ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Диетите за дълъг живот често залагат на растителното хранене, но изследване в Китай свързва консумацията на месо с по-висока продължителност на живота, особено при възрастни хора с поднормено тегло. Пионери на дълголетието като Брайън Джонсън стигат до крайности в стремежа към безсмъртие, но за онези, които се надяват да достигнат 100 години с по-малко усилия, промените в храненето обикновено са първата стъпка. Растителният режим често се препоръчва, но нови данни от Китай показват, че повечето столетници там консумират месо, което може да е особено полезно за хората с ниско телесно тегло.
Месото е богат източник на определени аминокиселини, които влияят върху сигнална молекула, наречена mTOR, участваща в процесите на стареене. Множество проучвания сочат, че ограничаването или изключването на месото може да подпомогне дълголетието и да намали риска от сърдечни заболявания. От друга страна, растителните диети се свързват с по-висока честота на фрактури и недохранване. Подобни проблеми са особено сериозни при възрастните хора, които обикновено имат по-слаби кости и се възстановяват по-трудно след хирургични интервенции, посочва Кайюе Уан от Университета „Фудан“ в Шанхай. За да изяснят връзката между храненето и дълголетието, Уан и колегите ѝ анализират данни от централизирана китайска здравна база за хора над 65 години.
Изследователите разглеждат профилите на 5203 участници, които през 1998 г. са били на поне 80 години и не са страдали от сърдечносъдови заболявания, диабет или рак. Около 80% от тях заявяват, че консумират месо, докато останалите следват предимно растителен режим с зеленчуци и зърнени храни, като понякога включват и животински продукти без месо.
Наблюденията показват, че хората, които ядат месо, по-често достигат 100-годишна възраст в сравнение с вегетарианци, пескатарианци и вегани. Този резултат обаче е статистически значим само при отчитане на телесното тегло. Сред вегетарианците с индекс на телесна маса под 18,5 през 1998 г. 24% достигат 100 години, докато при хората с поднормено тегло, които консумират месо, делът е близо 30%, като вероятността се увеличава допълнително при ежедневна консумация. Подобна тенденция не се наблюдава при участници с по-високо тегло.
Диета, богата на месо, се свързва с риск от затлъстяване, но научни данни подкрепят ролята на животинските протеини за изграждането на по-здрави мускули и кости, което може да бъде особено полезно за хората с поднормено тегло, отбелязва Уан.
Консумацията на зеленчуци остава изключително важна, като изследването установява и по-висока продължителност на живота сред участниците, които съобщават, че приемат зеленчуци ежедневно, независимо от количеството.
„Възрастните хора могат да се сблъскват със специфични хранителни предизвикателства. Нашето изследване показва, че хранителните препоръки за най-възрастните трябва да подчертават баланса и хранителната адекватност, а не стриктното избягване на животински храни, особено при възрастни с поднормено тегло“, казва Уан.
Резултатите може да не са приложими за други части на света с различни хранителни навици. Въпреки това „основните биологични механизми, свързани с храненето и стареенето, вероятно са универсални“, допълва тя. Джеймс Уебстър от Оксфордския университет подчертава, че изводите „не бива сами по себе си да променят начина, по който хората се хранят“. Предишни изследвания на неговия екип, които свързват вегетарианството с повишен риск от фрактура на тазобедрената става, са довели до предположения, че този режим е нездравословен, но Уебстър напомня, че редица научни публикации подчертават ползите от вегетарианската диета, особено за здравето.
Както вегетарианските, така и месните режими могат да бъдат здравословни или вредни в зависимост от хранителното си качество, отбелязва Уебстър. „Важно е да се разбере кои хранителни вещества са необходими за балансиран и здравословен начин на живот“, казва той, като включва прием на пълнозърнести храни, плодове и зеленчуци и ограничаване на солта, захарта и наситените мазнини.
„В крайна сметка са нужни още доказателства, за да можем с увереност да кажем коя диета е по-добра за по-дълъг живот, но е важно да гледаме на по-широката картина, когато мислим за хранителните модели“, заключава Уебстър, отбелязва БГНЕС.
