ИМАТ ЛИ КРАЙ ПАДЕНИЯТА! Личната трагедия на родните президенти - политически провали и ожълтен живот
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Дефилето на президентските Десита по публичната сцена навежда на дълбоки размисли за безрадостната съдба на всеки роден държавен глава не само по време на мандата, но и след като напусне "Дондуков" 2. Нито един от тях тъй и не можа да остане на висотата на положението, което, види се, е заел съвсем случайно, иначе щеше да е подготвен за ситуацията, че това се случва веднъж в живота на човека и остава негов белег до края му.
Но не! Напускайки седалището и мандата си, родните президенти се развихрят като държани на въже и започват да вършат такива щуротии, каквито на бившите държавни мъже по света и през ум не са им минавали. И все в посока на бурни публични изяви, което идва да рече, че влизайки във фокуса на общественото внимание по протокол, внезапно започват да си мислят, че това е заради личните им качества. Сиреч, че нацията наистина е луда по тях, а не става дума за неизбежно внимание към проявите на главата на държавата.
Дотук президентите ни допускаха фаталната грешка след очевидното и безвъзвратно приключване на политическата им кариера при напускането на "Дондуков" 2, да се опитват да я реанимират по изкуствен начин чрез политически структури. Нещо, което всеки учебник строго забранява, тъй като се смята, че да оглавиш държава е най-високото възможно ниво, след което пълководството на разни партии си е чиста проба падение. Но кой да чете учебници, след като тия хора вече живеят с чувството, че те трябва да ги пишат.
Нека припомним, че първите трима български президенти се орезилиха точно по този начин и вместо да ходят с гордо вдигнати глави като помъдрели бащи и съответно авторитети на нацията, трябваше спешно да се укрият по офисите си и да се правят, че са си намерили по-интересни и смислени занимания от политиката. Кажки да бяха го направили преди да станат президенти, както би казал Иванчо Йотата.
Покойният Жельо Желев като че ли повлече крак в това отношение и след като изгуби първите в най-новата история на България вътрешнопартийни избори за президент, основа своя партия Либерална алтернатива, която на парламентарните избори през 1997 г. спечели едва 0,3%. След това Желев потъна в забрава до смъртта си.
Приемникът му Петър Стоянов, може би поучен от този печален развой, предпочете да не създава своя партия, а да оглави тази, която го направи президент. Но за сметка на това, освен че зае лидерския пост в СДС, извърши още по-голяма глупост, като след президентския пост дори стана депутат, издигна крайно неподходяща кандидатура за държавен глава и в крайна сметка през 2007 г. не вкара нито един евродепутат от СДС в Европейския парламент. След което също му се наложи да премине в негласна нелегалност.
Неговият приемник Георги Първанов на пръв поглед изглеждаше поучен от горчивия опит на предшественика си, но не и този на Желев - той не направи опит да оглави партията-майка БСП, а създаде своята АБВ, която влезе в парламента на ръба, танцува само един мандат и сега е потънала в забвение. Така, макар и уникален засега с двата си последователни президентски мандата, Първанов постъпи банално и в момента май пише спомени - нещо което един бивш президент би трябвало да прави, без да се впуска в гореизброените приключения.
Дотук добре - били политици и пак искат да бъдат такива, пък нищо, че не става. Но оттук нататък нещата силно се вжълтиха. И сгазиха не само общоприетите правила за политическо присъствие на един бивш президент, но дори и елементарните норми за публично поведение.
Предпоследният засега държавен глава Росен Плевнелиев изневери на традицията и не се хвърли в политически, а в креватни упражнения, които кой знае защо реши да направи публично достояние. Явно и той като предшествениците си загива извън светлините на рампата. Освен че ожълти и без това доста замърсената атмосфера със сапунката си със синоптичката Деси, започна да я влачи на официални държавни събития, на които по право му се полага първият ред, на който въпросната палавница се намърдва на едно ниво с патриарха. На това място заклет атеист да си, пак ще кажеш: Боже, пази България!
На всичкото отгоре появата на екранната сладурана провокира махленска интрига между нея и генералското Деси - съпругата на сегашния президент Румен Радев, което според някои наблюдатели не щяло да я сравняват с незаконната половинка и затова седнало на друго място. Причината вероятно е доста по-протоколна - присъствието на синоптичното Деси не е било предвидено по обективни причини и за нея не е имало място на първия ред на ложата до любимия ѝ. И, за да не стават скандали, Радев вероятно е пратил своето Деси на друго място, хем да изглежда скромно, особено след като в началото на мандата му хората се чудеха него ли са избрали, или тая разтури-къща, за която се ожени заради кандидатурата си за президент.
Тъй или иначе, конфузът е отвратителен. И ако някой не събере тия бивши и настоящи родни държавни глави и не им прочете ограмотителен курс за правилно политическо и гражданско поведение по време на и след президентския мандат, нещата ще стават все по-зле. И първото, което трябва да усвоят въпросните президенти е, че институцията, която обитават, си има самостоятелен и константен рейтинг от около 50%, независимо кой се подвизава в нея. А личният им рейтинг е този над 50-те процента. Вярно, някой могат да свалят дори и въпросните 50%, както стана по времето на Плевнелиев, приключил мандата си с рейтинг 21%.
А има и второ брадата правило и то гласи: няма бивш президент! Затова никой не се обръща към бившите държавни глави с "господин експрезидент", а с "господин президент". Другото е улична риторика, която медиите използват за по-лесно и кратко. А след като няма бивш президент, няма как да бъдеш и политическо лице с друго качество. Не се знае дали Радев вече е наясно по този въпрос, но има достатъчно време до края на мандата си, за да му го обяснят.
Иначе и той ще застане в тъжната редичка на бившите държавни глави и настоящи провалени политици, които не правят чест на нито една държава и дори повдигат сакралния въпрос: всъщност, ние тоя защо го избрахме за президент? По-нататъшната им политическа кариера крещящо доказва, че явно не е имало защо. Което пък поставя друг сакрален въпрос: а защо изобщо имаме институцията "президент" в конституцията си? Но това вече е тема на друг разговор, който е крайно време да започне.
