Изследване: Повечето от младите българи са доволни от живота и са оптимистично настроени
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Мнозинството от младите българи декларират, че като цяло са доволни от живота и са оптимистично настроени. Това показват данни от мащабно общоевропейско изследване за нагласите към обществено-политическия живот, медиите и глобализацията на т.нар. поколение "Милениум" - млади хора между 18 и 34 години, на европейската неправителствена организация Foundation for European progressive studies /FEPS/.
То беше представено днес след лекцията на Масимо Д'Алема, бивш италиански премиер и бивш външен министър, който сега е президент на FEPS. Младите българи не намират вдъхновение в политиката, но не са разгневени млади хора, а като цяло са доволни от живота си и оптимисти за бъдещето. Не трябва да се слагат етикети, че са апатични и неангажирани, коментира Мила Тотина, експерт по политически кампании, която представи данните за България.
Според младите хора решенията на политиците не са факторите, които определят бъдещето. Те поставят на първите места икономиката, образованието, околната среда, технологииите. Младите хора искат да бъдат щастливи, да имат свободно време, да правят това, което желаят, да са успели. В листата на интересите им политиката също е назад, в топ три са филмите, новите технологии и социалните медии. По-голямата част от тях - 66 на сто, преценяват, че техните родители, бабите и дядовците им са се интересували повече от политика, отколкото те самите. Само 7 на сто декларират, че са участвали в политическо събиране.
Осемдесет и четири на сто смятат, че политиците не се интересуват от тяхното мнение, а според 54 процента политиците се интересуват повече от по-възрастното поколение, отколкото от младите. Идеалният кандидат-политик, описан от младежите, е образован, умен, мотивиран, решителен, честен, скромен, отдаден, сърдечен и отговорен, на възраст между 30-45 години - тоест достатъчно млад, но и да има опит. Младите хора смятат, че публичните сфери, към които трябва да бъдат насочени ресурси, са здравеопазването, образованието, създаване на работни места и борба с бедността.
Мнозинството смята, че трябва да може да се гласува онлайн. Изпълнителният директор на "Галъп" Първан Симеонов, който коментира данните, посочи, че това поколение е с много ясна структура на ценностите, много по-индивидуалистично настроено, по-трудно принадлежи към колективни идентичности, по артистично и в много по-голяма степен - отдалечено от политиката. Той отбеляза и две хубави новини - усещането за нормализация и факта, че българските млади във все по-голяма степен започват да приличат на връстниците си в останалите страни.
За политиката се мисли не само като неефективна, но и несправедлива. В такава ситуация, когато липсва интерес към политическия процес и има усещане за скъсване на връзката между обществото и неговите представители, усещане за сливане на образа на различните формации, много по-лесно се проявява политическата патология, предупреди той. Първан Симеонов посочи, че и на европейско, и на национално ниво, са нужни все по-ясни политики за младежта.
