ИЗТРЕЩЯВАНЕ. Асен Генов: Водя война срещу разжалваните редници на Пеевски, финансирани от Русия! Звучи Вагнер. Врагът ме обгазява със словесен газ, аз се боря в името на истината!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Препечатваме едно към едно статус от личния Фейсбук на активиста от "Протестна мрежа" Асен Генов. Текстът е наистина исторически - и заради фанатичния патос, и заради обсебващата "милитъри" лексика от типа "тежка бойна техника", "жива сила", "хеликоптери", "арсенал", "бойни полета"...
В същото време е показателен за фиксациите на тъй нареченото "протестърско движение", което втора година живее на "дюшеци", проповядва омраза към Русия, към всички медии извън кръга "Капитал" и трови обществената среда с измислени битки, щедро спонсорирано от няколко американски фондации.
В един статус прочетох израза "разжалваните редници на Пеевски"... Да, вероятно всеки аргумент на протестиращите, на "Протестна мрежа", на шепата що годе обективни медии, бе умело употребен от Пеевски, прокуратурата му и обслуващата го медийна империя.
Да, в момента Пеевски го избелват. Той легализира собствеността си върху медии, които отдавна контролира. Истина обаче е и друго — ние не мълчахме и 99% от нещата ги казахме, написахме, а голяма част от тях ги пратихме на "оторизираните органи".
Да, нищо не последва, но дори това е показателно за Модела КОЙ и степента, в която е захванал държавата. Само това да е - достатъчно е за начало.
Думата ми е за образа на "разжалваните редници на Пеевски". Ако използвам военната терминология, войната не е свършила, дори не е спечелена, затова редниците са разжалвани. Всички сте виждали снимки на предаващи се, измъчени от студ, глад и страх военнопленници. Разжалваните редници на Пеевски бяха негови военнопленници, заставени да се бият за кауза, която или не подкрепят или, което е по-лошо и не е извинение, не могат да разберат. Или не искат да разберат, оправдавайки се пред себе си, че "човек трябва с нещо да се храни"...
Войната не е свършила, вероятно е дори всички ние да сме загубили битката срещу разжалваните редници на Пеевски. Но когато я губехме, те не бяха разжалвани. Те разполагаха с целия арсенал на Империята на Пеевски. Бяха силни, а командите, привеждани от тях в изпълнение, отекваха над "бойното поле".
Сещате ли се за филма "Апокалипсис сега" и хеликоптерите, от които звучеше "Вагнер"? Редниците на Пеевски, преди да бъдат разжалвани, си играеха с потенциометрите на уредбата на Пеевски, пускаха неговата "музика" по усилвателите, тероризирайки възприятията на опонентите си и на мирното население.
В този смисъл разжалваните редници на Пеевски са военнопрестъпници. Всяка война свършва рано или късно. Всички участници в баталията дават жертви в жива сила и техника. В нашата битка техниката е създадена не от пиян руски военен конструктор, откраднал чертежите на автомата от германците. "Чертежите" са създадени пак от германец, те са на Гутемберг. Но щедро се финансират от руснаците (да не забравяме, че почти 10% от собствеността на КТБ бе на ВТБ). "Военната техника" на Пеевски даде щети. Две от тежките бойни машини спряха да функционират, защото нямаше кой да ги смазва обилно с финанси...
И редниците останаха на улицата. Тази битка бе загубена от редниците на Пеевски. Затова и видът на разжалваните редници на Пеевски е не по-различен от вида на предаващите се победени войници от снимките. Той предизвиква съжаление, но и справедлив гняв. Заради несправедливата война, която водят срещу читателите си.
Героизмът, който може да са проявили в една или друга битка, водена от тях под знамената на Пеевски, избледнява пред несправедливата война, която водят срещу хората си - тези, които дават 1-2 лева, за да бъдат обгазени с поредната доза нервно-паралитичен словесен газ, лъхащ от напечатаното в някой вестник на Пеевски... След като бъдат разжалвани, редниците на Пеевски са просто останали без работа наемници.
Те не са Ронини, защото не са водили войната с чест и не са загубили срещу превъзхождащ ги в битката съперник, а и господарят им е жив и здрав... Те се сражаваха срещу често невъоръжено мирно население, чийто арсенал бе само тяхната масовост и думите, които имаха да кажат срещу Империята на Пеевски. Затова разжалваните редници на Пеевски, макар и заслужаващи доза съжаление, не заслужават нищо повече. Заради несправедливата война, която доброволно водеха срещу хората си.
Срещу тези, които познават, срещу истината, която знаят! А презрението на читателите им е тяхната награда и военно отличие.
Благодаря на този, който написа пръв за "разжалваните редници на Пеевски" - добър образ създаде!
