически държави, Испания, обединена с Португалия, Ватикана и Полша. В антихабсбургската коалиция влизат Франция, Швеция, Дания, протестантските владения в Германия, Бохемия, Трансилвания, Венеция, Савоя и холандските провинции, подкрепeни от Англия, Шотландия и Русия.
Опустошени от армиите са цели райони в Европа. Гладът и болестите значително намаляват населението на Германия, Бохемия, Нидерландия и Италия, като едновременно с това разоряват повечето от воюващите сили.
Тридесетгодишната война е прекратена с Мюнстерския договор, част от Вестфалския мирен договор - с него започва съвременната епоха в международните политически отношения в Европа.
Четвъртата книга в поредицата „История на войните” ни връща назад във времето на Гръко-персийски войни (500 - 449 г. пр.Хр., с прекъсвания). Битките се водят между Ахеменидската империя и гръцките градове-държави, отстояващи своята независимост. Източниците на информация за тях днес са записките на гръцкия историк Херодот. За това обаче ни разказва Георги Марков.
През над 50-те години, през които траят Гръко-персийските войни, гърците постигат няколко големи победи - при Маратон през 490 г., при остров Саламин през 480 г., след това при Платея през 479 г., през 479 г. надделяват над персите при нос Микал, а след това и при град Саламин (на Кипър) през 449 г.
Вследствие на това Персия губи владенията си в Егейско море, по бреговете на Хелеспонт и Босфора и признава политическата независимост на полисите в Мала Азия.
