Има ли и колко микропластмаси в тялото ни, учени искат криминалистична точност
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
През последното десетилетие редица научни публикации, широко отразени в медиите, съобщиха за наличие на микропластмаси в човешката кръв, органи и дори в мозъка. Сензационните заглавия обаче бързо срещнаха съпротивата на научната общност, която постави под въпрос надеждността на част от тези заключения.
Според експерти в областта не може да се изключи възможността пробите да са били замърсени още в лабораторна среда – проблем, добре познат при работа с пластмасови материали. Освен това някои от използваните аналитични техники крият риск да объркат структури от човешки тъкани с полимерни частици, което поставя под съмнение интерпретацията на резултатите.
За да бъде овладян нарастващият научен спор, екип от 30 изследователи от 20 научни институции по света предложи нова рамка за оценка на изследванията върху микропластмасите. Методологичното предложение е публикувано в списанието Environment & Health и цели да въведе яснота и съпоставимост между отделните проучвания.
Подходът черпи вдъхновение от криминалистиката, където доказателствата се класифицират според тяхната достоверност. По аналогия учените предлагат въвеждането на общ стандарт, чрез който изследователите ясно да заявяват доколко са уверени, че действително са идентифицирали микропластмаси в човешки тъкани.
Факт е, че микропластмасите са повсеместни – те се откриват както по върховете на най-високите планини, така и в най-дълбоките океански падини. „С голяма вероятност хората редовно поглъщат микропластмаси чрез въздуха и храната“, коментира пред АФП Леон Барън от Импириъл колидж в Лондон, водещ автор на новата рамка. По думите му обаче наличните данни все още не позволяват категорични изводи за вредата им върху човешкото здраве.
Микропластмаси в мозъка?
Идентифицирането на микропластмаси, а още повече на нанопластмаси, остава изключително трудно предизвикателство. Въпреки това някои изследвания твърдят, че са открили подобни частици в органи и тъкани, които доскоро се смятаха за малко вероятни места за тяхното натрупване.
Такъв пример е проучване, публикувано в Nature Medicine в началото на миналата година, според което сравнително големи пластмасови частици са били открити в мозъците на починали хора. Тези твърдения породиха сериозен скептицизъм, тъй като подобни частици би трябвало да преодолеят кръвно-мозъчната бариера – една от най-ефективните защитни системи на човешкия организъм.
Към съмненията се добавиха и въпросителни около аналитичните методи, които могат да сбъркат липидни структури с полиетилен – един от най-разпространените пластмаси. През февруари 2025 г. Си Ен Ен цитира твърдение, че количеството пластмаса в мозъчна проба е еквивалентно на пластмасова лъжица. По-късно обаче водещият автор на изследването Матю Кампън от Университета на Ню Мексико уточни, че това сравнение е плод на медийна интерпретация и че първоначалните оценки са били завишени.
По-високи изисквания и пълна откритост
Новата научна рамка настоява за използването на няколко независими метода при откриването на микропластмаси, за да се минимизира рискът от фалшиви положителни резултати. Сред основните изисквания са пълна прозрачност на методологията, публикуване на суровите данни и строг контрол върху възможните източници на замърсяване.
„Няма съмнение, че микропластмасите са проблем“, подчертава Барън, като уточнява, че досегашните изследвания са проведени добросъвестно, но самата научна област все още се намира в начален етап. Именно затова прецизността е от решаващо значение – за да може реалният риск за здравето да бъде оценен, първо трябва ясно да се установи какво количество пластмаса действително се натрупва в човешкото тяло.
Според Матю Кампън разгорещеният дебат не бива да се тълкува като научна криза, а като естествена част от научния процес. „Предизвикателствата при откриването и измерването на нанопластмаси изискват новаторство, внимание и постоянна критична проверка“, посочва той, отбелязва БГНЕС.
