ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Всяка година благодарение на ваксините се предотвратява смъртта на над 2,5 милиона души от дифтерия, тетанус и морбили - заболявания, които засягат в най-голяма степен децата. Данните бяха изнесени от УНИЦЕФ чрез информационни материали, раздадени по време на кръглата маса „Ваксините – мит и реалност съвременно състояние и перспективи във ваксинопрофилактиката”, организирана от Фондация МОСТ, предаде БГНЕС.
През 2012 г. едно на всеки пет бебета в световен мащаб са пропуснали основните ваксини, които са им необходими. Повече от 70% от неимунизираните деца по света живеят в едва 10 държави – основно в Африка и Азия. Около 1.5 милиона неваксинирани деца умират всяка година. Само за периода 2009 - 2010 г. при епидемия от морбили в България заболяват повече от 24 000 души – новородени, деца и млади хора, като при 24 от тях заболяването има фатален изход. През 2013 г. 21.6 милиона деца по света не са били имунизирани. Най-често децата, които не биват ваксинирани, са тези в семейства с ниски доходи. Проф. д-р Радка Аргирова, дмн – вирусолог, обърна внимание на шест мита посочвани от антиваксиналните движения. Един от тях гласи, че инфекциозните болести са започнали да изчезват преди въвеждането на ваксините поради по-добрата хигиена и санитарни условия. Подобни твърдения предполагат, че ваксините не са нужни. Проф. Аргирова даде пример, че през 1974 г. три страни – Великобритания, Швеция и Япония, ограничили използването на пертусисната ваксина поради опасения от усложнения. “Резултатът” обаче бил драматичен и незабавен. В Обединеното кралство последва епидемия от коклюш със 100 000 заболели и 36 смъртни случая през 1978 г. В Япония, почти по същото време, заболелите достигат 13 000 с 41 смъртни изхода (1974 г. – 393 заболели), а в Швеция през 1985 г. заболелите от коклюш са 5-кратно повече в сравнение с 1981 г. Сред другите митове например е този, че ваксинопредотвратимите заболявания са елиминирани в страната, затова не е нужно да имунизират детето си. Фактите са: Да, в много страни повечето ваксинопредотвратими заболявания са редуцирани до минимум. Същевременно в други части на света някои от тях са чести, дори имат епидемично разпространение. Завърналите се от тези страни могат да „внесат” тези заболявания в родината си. Ако обществото не е защитено чрез ваксина, те бързо могат да се разпространят и да доведат до епидемия.
Същевременно някои лица не могат да бъдат ваксинирани (напр. поради тежка алергична реакция към съставките на ваксината), а една много малка част не развиват имунитет след ваксинирането. Тези лица са възприемчиви и тяхната единствена надежда да не заболеят е околните да са имунни и да не ги заразят. Успешната ваксинална програма зависи от сътрудничеството на всеки индивид в обществото. Професорът Аргирова посочи, че коклюша започна да се завръща и това се докладва от СЗО. Наблюдава се при възрасни хора – такива, които са отдавна ваксинирани. От 2-3 години в Германия се въвела допълнителна реваксинация за възрасни хора. А от 10 години има и тенденция нагоре по отношение на туберколозата – тук в света се работи и по нова ваксина срещу нея.
