Илиана Раева с емоционална изповед за 2020 г. - вижте за какво благодари на отишлата си година...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Постовете на Илиана Раева в социалните мрежи обикновено са дълги, но винаги си заслужава да бъдат прочетени. В последните часове на 2020 г. тя публикува своята емоционална изповед за тази трудна за човечеството година.
Ето какво написа тя:
"Днес е последният ден на една година, която всички ще помним дълго. Беше тежко и много различно. Коя ли година е била лека?! Животът е борба, препятствия, изпитания и редки щастливи мигове, за да ни заредят с достатъчно сили и вяра за следващата житейска битка. Днес обаче аз искам да благодаря на отлитащата 2020 г. Ще споделя само някои от многобройните прекрасни моменти. Трудните и тежки мигове ще ги пропусна, защото мое дълбоко убеждение е, че трябва да умеем да виждаме, доброто, красивото и трябва да се научим да сме благодарни.
Ясно е, че не красивото и доброто преобладават в живота ни в последните години, но истината е, че ги има и трябва да имаме очи, сърце и душа за тях. И така: Какво ще помня и ще остане в сърцето и душата ми от изминаващата 2020 г и за какво ще съм благодарна: Благодаря, че през тази година получихме двойна благословия с Наско - родиха се двете ни внучки Емили и Асияна. Благодаря за времето, в което цялото ни семейство (Наско, аз, двете ни дъщери с любимите си момчета, трите ни внучки и моят баща) изживя незабравими мигове заедно заради пандемията.
Толкова много закуски с палачинки, вкусни обеди и вечери, всякакви вкуснотийки приготвени с много желание, кино-вечери с пуканки, вино, шоколади, игри с внучките, тераса превърната в детски кът, градина направена на детска площадка с батут и сглобяема къща за куклите, където игрите с невероятно енергичната малка Илиана станаха ежедневие...
Наско засади своите три череши. С удоволствие наблюдавахме и коментирахме първо появата на люляците на майка, на цветята, на цветовете на ябълката, крушата, дюлата, сливата. Радвахме се на отрупания лешник, на достолепния орех, а есента сочните плодове и кехлибареното грозде бяха просто като вълшебна картина, на която се любувахме всеки ден. Разходките с трите ни кучета бяха спокойни и по-дълги от обикновено, а закачките с красивата ни котка сваляха бързо напрежението и умората.
Изкарахме десет щастливи дни с трите внучки за първи път от 28 години на българското Черноморие и останахме много, много доволни.
През тази странна година Наско стана собственик на любимия си Левски с огромна подкрепа от привържаниците му. През същата тази година аз бях преизбрана за трети път за президент на БФХГ с пълно единодушие. Като начало Левски оцеля и не фалира, а прекрасните ни девойки от националния отбор спечелиха златен, сребърен и бронзов медал от Европейското първенство в Киев.
Има и още разни красоти през тази година, но и тези са достатъчни, за да бъда благодарна. И в личен, и в професионален план хубавите моменти не липсваха. Този пост можеше да бъде друг и да изглежда по друг начин. Можех да изброя всички неприятности, през които преминахме. И щеше да е също толкова достоверен, ако бях предпочела примамливата и удобна роля на жертвата. Защото в живота ни хубавото и лошото се редуват. И тази година имахме своите тежки и доста неприятни моменти. Но някак не успях да се науча да показвам тази страна от живота си. Нямам потребност да се правя на жертва, за да предизвиквам симпатии и всенародно одобрение. Може би, защото в живота си се нагледах на хора, които както казва великата Татяна Лолова "Има едни, дето им дай да страдат. И като страдат, и като си ги разказват изпитват неистово удоволствие. Аз пък искам да мога да не говоря никога за нещастия...". Ами и аз мисля така. А и малко ли са болките на хората, за да ги натоварвам допълнително и с моите.
Вярвам, че трябва да се научим да гледаме в облачното и навъсено небе и да търсим късчето гълъбово синьо, за да му се порадваме. Не трябва да се отчайваме и да губим вяра! Да! Тази година беше най-различната година за всички ни, но може би тя поиска и нас да ни направи по-различни... Сигурно трябва да сме по-различни... Нека не я отхвърляме! Нека се опитаме да я разберем! Нека осъзнаем посланията ѝ! Нека сме ѝ благодарни! Аз ѝ благодаря!".
