Илхан Андай: ДПС винаги е била „сарайска“ партия. Доган вече не се смята за съвременен скитащ Левски, а съжалява
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Твърде болезнени изглеждат разрушителните процеси в ДПС, защото партията в нито един момент не се е придържала към класическия начин на съществуване на една политическа партия на тези географски ширини.
Докато класическият живот на една партия е на основата на програма, колективни органи, устав, постоянен диалог с избирателите и задължително открито участие във властта, ДПС винаги е била по-особена, може най-правилно е да я определим като „сарайска“ партия. Винаги се е случвало това, което е решавал Ахмед Доган. Хубаво, лошо, винаги е неговото, и странното е, че винаги, когато е грешал, Доган е извъртал нещата към „Вие решихте!“ или „Защо не ми казахте?“.
Демокрацията в ДПС е имало само веднъж на 4 години. Ако приемем, че един цикъл е 4 години, то има една вратичка за демокрация и тя се нарича период за номинации – било за кандидати за кандидат-кметове или кандидат-депутати. В този период от порядъка на 25-30 дни е позволено всичко – компромати, жалби, доноси, ако щете и размяна на тежки думи, веднъж дори жената на един депутат наби депутатка, а интригата за изневери беше забъркана от друг депутат – в крайна сметка и тримата бяха изритани от Доган и не попаднаха в кандидатската листа.
Но да обобщя за този период на „ситна“ демокрация – в мига, в който Доган определи кой ще е кандидатът за кмет или пък нареди кандидатската листа с депутати, демокрацията свършва и всички започват на работят на макс за постигане на максимално добър резултат.
Никога, ама никога, е нямало значение колективният орган. Каквото каже Доган - това е. Ето, например, Лютви Местан беше отстранен незаконно, в продължение на два месеца той беше лидерът по актуално състояние в съда, но не го допускаха да упражнява правомощията си.
В момента много от актива около Доган треперят за бъдещето си.
Защото сарайската партия позволява на най-доверените хора да живеят като в стари, истински сарайски времена.
Виждаме една странна комбинация между стокхолмски синдром, култ към личността, страх на оцапаните да попаднат под ударите на закона, рефлекс на етноса след фалшивата тревога „Ще ви сменят имената“. Това дава резултат. И ако беше коктейл щеше да е отровен, но в политиката определено върши работа, особено по отношение на облъчването на социалните аутсайдери и онова старо поколение, което още се плаши от „Възродителния процес“.
А самият Доган мисля, че тепърва осъзнава в какъв капан го вкараха най-близките в сарая. Той е някъде в Родопите, пазен от 4-ма души, мести се постоянно – повече от две денонощия не остава на едно място. Ама вече не се мисли за съвременен скитащ Левски, а съжалява. Забележете, че той все още не смее да громи Делян Пеевски с думи, а смутолява нещо от рода на „Момчето прекали“.
И докато ние с вас си говорим, ако Пеевски звънне и приеме среща с Доган, почетният председател още утре ще даде пресконференция и ще изрита всичките си некадърни съветници и шишкачи.
Това коментира Илхан Андай от 24rodopi.com в подкаста „Полиграф“.
