ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Прилаганата в момента политика на продължаващо затягане на коланите в Гърция не е нищо друго освен провеждане на вътрешна девалвация, която става единствено възможна при липса на собствена национална валута. С подобна политика се постигат всички отрицателни ефекти от пълноценната девалвация, без да се виждат сериозни перспективи за постигане и на положителна промяна чрез нея, смята д-р Митко Хитов, икономист и преподавател в УНСС.
Днес, когато Гърция е изправена пред стената на суверенния банкрут, много анализатори я обвиняват, че за своите беди си е виновна единствено и само тя. Тази сцена напомня за непълнолетна блудница, с която някои уважаваните господа са се забавлявали до момента, в който е станало ясно, че тя носи неподозирана болест.
За съжаление, пътят, по който е поела България, с трупането на нови дългове изключително за потребление, без производствени инвестиции и без мисъл за бъдещето, ни води директно към съдбата на Гърция. Така че след около десетилетие, дано не съм лош пророк, когато се заговори за нас като за поредната блудница на Европа, бъдете готови да отбивате атаките на следващите ,уж уважавани, западни експерти, които ще ни доказват, че за нашето състояние сме си виновни единствено и само ние. И за съжаление, ще бъдат прави… За най-добро разбиране на днешното икономическото състояние на страните от балканския регион, е необходимо да направим сравнителен анализ на стопанското развитие на всяка една от тях през последните няколко десетилетия. Така ще се видят изходните позиции и достигнатото равнище, както и последиците от него.
В исторически план през 70-те години от XX век ние виждаме една българска индустрия, която по своя капацитет и произведена продукция изпреварва двете си съседки Гърция и Турция взети заедно. По това време относително малката за световните мащаби икономика на България, произвеждаща около една стотна от планетарната добавена стойност (днес по същия показател имаме около една хилядна) е високотехнологичен придатък на втората по размери икономика на Земята. Като я снабдява както със свръхсъвременно за епохата машинно оборудване, най-вече в областта на информационните технологии, така и със селскостопански продукти, произведени в ефективно функциониращи аграрно-промишлени комплекси, прилагащи висока степен на специализация и концентрация.
България вече има една от най-големите и модерни атомни централи в света, а износът й на военна продукция осигурява годишни чисти доходи за повече от 1 млрд. тогавашни американски долара. В същото време полуфеодална Турция ,имах възможността да прекарам там почти година, и раздираната от вътрешни конфликти Гърция изостават значително след експреса на българската икономика.
Интересен факт е, че по време на т.н. "Голяма екскурзия" от 1989 г. повече от половината от напусналите страната ни наши сънародници, отправили се в търсене на ново щастие в съседна Турция, се прибират в България, разочаровани от икономическото и социално равнище в държавата, обещавала им блестящи перспективи за лична реализация. Не по-различно е положението и в Гърция, откъдето след гражданската война и политическите репресии емигрират хиляди гърци, част от които намират новата си родина в България, радваща се по това време на значително по-висок жизнен стандарт от този в южната ни съседка.
В края на 80-те и началото на 90-те години на XX век това статукво рязко се преобръща и някога благоденстващата ни държава влиза в тежка икономическа и социално-политическа криза. Която преминава в тотална деиндустриализация и демографска катастрофа. Този процес е свързан с принудителното ни откъсване от системата за разделение на труда, в която дотогава бяхме участвали с производства, генериращи висок дял на добавена стойност в продукцията. България беше изтласкана от традиционните си пазари, като в голяма степен те бяха заети от някога изостаналата Турция, чието главно предимство пред страната ни беше това, че като един от победителите в Студената война имаше възможност да провежда независима национална икономическа политика.
Всичко това - на фона на целенасоченото водене към банкрут чрез раздробяване и пълна дерегулация на българската индустрия. И не само това- след изкуствено предизвиканата валутна паника през 1997 г. България беше стегната във валутен борд и вече осемнайсет години ограничава всяка стопанска инициатива, облагодетелствайки единствено държавната чиновническа клептокрация, получаваща доходите си във все по-"силни"български левове.
Още през 50-те години на XX век Евгени Матеев доказва пряката връзка между цената на националната валута и обществената производителност на труда, пропорция, чието съотношение за страната съвсем не дава основания за продължаващото укрепване на нашата парична единица. За сравнение можем да отбележим, че за изминалото десетилетие турската лира е загубила около половината от стойността си към лева, но това по никакъв начин не е довело до емигрантски вълни към страната ни откъм Босфора, каквато вълна се наблюдава от България в посока към индустриално развития Запад. На практика подобни механизми действаха и в гръцката икономика в годините след влизането й в еврозоната.
Постепенно местните производители, загубили защитата си чрез девалвацията на драхмата, губеха и конкурентните си позиции в борбата с далеч по-мощните европейски корпорации, което принуждаваше правителствата да трупат все по-големи дългове в опити да съхранят, и в известна степен, да повишат, стандарта на живот на вече европейска Гърция. Този финансов трик беше употребяван до момента, в който лихвите на основните капиталови пазари падаха, което даваше възможност за преструктуриране на заемите с едновременно разширяване на тяхната база.
