ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Румен Радев предложи няколко проекта, с които да се допълни Плана за възстановяване и развитие, предложен от правителството. Президентът по интуиция може би усеща, че в плана на кабинета има пролуки за усъвършенстване, но явно в президентството или няма достатъчно експертиза те да бъдат идентифицирни ясно, или никой не се е допитал до специалистите.
Правителството се придържа максимално към поставените от Европейската комисия приоритетни области и много неща са директно прекопирани от указанията – в което няма нищо лошо. Зелената и кръгова икономика, образованието, дигиталната икономика, здравеопазването и върховенството на закона са основни стълбове на европейското икономическо и социално възстановяване след COVID-19 кризата.
В тези рамки, правителството поставя основен акцент върху публичните инвестиции в предимно базова инфраструктура. Тук, обаче, започват и леките пропуквания в българската визия.
Както в ПИК вече писахме, публичните инвестиции в базова инфраструктура са особено нужни в пост-социалистическите държави и с оглед на все още малките национални бюджети, всяка помощ отвън е добре дошла. От друга страна, Европейската комисия изрично е поискала оценка на целите и ефектите при харченето на парите от Плана за възстановяване, силно е посъветвала те да са с цел привличане на частни инвестиции и не на последно място е дала примери и за конкретни проектни области – водородна енергетика и енергиен преход, батерии за електромобилност, космически проучвания, и други.
Българското правителство не е свързало визията си за публични инвестиции в базова инфраструктура с по-конкретните изисквания на Европейската Комисия.
Например, чудесно е да инвестираме средства от Плана за възстановяване в STEM класни стаи, но какво ще постигнем с това? Колко повече и колко по-добри инженерни кадри ще произведем? А за какво са ни тези инженерни кадри, къде ще работят? Или просто ще се изнесат в немските аутомотив заводи?
Също толкова чудесно е да обновим ЖП инфраструктурата си. Но какво ще се случи след като го направим с пари, гарантирани от европейските данъкоплатци? И този въпрос не е с лесен отговор, тъй като да пътуваме по-бързо и по-комфортно си е наш проблем, а не на финландския или холандския данъкоплатец.
Дигитализирането на системите на ЕСО може би безспорно е нужно, но с каква цел ще се прави през Плана за възстановяване? Възстановява ли това енергетиката на България или ще даде ли на нашата енергетика някакво предимство в след-кризисния период?
Вероятно тези и други въпроси имат своите логични и ясни отговори, но те не присъстват в Плана за възстановяване и Европейската Комисия няма как да ги разбере.
И вместо да се работи в разрешаване на тези слабости, Президентът поръсва Плана за възстановяване с няколко конкретни проекта, които хем не се вписват особено добре в препоръките на Европейската Комисия, хем не носят със себе си ясно целеполагане, каквото липсва и във визията на правителството. Защо ще се строят геотермалните централи на Румен Радев и имаме ли изобщо достатъчно потенциал, че те да заместят някакви мръсни електропроизводства с цел енергиен преход към зелена енергия? Защо се строи извънкласен център за иновативно образование, а не се интегрират тези дейности вътре в класните стаи? Защо ще се пръснат пари за нови 5 инфекциозни центъра в цялата страна, при положение, че България вече има такъв център, а неговият шеф Тодор Кантарджиев е и един от лидерите на националния щаб срещу коронавируса? Какви точно резултати ще произведе и центъра за НДК изследвания, какви продукти и услуги ще обогатят българската икономика? Или просто ще се даде работно място на един от лидерите на Демократична България, присъствал на презентацията на Румен Радев и произвеждащ пробиотици в свободното си време?
Планът на българското правителство за възстановяване и устойчивост трябва да се обвърже с конкретни цели и премиерът Борисов няма нужда да се страхува от обвинения в корупция, ако начертае ясни цели като привличане на аутомотив завод, привличане на два завода за батерии, привличане на завод за производство на микрочипове, привличане на регионален дейта център, привличане на още два или три големи разработчици на софтуер, създаване на капацитет за съхранение на електроенергия под формата на водород, и други.
Интересен е и съветът на Европейската Комисия да се попълват области на пазарни провали и особено перспективна тук е инфраструктурата за улавяне на въглерод. Вместо да разчита буквално на deus ex machine за спасяване на енергетиката си, България би могла да инвестира в базова инфраструктура за складиране на въглерод именно чрез Плана за възстановяване. Улавянето, складирането и използването на въглерод е класически пазарен провал следствие на негативен външен ефект – т.е. вписва се перфектно в напътствията от Брюксел. Още повече, веднъж изградена такава инфраструктура, тя със сигурност ще привлече сериозни частни инвестиции в обновяване на българските електроцентрали – както в Маришкия басейн, така и в останалите градове. Въглищните и стари газови централи ще могат по-бързо, по-евтино и с европейска подкрепа да се преобразуват в модерни газови и водородни електроцентрали, използвайки държавните хранилища за складиране на въглерод. Тук дори може да се изчисли конкретно съотношение – например, срещу 1 евро вложено в държавна инфраструктура за складиране на въглерод, частният сектор ще инвестира 5 евро в модернизация и трансформация на електроцентрали (при ефективно изпълнение това е реалистично).
Друг начин да се подобри значително Планът за възстановяване е в сферата на трансграничната инфраструктура за производство на батерии – също дословно написано от Европейската Комисия и директен намек към Югоизточна Европа и Скандинавия, където са залежите на съответните нужни елементи. Чрез инвестициите от плана може да се подобри както транспортната (ЖП), така и научната и производствената свързаност между България, Гърция и Сърбия. Гърция и Сърбия вече добиват много от нужните за производство на батерии за електромобили метали, но България е далеч по-подготвена откъм кадри за подобно производство. Чрез публични инвестиции за обща индустриална зона или тех парк ще може да се избегне експортът на добитите материали към Китай и да се произведе крайният продукт на територията на ЕС. Тук отново на Брюксел може да се даде конкретно съотношение – например, срещу 1 евро за трансгранична свързаност, частният сектор ще инвестира 10 евро в производство на батерии (отново реалистично).
Ако Румен Радев имаше чисти помисли и експертност, той щеше да надгради предложения от кабинета План именно в тази посока – изясняване на целите в точни числа и съотношения и надграждане на базовата инфраструктура с конкретни резултати в бизнеса и производството. А не просто да хвърли напосоки случайни идеи за проекти (които може и да са добри), без те да допълнят обективните несъвършенства в предложеното от правителството.
