Изповедта на едно момче от старата школа: Орлин Горанов за това защо хората са все по-затворени, за правилата и какво си е купил с първия хонорар
Последвайте ни в Google News Showcase
Няма нищо сложно в това да си Орлин Горанов. Това е човек, който прави нещата с много любов и всеки ден е благодарен на Господ, че отваря очички и може да прави това, което иска. Така се описа поп изпълнителят Орлин Горанов в откровено интервю пред Мариян Станков - Мон Дьо и Нова телевизия.
„Скандално млад съм за да си задава сега въпрос кой съм – казва още с усмивка Орлин Горанов. - Продължавам да се търся. Много съм справедлив, което ми прави лоши шегички. Но предпочитам да съм такав, а не да се залъгваме с хората и да си правим игрички. Направих доста жертви през години, но си е струвало. Не успях през тези години да отделя повече време за семейството ми. Не можах да споделя с тях този път както искам. Защото семейството е пътя, по който всички вървим”.
Изпълнителят казва, че се възприема като един занаятчия, който се опитва да прави нещата по-добре и по-добре.
„Не съм звезда – категоричен е той. - Зведите са на небето. Хората в последните години се затвориха. Има много отговори защо е така. В последните години на демокрация хората нямат правила на живо. Какво да правят, накъде да тръгнат. Да си оправим заедно дворчето и да живеем добре е начина. Българинът е авантаджия. Това е вина на нас самите, а не на политиците. Не мога да обвинявам когото и да е, преди да обвиня себе си. Ако имаме желание, няма да чакаме някой да ни оправи”.
Орлин Горанов признава, че е имал предложеиня да влезе в политиката.
„Имало в далечно време опити да ме канят в политиката, но предпочитам да върша това, което правя най-добре – разяснява той. - Този филм го играх вече. Все пак бях президент във филма „Мисия Лондон”. Иначе през 90-те години на миналия век работих в Германия и съм имал възможност да остана, но камъкът си тежи на мястото. В Милано имах един случай. Полицай на паспортна проверка се изненада като видя, че съм българин. Каза, че съм бил много бял за българин. Нормално е да има носталгия по миналото в мен. Бях млад и пълен с енегрия. Нещата в много аспекти бяха наистина страхотни. СИВ бе много добре организиран и „Златният орфей” се гледаше от Сибир до Владивосток. Това беше много силно. Сега липсва онова спокойствие на хората, чистата хубава и спокойна София. Всяка нощ се миеха улиците и се прибираше боклука. Зареждаха се магазините. Касетките с млякото. По това имам носталгия. Имаше тогава правила, а без правила не става”.
Горанов си спомня и как е започнал с пеенето.
„Талантите сами избират при кого да отидат – казва той. - Баба ми е казвала, че много ми е пяла. Всяка събота се събирахме родата и се правеха страхотни купони. Вуйчо ми е тромпетист, имах чичо барабанист в Музикалния театър. Още не съм разбрал че имам глас обаче. Това е един огромен талант. Вуйчо ми, тромпетиста, реши да ме пробва. Бях на 8 - 9 години. Имаше конкурс за хористи в „Бодра смяна”. Явих се и така започна всичко. Помня, че първият ми хонар бе 2.50 лв. Можех да си купя 10 плезира и четири големи бози. С първия ми голям хонорар събрах всички от екипа и си направихме голям банкет. Ние изпълнителите сме като донори. Ако един месец не сме на сцена, ще се пръснем. Не знам докога ще продължава този мой експеримент, но всичко, което исках, го направих. И до днес сам се провокирам като правя нови аранжименти на старите ми песни и опитвам да ги изпея от друга гледна точка. Така ще направим и с приятелите ми от „Акага” през ноември на концерт. Днес ценносната система е съвсем друга. Има много разлики. Песента „Светът е за двама” в началото не я усещах никак, но благодарение на аранжора Панайот Славчев успях да вникна в нещата. Той ме вкара в настроението на това парче. Тази песен също е била предожена за саундтрака на „Козият рок”, но екипът не я избира. Записахме я, а няколко месеца по-късно хората започнаха да ме спират по улиците и да ме питат дали аз пея тази песен. Не се чувствам герой. Рицар – може би. Не съм правил подвизи за любов. Всеки ден вършим подвизи. Не ми се е случвало да оглупея от любов”.
Орлин Горанов говори и за любовта на своя живот – съпругата си Валя.
„Със съпругата ми Валя се запознахме случайно – спомня си той. - На едно парти на общи приятели. Тъкмо бях влязъл в Консерваторията да следвам. Нямаше някакво изригване. Полека-лека се получи. В началото имаше доста смешни моменти. Звъняхме си на домашните телефони. Много фенки са ми звънили тогава, но тя бързо разбра как стоят нещата и го прие. Ако мога да изживея живота си пак, не бих променил почти нищо. Може би бих бил по-луд и бих правил повече експерименти. Мога да се разплача и от най-елементарни неща. Дори и едно детенце, когато дойде на сцената да ми поднесе цветя, може да ме трогне. Правил съм нещата с желание и любов. Ако съм успял поне един човек да направя щасдтлив, съм благодарен. Не искам да поглеждам от високата кула на Господ, защото съм много малък. За да погледнеш отгоре, трябва да си изживял много. Иначе нищо сложно не е да си Орлин Горанов. Да правиш нещата с много любов и всеки ден да си благодарен на Господ, че отваряш очички и може да правиш нещата както искаш”.
