ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Из цяла Източна Европа – от Украйна, през Полша, до България - "железните завеси" в съветски стил, ще се издигнат отново на места, на които малцина биха очаквали преди половин десетилетие, се казва в анализ на британския вестник "Индипендънт".
В България ограда с бодлива тел отгоре се издига по южната граница с Турция. Целта според администрацията в София е да се спре притокът на бежанци от Близкия изток и Африка, както и да се ограничи рискът от преминаване на радикални ислямисти от Сирия и Ирак през границата. "Стената" в България е проект толкова амбициозен, колкото този на САЩ по укрепването на границата с Мексико - с най-съвременната "интегрирана система за наблюдение" по цялата южна граница на България с Турция, внимателно контролирана от 1500 служители на гранична полиция. "Планът на правителството е оградата да се простира на 160 км по южната граница с Турция. Проектът предстои да бъде завършен през юни", заяви Борис Чеширков, говорител на агенцията на ООН за бежанците в България.
"Това е телена ограда, висока три метра и с бодлива тел отпред. Няма какво повече да кажа за нея." обясни Чеширков. Затягането на мерките за сигурност по границата директно ще доведе дотам, че бежанците да търсят по-опасни маршрути за бягство. Прогнозира се следващите месеци да има увеличаване на броя на тези, които се опитват да избягат от Близкия изток с лодка, а не по суша. Това предвещава повече трагедии като тези, които се случиха в италиански води. "Вече има утвърден маршрут на контрабанден канал от Егейското крайбрежие на Турция до Средиземноморието" заяви турският журналист Алев Скот. "С издигането на оградата по-използван със сигурност ще стане морският път". България твърди, че има добра причина за своите действия. Гражданската война в Сирия и възходът на въоръжени групировки в Леванта са оказали непосредствено влияние върху страната, която остава една от най-бедните членки на ЕС. България не може да се справи с проблема с бежанците, влизащи в нея само заради благоприятното й географското положение. Страната силно се противопоставя на директивата на ЕС, че след влизането в първата страна членка на ЕС бежанци не могат по законен начин да продължа по-нататък движението си из ЕС.
Повече от 15 000 известни сирийски бежанци са преминали в България нелегално от началото на гражданската война в страната им, а най-малко 4000 са под грижите на бежански центрове в страната. Истинският обаче брой трябва да е много по-висок. Не е изненадващо, че България се възмущава и отказва да приеме бежанския наплив, който съседните страни от ЕС не искат да си поделят. Очевидно е, че оградата вече постига резултати. Преди да започне работата преди 16 месеца, България е приемала по близо 100 бежанци на ден – по-голямата част сирийци, кюрди, иракчани и язиди. Сега, след издигането на първата част от оградата, броят е намалял до 150 души седмично. Но истината е, че България тъкмо бе започнала да овладява притока от новопристигнали бежанци, когато правителството подписа "план за ограничаване". "През 2013 г. , условията за прием на бежанци бяха ужасни. Сега с помощта на Върховния комисариат и увеличаването на финансирането от ЕС, тези, които действително достигат бежанските центрове, се хранят два пъти дневно и живеят в обновени сгради", заяви Борис Чеширков. Иронията е в това, че точно когато България започна да получава значителна външна подкрепа за приемане на бежанците, тя избра да спре пропускането им. Все пак, отчасти това е решение, което се базира на вътрешната политика. Антиимигрантските настроения в България са засилени. Това в съчетание със страха, че при преминаването на границата с Турция ще навлизат джихадистки бойци, е породило силната вътрешна подкрепа за укрепване на границата.
И все пак UNHCR отхвърли идеята, че този подход ще доведе до успех срещу миграцията на екстремисти. "Въз основа на данните за повечето хора, които сме виждали да преминават границата в последните две години, това са семейства с малки деца" казва Борис Чеширков. "Това са хора, които няма къде другаде да отидат, те бягат от ужаса на тероризма. Това е основната идея, която трябва да се наложи." Въпреки това критиката срещу такава политика остава силна, смята Калипсо Николаидис, професор по международни отношения в Университета в Оксфорд и експерт по Европейска интеграция.
По думите й физическите бариери отговарят на исканията за защита и сигурност. "Те позволяват на политиците да оставят впечатлението, че ставаме все по-защитени срещу външни заплахи", смята тя. По на север от България Украйна смята да издигне стена по границата си с Русия. И още малко по на север Полша обяви плановете си да затегне контрола по границата си с руския анклав Калининград – с поставянето на 6 наблюдателни кули тази година. "Стената е отново налице", заяви метафорично професор Дейвид Прайстленд, който изнася лекции по съветска история в Университета в Оксфорд. "Имаше много от тях по време на Студената война. Мислехме си, че ще се отървем от тях, но сега те плъзнаха отново." Причините, казва професорът, са две: "Виждаме отчасти милитаризиране на границите, също така ставаме свидетели на издигането на стени, с цел да се спре движението на хора. Ние не живеем в този прекрасен свят, към който се бяхме запътили през 90-те, където страните търгуват помежду си и се движат свободно. Но това не е случи."
