ИЗПОВЕДАЛНЯ: Не правете като сина на Карамански - ето при какви обстоятелства го сполетя ГОЛЯМА беда...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Преди три години Иво Карамански-младши претърпява катастрофа в Холандия и загуби едната си ръка. Подкрепата на неговото семейство му помогна да излезе от тежкия момент и сега да говори спокойно за случилото се.
След тежкия инцидент Иво Карамански среща и любовта в лицето на инфлуенсърката Антоанет Пепе. Двамата имат и дете.
"През ден ме връхлитат спомени за случилото се. Карах много бързо - със 160 км/ч, и изпуснах контрол над автомобила. Колата накрая беше по таван, спирачният ми път беше половин километър. Излязох сам от колата през прозореца. Имаше хора, които бяха викнали линейка", разказа Карамански пред бТВ€
"През цялото време бях в съзнание, видях, че ръката ми е в много лошо състояние. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане. Тогава беше моментът, в който приех, че вече няма да имам ръка - в секундата, в която я видях", разказва той.
"Възхищавам се изключително много на неговия дух и сила. На устрема му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му, дори в първия момент, когато го видях в болницата след операцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми каза: "Съжалявам! От днес нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред", разказа неговата майка Нели Атанасова.
"Адреналинът те удря и първото, за което си мислиш, е дали си жив и здрав и си цял. Докато си под афекта на адреналина не си усещаш тялото правилно. След това ми отне време да възприема, че вече съм така. Умът и тялото са в режим на оцеляване и мислиш как да си добре. Някои хора изпадат в дълбока депресия, но аз целях това да не се случи", споделя Карамански.
Признава обаче, че е имало момент в болницата, когато е бил на ръба да изпадне в депресия. "Реших, че трябва да живея, защото ми се живее. Ако се депресирам и изпадна в дупка, животът ми свършва дотам", признава още той.
Иво започва рехабилитация – както физическа, така и психическа. "„Приела съм случилото се и съм продължила да живея, но не съм го преживяла. За мен е много по-важно, че детето ми е живо, за което съм безкрайно благодарна. За това, че продължава да живее живота си по един съвсем нормален начин. Той прави всичко, което правим и ние - прави го с една ръка. Дори понякога доста по-добре от мен", допълва Атанасова.
