ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Намеренията на Столична община да продължи прочистването на Борисовата градина от болни и опасни дървета за пореден път породи напрежение както в Столичния общински съвет, така и в социалните мрежи. В предишни години санитарната сеч в този и други паркове е предизвиквала сериозно напрежение сред жителите на града.
На последното заседание на комисията по околната среда общинската дирекция "Зелени системи" представи информация, според която екип на Лесотехническия университет е маркирал увредени и опасни дървета и клони в нов район на най-големия парк в София. В този етап прегледът обхваща участъка между бул. "Драган Цанков", бул. "Пейо Яворов", Семинарията, ул. "Борова" и ул. "Вишнева", като зоната на маркиране включва ивица от 25 метра от двете страни на основните алеи с ширина от 2 и повече метра, поясниха от "Московска" 33. Дърветата за премахване са маркирани с оранжев спрей, а за кастрене - със син. От "Зелени системи" поясниха, че през април т.г. комисия от Столична община и СОС, споменатия университет и от Регионална дирекция на горите е проверила и приела маркирането. С предоставянето на информацията дирекцията поиска екокомисията да одобри бъдещото прочистване.
В материалите обаче липсва информация колко точно дървета ще бъдат премахнати или окастрени. Против одобряване на искането на "Зелени системи" се изказа общинският съветник Марта Георгиева от "Демократична България". Тя коментира, че Столична община действа на едро и че подходът при извършването на инвентаризацията и анализа на дървета в Борисовата градина е сбъркан, тъй като следва разпоредбите на Закона за горите, който обаче не се прилага в градски паркове и урбанизирани територии. "Целта на този закон е да осигури дърбодобив и последстващо възстановяване на горите, докато в София говорим за стогодишни дървета. Премахването на сухи и болни дървета в Борисовата градина се регулира от общинска наредба, която категорично изисква отсичането на всяко дърво да е съпроводено от експертно становище. В предоставените ни документи такива липсват", коментира тя. Във Фейсбук Георгиева написа още, че от предишни документи на "Зелени системи" става ясно, "едно листче представлява обща експертна оценка за 1971 дървета наведнъж. Издадени са две разрешителни - едното от 2019 г. за 860 дървета, а другото от 2020 за 1111. Стои въпросът защо не е издадено едно разрешение, след като уж са обследвани наведнъж и са сухи и опасни", попита общинският съветник.
Шефът на "Зелени системи" Димитър Данчев отговори, че преди предстоящата сеч общинската наредба е спазена при маркирането на всяко дърво. "За всеки отделен случай има разрешително, придружено с експертна оценка. В предишните етапи инвентаризацията не е изпълнена изцяло именно заради предписанията на комисията по околната среда", коментира Данчев. Георгиева поиска становищата да бъдат приложени към документите, но шефът на комисията Лорита Радева от ГЕРБ не подложи искането ѝ на гласуване.
Представители на екозащитни организации също поискаха да се направи оценка на всяко маркирано дърво, преди да се пристъпи към неговото премахване. "Обществото е силно притеснено от тези сечи. За да няма обществено недоволство и нови скандали, е необходима информация, карта с индивидуализирано представяне на планираните дървета. Така и не разбрах колко ще са те", коментира Вера Стаевска от "Зелени закони". Въпреки това искането за нова санитарната сеч в Борисовата градина бе одобрено с гласовете на ГЕРБ и ВМРО.
В предишния етап от инвентаризацията на дърветата в периода 2019-2020 г. в лесопарковата част на градината са премахнати 887 широколистни дървета, 224 иглолистни и 943 сухи и опасни клони, става ясно от доклада на "Зелени системи". Обследването обхваща територия с обща площ от 532,7 дка.
Мащабна сеч на дървета тече в столичния квартал "Люлин". Така се освобождава терен за строеж на спортната зала на бившия футболист Даниел Боримиров. Преди около година СОС одобри предложението на спортен клуб „Витоша Спорт 2015“ да използва общинския терен в и без това гъсто застроения район за срок от 25 г. Не стана ясно защо мястото не се запази като парк с достъпни за всички съоръжения, а на Боримиров не се даде земя извън жилищна зона. Преди това футболиистът направи опит да вземе терен в Бояна, но срещна силен отпор от живеещите наоколо.
