ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мислех самовлюбено да направя почти невъзможно изключение и да остана на самотния пиедестал като единствен безмълвен наблюдател на изнасилването на мъж, съблечен насила и показан многократно и с наслада на света от воайорските (ни) медии. Но явно „спортната страст“ е неустоим евродизиак дори и за такъв фанатик, като мен, който не е ходил на мач през живота си ( макар да е изиграл доста „мачлета“).
Това, че на един човек му разголиха фамилията, като поругаха личната му чест пред милиони неволни воайори на човешкото унижение, се оказа маловажно. Всички се втурнаха да жалят за футболното семейство „Левски“, на което му били разгонили фамилията с груповото изнасилване на треньора, заставен от т.н. ултраси да си свали екипната униформа под заплахата да бъде бит пред телевизионните камери по време на пресконференция.
Не ми е известно жена да е била изнасилвана по подобен начин на пресконференция при наличието на толкова много посестрими по пол, но доживях да видя как това се случва на мъж. Което, пак повтарям, предизвика вълна от възмущение само като колективна обида към „колектива“ на футболния отбор, засегнат на чест.
Сега разбирате ли защо през живота си не съм стъпвал на футболен мач, макар в съответната възраст да съм търкалял доста коженото кълбо по училищни и други софийски дворове? Смея да твърдя, че все още мога да спечеля някой бас за жонглиране с топката с двата крака срещу някой, който не вярва, че такъв футболен скептик го може. Не футболът ни е виновен за каквото и да било, а стадният ни рефлекс да жалим за стадото, докато „черните овце“- вълци ги яли.
Живеем в държава, в която колективът, масата, самата държава продължават да имат по-голямо значение от личността.
По нашите земи реформацията- в европейския смисъл на думата, свързан с ренесанса и издигането на човека на пиедестал, продължава да тъпче на едно място с поглед на Изток, където за „евразийска“ ценност се смята правото на държавата да марширува по главите на непокорните индивиди в името на „общата цел“ и „благо“.
Пояснявам за желаещите да се заядат индивидуално: нямам предвид конкретните качествата на индивида, който постъпи като покорна жертва и не оказа никаква съпротива при поругаването на честта му, а самият факт на вниманието, съсредоточено изцяло върху нещастието на колектива като „висша ценност“.
Тук да смачкат едно човешко достойнство, каквото е насилственото събличане на мъж със закана да го бият пред целия свят, ако не се подчини, не означава нищо повече, от скандал или проблем за неговия футболен клуб. Човекът обаче го няма в картинката на масовия вой заради моралния побой, нанесен според фенове, коментатори, зяпачи, специалисти и всякакви други загрижени дейци именно на „Левски“, а не на изнасиления човек.
Наричам това „изнасилване“ без голямо преувеличение. Точно това правят изнасилвачите: първо сломяват волята на жертвата, за да парализират съпротивата й, след което прибягват до следващата част от плана с разголването и…така нататък.
Фактът, че „така нататък“ не се състоя буквално, беше само формалност от порнографската сцена, в която на публиката не беше спестено нищо от подготовката за „така нататък“.
Когато се чудим как успяват да ни унижават колективно, трябва да си даваме сметка защо са толкова самоуверени и арогантни изнасилвачите. Те се упражняват най-напред върху индивидите, които оказват съпротива и когато установят, че никой не им търси сметка за подобна единична разправа, преминават към груповите изпълнения за наша сметка.
Този път няма да давам примери. Това го може всеки.
От Ivo. bg
