ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Еволюцията на Стратегията за национална сигурност, чиято нова версия беше публикувана на 31 декември 2015 г., е ценен материал за изучаването на страховете, параноите и объркванията, които са обхванали днес Кремъл.
Известно е, че в течение на своя трети президентски мандат Путин създаваше образа на западния враг, който се стреми да унищожи Русия. Фактът, че този образ е намерил отражение в стратегическия документ, не е нито учудващ, нито особено важен. Значението на новата Стратегия за национална сигурност се състои в това, че за пръв път през последните 18 години – от момента, в който президентът Борис Елцин подписа първия подобен документ – Кремъл изразява официално съжаление, че е отворил страната в икономически и културен смисъл.
Елцин подписа своя първи указ за ратифициране на Концепцията за национална сигурност, както се наричаше тя по онова време, през 1997 г. Дори през първите постсъветски години, когато Русия с всичка сила се опитваше да се сближи със западния свят, в този документ разширяването на НАТО на изток беше определяно като заплаха за националната сигурност, защото подобни военни групировки в близост до руските граници „представляват потенциална военна опасност при отсъствие на агресивни намерения по отношение на Русия“.
Но, от гледна точка на авторите на този указ и на самия Елцин, това не беше най-сериозната заплаха. Главен извор на тревоги по онова време беше икономиката: „Главната причина за това е запазването на кризисните симптоми в руската икономика. Сви се производството и се влоши неговата структура в сравнение с периода преди реформите.
Намалява инвестиционната и иновационна активност. Нараства научно-техническото изоставане на Русия от развитите държави. Усилва се зависимостта от импорта на храни и потребителски стоки, оборудване и технологии. Външният и вътрешен държавен дълг расте“. Тревогата на Елцин беше напълно оправдана. Малко по-малко от година след утвърждаване на указа за Концепцията цените на петрола се понижиха до 10 долара за барел, в Русия бе обявен дефолт по вътрешния дълг и върху нейната репутация беше нанесен най-силния удар за целия постсъветски период.
Страната се оказа напълно безпомощна в икономически смисъл, и само рязката девалвация и наличието на неизползвани индустриални мощности й позволиха постепенно да се оправи от удара, увеличавайки производството. Този документ беше малко променен през 2000 г., когато Елцин подаде оставка и президент стана Владимир Путин. В центъра на внимание на авторите му все още бяха икономическите проблеми, но в него също така намери отражение и растящата тревога по повод на намесата на Запада и разширяването на НАТО:
„Издигнатият в ранг на стратегическа доктрина преход на НАТО към силови /военни/ действия извън зоната на отговорност на блока и без санкцията на Съвета за сигурност на ООН заплашва с дестабилизация цялата стратегическа обстановка в света“. В новия документ бяха внесени и други по-видими промени. Например, там, където в първоначалния документ се говореше за необходимостта от конструктивна децентрализация, която ще позволи на многобройните региони на страната да придобият по-големи пълномощия, първият путински вариант съдържаше указания за необходимостта от създаване на „строга вертикала на изпълнителната власт“ - това словосъчетание се превърна в лайтмотив на неговия първи президентски мандат.
В този документ се поставяше акцент върху необходимостта от усилването на ролята на държавата в борбата й с всички видове заплахи както военни, така и икономически. За разлика от първоначалния документ, в него не се съдържаха никакви указания, че прекалено голямата армия е сериозно бреме за отслабената руска икономика. Като цяло, Путин успя да реализира своите планове, за което съдейства ръста на доходите от продажбите на петрол. Следващият вариант на програмата за национална сигурност беше разработен през 2009 г., когато Дмитрий Медведев временно замени Путин на поста президент.
Неговата версия на стратегия трябваше да просъществува до 2020 г. Медведев, който в момента заема поста на министър-председател, обича многословните и прекалено прогресивни документи. За разлика от двете предишни версии, неговият вариант не беше лишен от тщеславие: в него се говореше, че последиците от икономическия спад в Русия са преодолени и че нейните ресурси и богатства помагат за повишаването на влиянието й на международната сцена.
Дори вече станалата традиционна точка за НАТО, като заплаха за националните интереси на Русия, създаваше впечатление, че този алианс представлява само малка пречка, която може да бъде преодоляна с помощта на решителни дипломатически стъпки: „Русия е готова да развива отношенията си с НАТО въз основа на равноправието и в интерес на укрепването на всеобщата сигурност в Евро-Атлантическия регион, дълбочината и съдържанието на които ще се определи от готовността на алианса да отчита законните интереси на Русия“. Този приповдигнат тон изглеждаше оправдан.
Русия успешно преживя световната финансова криза благодарение на своите гигантски валутни запаси, цената на петрола доближаваше 70 долара за барел и дългосрочните прогнози бяха изключително благоприятни. Настоящата версия на Стратегия за национална сигурност е най-антизападната от всички. НАТО и ЕС са обвинени, че не са могли да осигурят сигурността в Европа и като потвърждение на това се посочва миграционната криза.
В документа се казва, че САЩ и ЕС подкрепят „противоконституционния държавен преврат“ в Украйна, който доведе до дълбоко разделение в украинското общество и избухването на въоръжен конфликт“. Авторите на документа твърдят, че Западът възнамерява да свали „законни политически режими“, което ще доведе до дестабилизация и появата на нови горещи точки. Там също се говори, че причината за възхода на „Ислямска държава“ е „политиката на двойна стандарти, която някои страни водят в борбата с тероризма“.
Тези „някои държави“ също така използват „информационните и комуникационни технологии за постигането на своите геополитически зели, включително чрез манипулиране на общественото съзнание и фалшифициране на историята“. Самата Русия с нейната контролирана от държавата пропагандна машина, която изтласка независимите медии, по всичко личи не се отнася към тези „някои държави“. В списъка със заплахи икономическите проблеми заемат второстепенно място. Кремъл все още е обезпокоен от зависимостта от износа на енергийни ресурси, но заедно с това сред икономическите заплахи са попаднали „незащитеността на националната финансова система от действията на нерезиденти и спекулативния чуждестранен капитал, уязвимостта на нейната информационна структура“, а също така „регистрацията на правото на собственост по отношение на значителна част от организациите в чужди юрисдикции“.
Путин също така е разтревожен от „размиването на традиционните руски духовно нравствени ценности и отслабването на единството на многонационалния народ на Руската федерация чрез външна културна и информационна експанзия“. Стратегията за национална сигурност от 2000 г. издаваше плановете на Путин за укрепването на централната власт и държавата в нейното цяло съветско и царско величие. Стратегията от 2015 е декларация за отбранителни, изолационистки намерения.
Няма никакви причини да смятаме, че Путин планира да решава икономическите проблеми на Русия, превръщайки я в по-достъпна за чуждия капитал или да усили нейната интеграция в глобалните пазари. Не, той планира да продължи движението в обратна посока.
Той разполага с още много време, за да направи това. Русия все още има златния и валутни запаси, за да издържи до края на тази година и дори – при по-пестелив подход – до президентските избори през 2018 г. Легенрадното търпение на руския народ не е изключено рано или късно да се изчерпи, но по-скоро то ще се запази до 2018 г. благодарение на работата на големия апарат за осигуряване на безопасността. Дори ако на Путин му се наложи да слезе от власт в резултат на следващите избори, към момента на смяната на политически режим Русия ще стане много по-закрито и изолирано общество. / ------------------------------------------------------- Леонид Бершидски, „Блумбърг“.
