Последвайте ни в Google News Showcase
На румънските имигранти в Германия им е по-леко, отколкото на българите, които често стават жертва на експлоатация от страна на безскрупулни предприемачи, коментира регионалният вестник Die Frankfurter Rundschau, цитиран от Фокус.
Преди малко повече от две години човек можеше лесно да остане с впечатлението, че на Балканите се е появила нова държава. В началото на 2014 г. България и Румъния бяха споменавани често като едно цяло и като страни, от които се очаква масова миграция на работници. Речникът за гражданите на двете най-бедни държави в ЕС по нищо не се различаваше от този, използван за движението на бежанци по т.нар. балкански маршрут - натиск, наводнение, вълна, прилив. Две години по-късно, статистиката и за двете групи имигранти рисува различна картина, но въпреки това тя не е само положителна.
По-бедните региони в Германия се страхуваха, че са оставени сами с последиците от прогнозираната имиграция. Офенбах на Майн не прави изключение. В града живеят 3612 български и 3982 румънски граждани. Общото между тях е, че броят и на двете общности в германския град се е увеличил почти двойно от 2011 г. насам. Но вътрешното им развитие е различно.
Оказва се, че българите са по-често стават жертва на експлоатация, и въпреки че се трудят на пълен работен ден по договор, в повечето случаи заплатата им е в размер на 451 евро - минималната сума, която в Германия изплащат на чужденци от ЕС. Това се отнася преди всичко за заетите в строителния сектор и кетъринга.
Причините за създалата се тенденция, която впрочем не е ограничена само до Офенбах на Майн, са свързани с някои обстоятелства. На първо място трябва да се отбележи, че в града още от 60-те години на XX век се оформя румънска общност, която е организирана от културни асоциации и църкви. Следователно може да окаже подкрепа на пристигащите си сънародници.
Българите не може да се похвалят с това. Допълнителен фактор за усложненото им положение конкретно в Офенбах на Майн е фактът, че част от гражданите на България, които са там, са представители на турското малцинство, което обикновено се свързва със слабо социално положение и ниска квалификация.
