Тома Белев дълги години е директор на Природен парк Витоша и въпреки огромния натиск, не позволява незаконно строителство и инвестиционни проекти на територията на планината. Дори след като напуска поста си той продължава да се бори за опазване на природата в България. Белев увлича след себе си хиляди млади хора, които излязоха да протестират по улиците на София, а след това и в други градове на страната. Голямата награда на Българския хелзинкски комитет тази година е връчена на „Протестиращият на Орлов мост”, а Тома Белев и Асоциацията на Европейските журналисти – България са отличени с две втори награди.
Гергана Димитрова
- Можете ли да кажете, че сте успели да спасите горите, г-н Белев, една година след началото на протестите срещу промените в закона за горите?
- Не, естествено. Протестите успяха да спрат някои негативни тенденции, които се готвеха чрез изменения в закона - основно за безплатно и безразборно раздаване на горите с цел застрояване, изсичания в крайречни гори... Но в Закона останаха много недостатъци, които продължават да действат и има вратички, чрез които желаещите да се възползват от държавните гори го правят.
- Вие сигурен ли сте, че сте успели да направите нещо за горите, защото в България винаги е имало начин да се заобиколят решенията, които се вземат?
- В България всичко е възможно. Но протестите на Орлов мост постигнаха две цели – на първо място и което за мен е най-важно, показахме, че в станата ни има активно гражданско общество. На второ място успяха да спрат някои негативни процеси или поне да намалят интензивността им. Трябва да отчитаме, че във всяко общество има три механизма за контрол – ефективна съдебна система, независими медии и гражданско общество. И когато някой от трите не работи, другите се опитват да компенсират. И тъй като като през последните двайсет години в България имаме проблем с ефективността на съдебната система, а напоследък и със свободата на медиите, това накара гражданското общество да избухне.
- Как успяхте да съберете хора за протеста?
- Не сме ги събирали. Те излязоха самостоятелно. Действията започнаха по коледните празници преди година, след това имаше 35 акции за 6 месеца, което значи, че почти всяка седмица имаше някакви действия, протести, натиск в Парламента. Това вървеше успоредно с писане на становища, с работа с парламентарната комисия, с разговори... Но всичко беше безсмислено. Волята и идеите на организациите, които се занимават с опазване на околната среда, не бяха възприети. И в този смисъл протестът е неуспех на тези организации. Ако те бяха успели, протест нямаше да има. Но донякъде е добре, че не успяха, защото се видя, че хората, които излязоха по улиците, имат голяма воля да живеят в нормална държава. Не коментирам само протестите на Орлов мост, и тези, организирани от коалиция „За да остане природа в България”, и които достигнаха до 1000-1500 човека. Те се случиха в различни градове на страната – във Варна с Морската градина, в Пловдив с Бунарджика, в Сандански с изсичането на парка, Стара Загора.
- Причината първите да се съберат за протест не беше ли защото скиорите бяха лишени от възможността да карат ски на Витоша?
- Не. Най-големите
протести бяха през юни, а тогава не се карат ски. Скиорите протестираха цялата зима, но част от тях са любители на свободното спускане, а те нямат нужда от отъпкани писти. Сред протестиращите имаше голяма група ски учители, които отказваха да станат част от монопола. Скиорите бяха една активна група, но не бяха само те. На Орлов мост имаше много различни активни групи – любители на планините, на горите, граждански организации, които се занимават с опазване на природата, имаше несъгласни с разграбване на публичната собственост.
Комисията за защита на конкуренцията въобще не си върши работата. Измисля си причини да не работи и да не прилага антимонополния закон. Има и политически критики към тази комисия, защото тя се е превърнала в средство за разчистване на сметки между бизнесите. Тя не защитава потребителите, а определен бизнес, който има най-голямо икономическо и политическо влияние.
- Т. е. има голяма група хора, която е против монопола. След това обаче имаше организирани протести срещу вдигането на тока и парното, които също са свързани с монопол. Но там хора не се събраха. Защо?
- Основният проблем на всеки протест е, че трябва да има кой да обясни идеята за него. И в случая с протестите, които са свързани с гори, паркове, защитени територии, има все пак едно добре функциониращо общество, което успява да се организира. Вероятно и Орлов мост нямаше да бъде успешен, ако нямаше кой да защитава тезата професионално и успешно. Работата на един екип от хора в коалицията „За да остане природа в България” беше да взема разработките на юристите, лесовъдите и еколозите и ги обясни като нещо по-просто, разбираемо за всеки, който не е специалист, защото за съжаление вратичките в българските закони и опциите за злоупотреба с обществено положение, за кражба на обществена собственост са сложни. Не се виждат много ясно.
Протестите на Орлов мост бяха срещу строителството на ски и всякакви други курорти в горския фонд без да се изключват от него. Там щяхме да имаме огромни територии, които щяха да се водят гори, но щяха да бъдат бетонирани, инвеститорите щяха да ги получават на много ниски цени и без конкурси. Това води до загуба не само на природа и гори, а и на финансови ресурси за държавата. Но беше предотвратено. В момента съществува вратичка и те се пробваха веднага чрез промяна на начина на трайно ползване да превърнат ливадите, пасищата и морените на Витоша в ски писти. После същото се случи с крайречните гори с идеята уж за прочистване на коритата. Спряхме го. През ноември пък министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова се опита да промени един текст само от Наредбата за правилата за устройство и застрояване на териториите. Според новия текст пространството, което се поддържа чисто от дървета и храсти, за да се осигури достъп за МПС-та, вместо 10 метра щеше бъде от дигата до речното корито. Но при Дунав това е 300-400 метра и там има огромно количество гори. Така, като не стана със закона, пробваха чрез наредби и действия на административни органи.
- Тези усилия, са наливани в бездънна яма, защото всеки месец се случва нещо ново. Колко дълго можете да пазите горите?
- Ами то е като с демокрацията. Демокрацията се защитава всеки божи ден. Когато получиш нещо наготово, няма как да го опазиш, без да го защитаваш. Независимо дали става дума за демокрация, опазване на природата, Натура 2000, права на потребителя.
- А защо никой не защити Пирин, когато се изсичаха вековни дървета, за да се отвори много по-голямо от необходимото място за писти?
- Напротив, излязоха хора, но никой не отрази протестите. Главните редактори на всички медии тогава преди да започне строителството бяха заведени с вертолети в Истанбул на едноседмичен круиз. Така в медиите остана само тезата на техния рекламодател „Юлен” АД. Съдебните спорове по първото строителство от 2002 г. още не са завършени. След това го застрояваха още два пъти незаконно. В момента се предвиждат още писти. И след като законодателният и медийният контрол не работи, остава гражданският. През 2002-ра нямаше интернет, можеше да получиш информация на електронната си поща, ако имаш такава. Сега това се промени и опитът на тези монополисти да заглушават мнението дразни много хора. Защото традиционните медии са притиснати до стената от тези офшорни компании и ги обслужват, но, слава Богу, вече имаме интернет, в който не можеш да скриеш общественото мнение и който смята, че може да неглижира обществото и да го заблуждава дълго, се лъже. Времето за заблуда става все по-кратко – за горите беше 6 месеца. Аз съм сигурен, че този период ще намалява все повече. Хората, които имат достъп до социални мрежи, стават все повече.
- Защо Цеко Минев, за когото се смята, че стои зад офшорките, които държат ски съоръженията на Банско и Витоша, получи награда за принос в спорта?
- Аз не знам кой стои зад офшорките. Може да са собственост на италианската мафия, на руската, може да перат пари, може да крадат... Мога да кажа само едно – тези фирми с неясна собственост създават силно корупционна основа в България. Държавата и всеки един от министрите не може с чиста съвест, вземайки административно решение, да подпише декларация, че той не е в конфликт на интереси със собствениците. Всяко едно решение, което е към офшорките и компания с неясни собственици, спира процеса на контрол за пране на мръсни пари, на конфликт на интереси, защото знаете ли дали собственикът в тази фирма не е същият този министър? Няма законов начин да се разбере това. За повечето от сделките трябва да декларираш собственост, а аз се съмнявам, че такъв е деклариран. Според мен собствеността на повечето офшорни компании се сменя често, зад нея стоят различни интереси. Убеден съм, че зад част от тях има действащи политици. Когато се смени властта, идват следващите политици.
- Вие наблюдавате този процес от доста дълго време. Кога ви е било най-трудно да се борите срещу него?
- Със сигурност сега ни е лесно благодарение на интернет и социалните мрежи. Естествено по-лесно беше в началото, защото при първите правителства след 1989-а знаехме, че последните три-четири седмици започваха да се вършат далаверите. С колегите от други министерства като видехме нещо, което явно е във вреда на съответното ведомство, пускахме го за становище. След това то се връщаше с искане за допълнителна информация и с тази размяна се спираше възможността да се случат ужасни неща. При следващите правителства тази срок стана половин години, после 12 месеца. От началото на века далаверите вече стават непрекъснато. Нападенията срещу природата първо бяха съвсем малко. Тогава такива случаи имаше 2-3 пъти годишно. Сега има толкова за седмица. Независимо, че имаме по-добри връзки със заинтересованите страни и сме по-обучени, има интернет и социални мрежи, много хора започнаха да се уморяват непрекъснато да се борят за едни и същи неща. Тези предложения за промени в Закона за горите не са за първи път. Бяха пускани при правителствата на Станишев и на Симеон Сакскобургготски. Тогава също имаше
протести и подписки. Тази повторяемост е много уморителна. Казваш си: „О, пак ли?” Но пък изкарваш старите доводи и това ти скъсява времето на чисто умствена работа. Със сигурност обаче между 2000 и 2003 година беше най-трудно. Тогава далаверите ставаха почти всяка седмица, а гражданските организации бяха по-зле организирани. Имаше еколози, които защитаваха застрояването – то и сега ги има, но тогава хората не можеха да разберат какво става и кой е прав.
- Според вас парк „Витоша” ще оцелее ли?
- Ще оцелее със сигурност, защото и преди е имало подобни кризи. Това не е първият случай, в който някой иска да използва планината за себе си, за да прави пари. В началото на обявяването на парка е имало 6-7 годишни борби с частните кариери. Докато се спрат ловните мераци също е имало борба. За застрояване за олимпийски ски център на два пъти имаше
протести по времето на социализма и сега. Паркът има своите защитници и това са жителите на София, които много си обичат планината. Те са там постоянно. Дори скиорите смятат, че съществуващите сега съоръжения са им достатъчни, но трябва да се реновират. Вече ми е писнало Жирардели и Томба – залезли звезди, които никой не помни в собствените им държави, да казват, че тук трябва да се застрои. Идваш в чужда държава и казваш подобно нещо – ясно е, че е поръчка. Такива залезли звезди не се разхождат по света да открият ски сезона някъде за удоволствие. Както са ги наели да дойдат, така са ги наели да кажат няколко думи. Говорил съм с един от тях и той каза: „На мен ми е ясно, това е бизнес.” Той е тук да си храни семейството си.
Но можеш да си храниш семейството и по достоен начин в България. Познавам стотици хиляди хора, които го правят. Малцинството у нас не може да го прави. Българинът се опитва да преживее с достойнство тези трудни моменти. Мога да кажа само, че най-критичните моменти са показателни колко са добри хората тук и как мислят един за друг.
- През последните 23 години какви площи от горите на България бяха изсечени?
- През 2007-2009 г. на всеки 10 минути по 15 декара гори и земеделски земи бяха застроявани. Гората си взема своето и според отчетите горският фонд се увеличава. Дърветата настъпват по високите части, където има пасища, които не се използват. Но това все още не е гора. Трябва да станат на по 60 години, за да се разбере дали тези самозалесили се дървета ще станат гора или не. За съжаление през тези 23 години ние изгубихме голяма част от старите гори. Те са подмладени, но младите дървета нямат тази екологична стойност като старите. Особено съм притеснен от високото ниво на ползване на дървесина през последните две години. За миналата година имаме добити 7,3 млн. куб. метра. За последно такива количества са изсичани през 60-те години на миналия век, когато се строеше социализма и навсякъде се ползваше дървесина. Сега основно се употребяват за целулоза и дърва за огрев. И то не за българите. Ние никога не ползваме за отопление повече от 3,5-4 млн. кубика. Доставяме дърва за огрев за Гърция, Турция, а напоследък към заводите за целулоза в Австрия. Нашите девствени стари гори тази година минаха през комините на гърците, които се преориентираха от електричество към дърва.
- Ако, както казахте, не знаете кой стои зад офшорките, не е ли безсмислена работата ви?
- Не. Опазването на природата има големи успехи. Не в Банско. Сега доказахме в съда, че последният лифт, който е построен, е извън концесионната площ и зоната, която е разрешено да се застрои.
Европейската комисия беше много учудена от интересния и много сложен начин за осигуряване на държавна помощ при заменките на гори. Или от забраната гражданите да се оспорват устройствените планове, която беше в нарушение на Орхуската конвенция. Получихме поздравления от европейските страни, където също има нарушение на конвенцията, но не чак толкова фрапантно.
- Имаме ли шансове за ограничаване на монопола?
- Ако сме активни. Хората, които протестират по целия свят, искат справедливост. И тя може да се постигне. В цялата човешка история има моменти, в които се постига, но след това започва бавна ерозия докато поредната революция не върне нещата.
- Стигнахме ли критичната точка?
- Да. Защото много хора останаха на улицата, без работа, без жилище. За 20 години загубихме много хора. Казват, че нашия преход е бил безкръвен. Не е вярно. Ние инвестирахме много човешки жертви на неработещо здравеопазване и липса на социални грижи. Загубихме и милион и половина активни граждани, които емигрираха. Защото ако си пасивен, няма да отидеш в чужбина. Все пак аз смятам, че тук има достатъчно хора, които имат желание да живеят в нормална държава и имат волята да участват в този процес. Даже в бизнеса. Така че тази групичка олигарси са загубили играта. Ще видим кога ще го разберат. Но няма да чакаме много.
