ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Русия и Путин са в „тотална международна изолация“!?
Това е една от най-популярните опорни точки на русофобски задъхания западен мейнстрийм, повтаряна папагалски и от българските несвободни медии и политолози. Твърдението е, че след присъединяването на Крим към Русия иособено след конфликта с Украйна, федерацията се оказала изолирана от света и жестоко страдала от наложените от колективния Запад седем пакета санкции.
Но така ли е всъщност и докъде води тази поредна истеричната русофобия!?
От близо 200 страни - членки на ООН, санкции на Русия са наложени само от около 40 от тях. Това са САЩ, ЕС, техни съюзници или зависими от тях държави.
И какъв е резултатът? Както казва народът: „Вместо да изпишат вежди, си извадиха око“. Защото това са страните, в които основната тема днес е предстоящата тежка зима. Имат сериозен дефицит на газ и петрол, а цените им летят нагоре, инфлацията е огромна, планират строги икономии на ток, отопление и газ, фалират цели индустрии, расте общественото недоволство и масовите социални протести. Гражданските настроения са пределно ясни - за социална държава, за мир, за неутралитет, за диалог и нормалност в международните отношения.
Европейските народи са против наливане на масло в огъня на конфликта, против въоръжаването на едната страна в него, което само ожесточава и удължава кризата.
И какъв е отговорът на т. нар. елити на „дълбоката държава и Вашингтонския консенсус“? Пропагандата на превзетите институции ни сервира отново езика на патологичната русофобия, омраза и заклинания, преследване на различното мнение, информационно затъмнение, лъжи и цензуриране и забрана на великата руска култура. Все атрибути, заимствани от най-тъмните фашизоидни години на миналия век.
Вместо задаващата се инфлацията, глад и студ, които очаква доскоро богатата част от света, да отрезвят чиновниците на САЩ и ЕС, те, явно изпаднали в ступор, продължават да говорят за санкции и силово да блокират опитите за мирни преговори. Залъгват ни, че Русия ще се разпадне след т. нар. контраофанзива на Украйна, която всъщност беше прикритие на огромните оръжейни и финансови помощи на Запада към нацисткия киевски режим.
А какво се случва в Русия? Отново обратното на западната пропаганда – над 81% от гражданите имат доверие в своя президент и водената от него политика. Всекидневно растящите цени на енергоресурсите пълнят руската хазна и бюджет, ауправляващите надграждат социалната политика въпреки военния конфликт и санкции.
Така е и в държавите, които не тръгнаха срещу Русия. Животът там е нормален, икономиките се развиват, инфлацията е в поносими границизаради взаимноизгодната търговия с Москва, реализират се стратегически енергийни проекти.
Пример за това са две близки до нас държави - Турция и Унгария. И двете са членки на НАТО, и въпреки това от години системно поддържат нормален диалог с Русия и руския лидер Владимир Путин, от което не само днес, но и дългосрочно ще спечелят както икономически, но и като мост за мир и диалог, които много скоро ще бъдат жизнено необходими. А тази миротворческа роля най-логично би пасвала на европейската, славянска и православна България, която има общ цивилизационен код и дълбоки духовни и исторически връзки с Русия и руския народ. Но уви, засега това е почти невъзможно! Защото историята обича смелите, които летят, а не слугите, които пълзят.
В същото време, преди седмица на срещата на ШОС в Самарканд, Русия и Владимир Путин бяха подкрепени от Китай и Индия (държави с почти 3 млрд. население и динамично развиващи се икономики), от регионални лидери като Турция, Иран, Саудитска Арабия, Бразилия, ЮАР и много други.
Към членство в ШОС и БРИКС (възникнали по личната инициатива и лидерство на Путин) се стремят най-интензивноразвиващите се страни, които не желаят Вашингтон и колективният Запад им диктуват правилата, според които да живеят, да подменят идентичността и традициите им с едничката цел - икономически диктат и безогледна кражба и експлоатация на природните им ресурси.
Появи се и една нова/стара русофобска опорка за агресията и „ядрения шантаж“, с който Путин плашел света. Само че паметта на колективния Запад се оказва доста удобно кратка! В човешката история единствено САЩ си позволиха да бомбардират с ядрено оръжие фактически капитулиралата Япония, избивайки стотици хиляди мирни граждани в Хирошима и Нагасаки. И отново САЩ за половин век, без всякакво съгласуване с ООН, осъществиха военни действия, интервенции и преврати в суверенни държави по цял свят – Виетнам, Камбоджа, Чили, Гранада, Куба, Югославия, Ирак, Сирия, Украйна...
Ами стотиците американски военни бази и биологични лаборатории по цял свят, особено по границите на Русия. САЩ силово налагат своя модел в държави, намиращи се на хиляди километри от техните граници.
В същото време други две велики сили - Русия и Китай, имат съвсем различна и ясна линия в своята международна политика и дипломация!
Адекватната за днешния ХХI век политика на баланс и ненамеса в чуждите дела, на зачитане на традициите и идентичността на другия, науважение и взаимноизгодното сътрудничество. Но и на защита на собствения национален интерес и суверенитет, което категорично изключва възможността от външно и силово формиране на огнища на напрежение и враждебност, така както след профашисткия „майдан“ Украйна бе превърната в „анти-Русия“.
Страхът на политическите елити и коментатори е разбираем – с враждебността и липсата на диалог с Москва Западът провокира още и още напрежение, макар че на всеки здравомислещ човек е пределно ясно, че единствено стремежът към мир и преговори са изходът и връщането към нормалността в света.
Въпреки заклинанията на Запада, че частичната мобилизация, обявена от президента Путин е проява на слабост и отчаян ход, най-логично е военният конфликт да завърши много скоро!
До дни ще се проведат референдумите в Луганск и Донецк, в Херсон и Запорожието, където народното вишегласие ще реши съдбата на тези земи с рускоезично население, и което от години бе подлагано на геноцид от властите в Киев. И когато тези републики и области се присъединят към Русия, ще дойде времето на преговорите и диалога, а Западът отново ще се окаже в небрано лозе.
Другата алтернатива е Трета световна война, за която Владимир Путин винаги е казвал, че е невъзможна – защото човечеството ще се самоунищожи. Тя няма да бъде започната от Русия – държавата, която даде над 27 млн. свидни жертви, за да спаси Европа и света от нацизма. И въпреки дрънкането на оръжие и агресивната реторика на НАТО, едва ли някой нормален военен ръководител от Алианса се готви да нападне Руската федерация, пък и всички следвада помнят безславния край на Наполеон и Хитлер.
Колкото до изолацията - Русия не е в изолация и това вече е факт! На сесията на ООН външният министър на Русия и дипломат № 1 на нашето време за по-малко от денонощие проведе десетки срещи и разговори с водещи лидери от цял свят, а в следващите дни графикът му е още по-напрегнат.
Изтичащото в канала на историята Вашингтонско статукво не можа да унижи министър Лавров с просташкото и незаконно забавяне на американската му виза. Обратното, създаде по-голям интерес към диалог с Русия на всички държави, които не желаят да живеят под хегемонията на САЩ. Защото светът не е само и единствено колективният Запад. Светът има и Изток, и Север, и Юг. И когато председателят на Европейската комисия на раздирания от противоречия и кризи Европейски съюз г-жа Фон дер Лайен високопарно заяви: „Западът не е съгласен с поведението на Путин и Русия” (!?), това прозвуча не само неадекватно и самонадеяно, но и срамно глупаво.
Светът вече е многополюсен и Вашингтон и неговите европейски подгласници трябва да се съобразят с тази реалност. Защото политиците еднодневки мислят как да услужат на чуждите посолства или на поредния „Голям брат“, а националните лидери и държавници мислят визионерски – за мир и достоен живот на своите народи в динамично променящия се ХХI век.
Проф. Светлана Шаренкова
