ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Когато през 2021 г. технологичният шеф на саудитския петролодобивен концерн Saudi Aramco Ахмед Ал Ковайтер обяви, че компанията възнамерява да се фокусира върху развитието на водорода като гориво, това беше един пределно ясен знак - фокусът в енергетиката се обръща.
На преден план излиза идеята за водорода като супергориво, което може да задвижи както индустриите, така и автомобилния сектор, като с това осигури едно по-зелено и екосъобразно бъдеще.
Критиците на тази идея обаче са категорични - за момента технологиите на водород са само в бъдещето, тъй като все още не са достатъчно развити, че да предлагат конкурентни на пазара решения. Да не говорим, че от добива на самия водород все още има какво да се желае, за да можем да говорим действително за него като за зелена енергия.
И все пак автомобилният сектор изглежда готов да се впусне в тази нова ниша, търсейки в нея бъдещето на еко колите.
Някои производители като Hyundai и Toyota вече декларираха, че ще обърнат сериозно внимание на водорода, докато сред останалите намеренията по-скоро са да ориентират усилията си в тази посока първо за товарни автомобили.
За компаниите подобен ход може да е преди всички застраховане на фона на променящите се политически настроения. Появата на редица проблеми с технологията на електромобилите (най-вече издръжливостта на батериите и неспособността самите коли да бъдат рециклирани след това) отваря вратата и за друга технология, която да оспори доминацията върху зеленото бъдеще.
Освен това върху разработките за зелен водород като гориво и приложението му на практика предстои да се изсипе дъжд от пари.
В Зелената стратегия на Европейския съюз е заложен потенциал за инвестиции, които до 2050 г. да достигнат общ размер между 180 и 470 млрд. евро, докато Китай и страните от Персийския залив също показват апетити към развиването на този нов сектор.
На практика технологията, използвана за автомобилите на водород, е теоретично изчистена, но все още по нея съществуват проблеми, които са достатъчно значими, че да създават пречки пред това още догодина да видим масово насищане с подобни коли.
Тези автомобили също се задвижват от електричество, което обаче се произвежда от горивна клетка, в която водородът се окислява, създавайки енергия, топлина и вода (водна пара в случая). Затова се казва и че подобни автомобили не отделят вредни емисии.
Електричеството, което горивната клетка генерира, се изпраща най-често към батерия с пикова мощност, която съхранява енергията. Размерите на батерията са значително по-малки, отколкото при типичните електромобили и също така тя тежи много по-малко, тъй като се зарежда постоянно от горивната клетка.
Идеята на това прехвърляне на енергията първо към батерия е да се гарантира, че двигателят винаги има мощност, когато водачът има нужда от нея.
Зареждането на един такъв автомобил с водород отнема между 3 и 5 минути средно - колкото и нормален автомобил на дизел и бензин. Това позволява нещо, което и в момента е слабост на повечето електромобили - пробегът.
Един автомобил на водород, който е зареден догоре, може да измине значително по-дълго разстояние (приблизително около 450- 480 км, като тук не се имат предвид най-новите прототипи като HUV на френската компания NAMX, които използват капсули като вторични резервоари).
По отношение на безопасността (защото все пак говорим за изключително силно запалим газ като водорода и това е много важен въпрос), резервоарите се изграждат масово от карбонови влакна, като в тях се вграждат и сензори за удар, които да спират потока от газ, ако се усети нещо нередно. Самият газ е по-лек от въздуха и дори да се случи нещо, бързо се издига нагоре и се разсейва в атмосферата.
По отношение на шофирането, колите на водород имат всички предимства на електромобилите - ускоряват бързо, имат стабилност и удобство, безшумни са. Знаеш, че дори и при екстремно ниски температури ще запали и ще те откара сигурно от точка А до точка Б.
Както обобщава Юрген Гулднер, директор "Развитие" в BMW, "автомобилите на водород съчетават най-доброто от двата свята - беземисионната мобилност на електрическото превозно средство и липсата на ограничения при ежедневна употреба, включително бързото зареждане, на което се радват конвенционалните коли".
Допълнително с това го има и политическият момент - правителствата в Европа и САЩ са готови да приветстват автомобилите на водород зарaди прехода към по-зелено бъдеще и въглеродна неутралност.
Това означава, освен всичко друго, много по-ниски данъци, а също така възможност да се паркира безплатно в някои големите градове (включително в обособените зони за почасово платено паркиране на територията на Столична община).
Допълнително с това чистотата на самия процес прави самите коли много по-лесни за поддръжка, така че човек би давал много по-малко средства за редовни ремонти, отколкото за конвенционален автомобил.
