ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Наистина ли американската икономика е по-силна, отколкото си мислим? Това е възможно.
Силният контраст между растежа на заетостта в страната /който се оказа неочаквано динамичен/ и увеличаването на производството /което се оказа неочаквано слабо/ се превърна в неразрешима загадка. Как изпитваща затруднение икономика можа да създаде толкова работни места? Но загадката се разрешава от само себе си, ако разберем, че обемът на произвежданата продукция в икономиката постоянно е подценен.
Именно така стоят нещата, твърдят критиците. В държавната статистика отсъстват голяма част от доходите от интернет, заявяват те. Въпросът е в това, че някои „безплатни“ електронни сайтове, като Фейсбук, Гугъл и Туитър не се отчитат непосредствено в обема на икономическото производство и в Брутния вътрешен продукт. Но това противоречи на здравия смисъл, имайки предвид, какво огромно разпространение имат те. По последни данни, само Фейсбук има 1,6 милиарда потребители, а Туитър – 320 милиона. Други икономисти твърдят, че няма подценяване.
Това са важни дебати. Стремителният растеж на заетостта и бавният растеж на икономиката се обуславят от ниската производителност на труда. /Производителността – тази модна дума, означаваща икономическа ефективност/. В действителност растежът на производителността в бизнеса тръгна надолу. От 1995 до 2004 г. той съставляваше средно 3,25% годишно, а сега този показател е равен на 1,5% годишно. Това са данните от ново изследване. Ако темповете от 1995-2004 се бяха запазили, БВП през 2015 г. щеше да бъде с 3 трилиона долара по-голям. Това е една шеста от днешния БВП, възлизащ на 18 трилиона долара.
Икономистите водят разпалени дебати по този повод. Къде са се дянали 3 трилиона долара? Може би те съществуват, но ние не можем да ги забележим, защото икономическата статистика изостава от реалния свят? Или спадът е засегнал икономическата жизнеспособност? В такъв случай тези 3 трилиона долара са се изгубили завинаги, а надежди за по-съществен ръст повече не съществуват.
Авторите на ново изследване опровергават аргументите за подценяването. „Ние не намираме доказателства за грешки в изчисленията“, се казва в доклада на икономистите Дейвид Бърн от ФЕД и Маршал Рейнсдорф от МВФ, който те са подготвили за Института Брукингс. По общо признание тези дебати носят технически характер, но те трябва да бъдат проучени, защото залозите са много високи.
За БВП е важен крайният продукт, който купуват потребителите и компаниите. Например, стоманата, която се използва за производството на коли. В БВП тя не е отчетена непосредствено, защото крайният продукт е леката кола. Ако включим стоманата, която се нарича „промеждутъчен продукт“, тогава сметката ще бъде двойна.
Но как това влияе на интернет?
Някои сайтове в интернет /например, тегленето на музика с месечна такса/ са традиционни потребителски стоки, които така си се и отчитат. Съответно някои интернет сайтове в други бизнес области са промеждутъчни продукти. Ако Гугъл дава възможност на автомобилните производители да работят по-ефективно, това положително ще се отрази на производителността на труда в автомобилостроенето.
Преди всичко споровете се водят за такива услуги /например: електронната поща и Фейсбук/, които на пръв поглед са безплатни за потребителите. Тези безплатни сайтове са много силно подценени в данните за БВП, заявяват критиците. В новото изследване има три главни довода по този повод.
Първо, до голяма степен дейността в интернет е частно „надомно производство“ сходно с правенето на домашен бизнес, приготвянето на храна и игра на футбол с децата. Тази дейност може да бъде важна и дори приятна, но тя не е съставна част от пазарната икономика, където стоките и услугите се продават и купуват за пари. Именно това се стреми да измени и БВП. Следователно, тези предимства и изгоди, които дава интернет, макар и важни, се изключват от БВП.
Второ, макар тези интернет сайтове да не се прибавят директно към БВП, те се отчитат индиректно. До голяма степен интернет живее благодарение на платената реклама, а следователно, тези интернет сайтове се оценяват по стойността на тази реклама. Тази логика действала и действа в т.нар. безплатна ефирна телевизия. Смята се, че цената на всички тези реклами обяви се включва в цената на крайния продукт.
Трето, авторите на изследването признават, че цифровата икономика трудно се подава на отчет, но не смятат, че грешките с времето се увеличават силно. Спадът на производителността вероятно е предизвикан от нещо друго.
Може би си струва де се преосмисли определението и съставните части на БВП, за да може той да отразява ежедневното използване на интернет? Трябва да се признае, че това ще бъде свързано с големи технически трудности. Как например да се оцени „безплатен“ сайта, ако не по рекламата? Но икономистите са отговорили на друг въпрос в изследването си. Не създава ли интернет сива икономика, която все по-често и по-лошо се оценява в официалните цифри? Техният извод е категоричен: не е създал.
Някои неща за спада на производителността са ни известни. Той е започнал преди Великата рецесия; той оказа влияние върху много държави и отрасли; днешният ръст на производителността напомня периода от 70-те и 80-те години на миналия век. Тези изводи реабилитират интернет, сваляйки от него отговорността. Но трябва да отговорим честно на въпроса, каква е причината за спада: ние не знаем.
