ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От страх и съмнения до радост и подкрепа – българите реагират различно на предстоящото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 година. За някои то е логична стъпка към интеграцията ни в ЕС с обещания за стабилност и по-лесен бизнес, но високите цени и инфлацията будят притеснение. И докато институциите, заедно с част от бизнеса подкрепят преминаването към общата валута, българите се питат дали това няма да доведе до допълнително влошаване на покупателната му способност и до нови икономически сривове, предава БНР.
Христо Маринов е икономист по образование и счетоводител по професия. Неговата счетоводна фирма от дълги години работи предимно с чужди граждани, които живеят или развиват бизнеса си у нас.
"Доста от клиентите ми се обръщат към мен във връзка с преминаването на еврото. Основните им притеснения са в две насоки. Едната е във връзка с текущите счетоводни въпроси, като например как ще се плащат данъците или какво ще се промени в счетоводството. Другите са по-скоро генерални от типа на това дали ще се променят цените на недвижимите имоти и цените изобщо на живота в България, защото значителна част от тях пребивават тукименно заради по-ниските разходи за живот"– споделя наблюденията си икономистът пред Радио България.
Според Маринов, членството ни в Шенген от началото на 2025 г. и предстоящото въвеждане на еврото допринасят за привличането на чужденци, въпреки че засиленият интерес е започнал още от края на 2023 г. Клиентите му са основно дигитални номади и предприемачи, които избират България за живот, работа и плащане на данъци. Счетоводната му фирмавече обслужва граждани на почти всички европейски държави. "Има повишен интерес, тази тенденция е трайна и без признаци да се промени" - категоричен е Христо Маринов:
"От началото на 202-а до края на 2025 г. новите ми клиенти – над сто души – ще внесат в българския бюджет приблизително 3 милиона лева годишно.Това са данъци и осигуровки – нови постъпления, нови бизнеси. Освен тези 3 милиона лева в бюджета на годишна база, тези хора са изкарали допълнително суми от порядъка на около 50 милиона лева, които са влезли на територията на България под формата на приход – тези пари се използват за разходи за живот, за купуване на имоти, на разни вещи. Т.е. това е потребление, което се прави в България.“
Въпреки опасенията, че преминаването към новата валута ще доведе до допълнително повишаване на цените, Маринов посочва, че инфлационните процеси са световно явление:
"Аз вярвам, че повишаването на цените няма нищо общо с приемането ни в Еврозоната. Този процес започна след 2020 година, след Covid, когато повечето европейски държави вкараха огромни суми в своята икономика. Оттам веднага започнаха силни инфлационни процеси в цяла Европа.Цените са много по-високи там – например наем от 500 евро в български град струва около 2000 евро в Нидерландия. Да, в България има ръст на цените в момента, но той не е свързан с приемането на еврото, а с последиците от Covid пандемията и войната в Украйна. Влизането в Еврозоната ще донесе по-ниски транзакционни разходи, повече инвеститори и по-лесно финансиране на българските банки от европейски банки, което подобрява бизнес средата и в крайна сметка качеството на живот, тъй като именно бизнесът формира данъците и осигуровките, които държавата разпределя" – каза в заключение Христо Маринов.
