ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Инвалидите в България са 16%, според ЕС. Но нашата статистика показва, че те гонят милион. Препоръките на Европа са те да бъдат интегрирани – т.е. обществото ни да се отнася към тях грижливо. Каква обаче е истината? Почти 95 % от хората с увреждания са безработни. В неясния, но голям брой т.нар. „инвалидни институции”, дремят зад гишетата и се „скъсват” от интегриране. Да не му се наложи на човек да се преосвидетелства / на всеки 3 години до пенсионирането/.
Ето законният път до него. Първо трябва да получиш писмо от регионалната инспекция с дата, на която да се изправиш пред лекарска комисия. Пенсията ти вече е спряна и картата за градския транспорт блокирана. А писмото не идва. Изпълзяваш някак до инспекцията. Млада дама с мрачен поглед те отпраща в някоя си болница, където била изпратила писмото. Датите ги определяли там. Подпиран от роднина или съседка се добираш с трамваи до нея. Там ти казват – къде си се разбързал, и без това щели да ти пратят писмо. В очакване на него минават 2,5 - 3 месеца, през които изкарваш на мускули или ставаш слънцеяд. За лекарства разчиташ на някой спестен лев. Ако го нямаш - протягаш ръка пред близката църква. Предстоят ти обаче още обиколки на поликлиники и болници. За да откриеш къде има лекар за твоя случай, къде правят изследвания за твоята болест и къде апаратурата работи. С къртовски труд събираш сам тестето с докторски заключения.
Накрая се оказва, че въжделената болница в София е Александровска и трябва да се добереш до „твоята клиника”, където е „твоят доктор”, който те вижда за първи път. Дълъг коридор с врати , пред една от тях смъртоносна опашка от 100 човека. Две лекарки, плувнали в пот, преглеждат, пишат декларации за стационарни изследвания и след 4-5 часа, когато ти идва редът, са почти пред полудяване.
Впрочем ти си инвалид-щастливец. Работиш, а такива като тебе са около 50 хиляди от милионната армия на тежко болните българи. Отпуската, откъснала се от сърцето на шефа ти, за да се изследваш, е 2 дни. Минават четири и под лъжичката ти трепери – ами ако и той рече, че не му трябват инвалиди? А краят на сизифовата пътека ще дойде след месец и малко отгоре. Три месеца оставаш без пенсия. И се питаш защо това общество толкова те мрази , че ти вади душата през три години? Ами ако не живееш в столицата, а в Драгоман или в Куртово Конаре? Остава да те топли само мисълта, че след благосклонното заключение на Комисията и после след още много време, може да получиш три пенсии по 150-200 лв. наведнъж . Ще ти натежи джобът като на Вальо Топлото или даже като на Цветан Василев. Пей сърце!
Райна Вълчева, София
