Инж. Кремен Георгиев, председател на АТДБ: Инвестициите в чиста енергия са приоритет за българските топлофикации
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Разговаряме с инж. Кремен Георгиев, председател на Асоциацията на топлофикационните дружества в България.
- Инж. Георгиев, според Вас газът за въглищните централи е решение или само привидна алтернатива?
- Параметрите на Европейския Зелен пакт са такива, че България трябва да се раздели с един от основните си енергоизточници - въглищата, за да намали въглеродните емисии. Редица експерти споделят мнение, че преминаване на производство на енергия от възобновяеми енергийни източници е възможна алтернатива на твърдите изкопаеми горива. С тяхното изграждане страната ни ще изпълни целите за въглеродна неутралност. Смятам обаче, че когато се обсъждат възобновяемите източници, трябва да се помисли какво правим, когато условията за производството на електроенергия не са добри, когато не духа вятър или не грее слънце. Според мен с все по-масовото навлизане на ВЕИ, все повече ще бъде необходимо да се увеличават и технологиите за съхранение на енергия, включително и за съхранение на топлина.
Нека се върна конкретно на въпроса Ви. Когато коментираме възможните алтернативи за осъществяване на енергиен преход в България, не трябва да изключваме природния газ. Преминаването на въглищните ТЕЦ-ове към газ и инвестициите в инфраструктура са стратегически. След години именно тази инфраструктура може да бъде използвана за водорода, който се счита за един от основните бъдещи енергийни носители в Европа.
Технологията за производство на енергия от газ е икономически рентабилна и нужна за плавната трансформация в сектора. По отношение на природния газ държавите от Централна и Източна Европа подкрепят включването му като „преходна“ суровина в процеса на отказ от въглищата. "Синьото гориво" е надежден енергоизточник и няма как да го "прескочим".
- Въглищните региони притежават ли потенциал за индустриално развитие?
Въглищните региони в България притежават огромен потенциал за развитие. Наравно с енергийния преход към нисковъглеродно производство трябва да развием и да привлечем и новите индустрии. По този начин ще се осигури по-висока добавена стойност, по-високи заплати и по-добри условия на труд. Това от своя страна ще доведе до значителен икономически растеж за региона и страната. Визията за бъдещето на двата въглищни центъра - Югозападният и Марица-изток предвижда изграждане на индустриални паркове, както и създаване на нови производства с възможности за преквалификация и обучение на заетите там. За постигане на тази цел се изготвят териториални планове. Те са изцяло съобразени със спецификата на регионите, с адекватна оценка на икономическите и социални ефекти от енергийната трансформация. Смятам, че е напълно реалистично постигането на баланс между действията по климата, модернизацията на промишлеността и справедливия преход в България. Както нееднократно съм заявявал, най-важното е нисковъглеродният преход да не бъде в ущърб на работещите.
- Приемането на „Зелената сделка“ на Европейския съюз изправя въглищните централи пред редица предизвикателства. Как ще се справят с тях?
С уговорката, че военните действия в Украйна промениха не само света, но и енергийните планове на много европейски страни.
Топлофикациите в Перник и Русе инвестират в газови когенератори с цел производство на енергия от газ и замяна на твърдите изкопаеми горива. Позволете ми да дам пример с плановете на още две дружества, за които в последните седмици се заговори, че трябва да бъдат затворени - ТЕЦ "Бобов дол" и "Брикел". Меко казано съм обезпокоен от тази информация, защото централите имат стратегическа важност не само за районите, в които работят, но за стабилността на енергийната система. Нека не пропускаме факта, че именно тези дружества бяха сред първите, които обявиха публично плановете си за трансформация. На всички ни е ясно, че твърдите горива, като въглища са минало от „Индустриалната революция“, но не можем да си позволим да ги спрем, без да са готови алтернативите, които да поемат екологичното производство на енергия.
Визията на бъдещето на ТЕЦ "Бобов дол" също включва преминаването на газ. Доколкото съм запознат централата е в процедура по реализиране на инвестиционно намерение за изграждане на фотоволтаичен парк върху територията на бивш сгуротвал. Предвижда се част от електроенергията, произведена от фотоволтаичния парк, да се съхранява в батерийно стопанство.
"Брикел" от своя страна също успешно реализира проекти за създавае на чиста енергия. В предприятието се изгаря биомаса, която е екологичен източник на енергия и се обсъждат нови инвестиции.
Всички проекти изискват огромни инвестиции, които предприятията сами влагат за тяхната модернизация и трансформация. Ние сме енергетици, не сме „продавачи на надежда“. От нас се изисква да отговорим на определени изисквания и ние работим в тази посока, за да я има българската енергетика и занапред.
- Очаквате ли запазване на високите цени на природния газ на световните пазари?
В последната година енергийната криза в Европа показа, че има много различни фактори, които влияят на цената на природния газ. През 2021 г. суровината поскъпна с 300% заради бързото възстановяване след коронавируса, донякъде и заради спекулациите на пазара. Само преди месец станахме свидетели отново на драстично увеличение на цените на "синьото гориво" заради военния конфликт Русия-Украйна. Също така в дългосрочен план свръхзависимостта от газа ще държи висока цената. Това е особено чувствителна тема за енергийно бедните. Предвид динамиката на пазарите, смятам, че никой не може да прогнозира какво би се случило след седмица, камо ли в дългосрочен план. От наблюденията ми смятам, че най-вероятно цените на природния газ ще продължават да се задържат високи. Позволете ми да направя едно уточнение, че в сравнение с Европа, в България те са в пъти по-ниски, особено за крайните потребители. Клиентите са защитени от волатилността на енергийните пазари, тъй като за тях цената все още е регулирана и Комисията за енергийно и водно регулиране прави всичко необходимото да не допуска скок в сметките на хората. Не е такава ситуация за топлофикациите, защото те продават на определена цена, а на входа тя е вече два пъти по-висока. Като председател на Асоциацията на топлофикационните дружества се надявам да се намерят адекватни решения как да се помогне на предприятията. В противен случай ще станем свидетели на най-лошия сценарий, а именно те да не могат икономически да издържат на натиска. Необходими са компенсации и за тях до степен, че да могат да функционират. У нас трябва да има политика и към индустрията.
- Кога се очаква да бъде взето окончателното решение за цената на природния газ за м. април?
„Булгаргаз“ внесе ценово заявление, с което се предлага цена на природния газ за регулирания пазар за м. април 2022 г. в размер на 179,36 лв./МВч. Това предложение отразява стойности на параметри, отчетени към датата на подаване на заявлението. Казано накратко - предложената цена има изцяло прогнозен характер. Решението на КЕВР за утвърждаване на цената за м. април 2022 г. ще отчете изменението на тези параметри към последния ден на м. март. В началото на м. април ще разберем окончателното решение на Комисията. Вярвам, че Регулаторът ще използва всички налични регулаторни механизми за постигане на максимално добри цени за крайните потребители.
