ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Остарялата петролна инфраструктура се нуждае от многомилиардни инвестиции, а на газовите доставки пречи геополитиката. Новината за успешното приключване на преговорите по иранската ядрена програма и очакванията за постепенна отмяна на санкциите повлякоха надолу петролния пазар. Не толкова появата на иранския петрол на пазара, а самото очакване за удвояване на износа и дъмпинга от страна на Иран моментално се отразиха на котировките.
Такава е пазарната психология – печелиш на очакванията и се коригираш от фактите. В главите на брокерите, експертите и анализаторите е набито следното: Иран, който притежава вторите по големина запаси от "черно злато" сред страните-производители от ОПЕК, сега ще излезе на пазара и ще "залее" всички с евтин петрол, като цената на барела ще спадне под 45 долара. Напълно естествено е, че спекулантите побързаха да се възползват от тази новина. Следвайки петрола и руската рубла също започна да спада, защото и по отношение на нея действа същия опростенчески модел на линейна зависимост от нефтените цени. Но както някога бе написал Станислав Ежи-Лец "в действителност нещата не са такива, каквито изглеждат".
В коментарите на анализаторите има много малко информация за това какво представлява в момента иранската икономика, какво се случва в петролния и газов сектор и доколко е реално бързо да се увеличи добива на петрол в тази страна, която твърде дълго време се е намирала под санкции. Където петролният и газов отрасъл, освен всичко друго, са държавни, което априори ги прави по-малко гъвкави и ефективни в сравнение с частните конкуренти.
Международните санкции оказаха изключително негативно влияние върху развитието на петролния и газов сектор на страната, отсъствието на инвестиции доведе до отмяната или отлагането на няколко значими проекти, добивът на петрол съществено намаля, увеличаването на добива на газ се оказала незначително, а загубите на петролния отрасъл на Иран за последните три години се оценяват от властите на страната на 100 милиарда долара.
Добивът на петрол се съкрати от 3,6 милиона барела дневно през 2011 г. до 2,8 милиона барела през юни 2015 г., а износът, според данните на американското министерство на енергетиката, - от 2,6 милиона барела дневно през 2011 до 1,4 милиона барела през 2014 г. Търговският добив на природен газ в Иран през 2012 г. бе около 158 милиарда куб.м., а през 2014 – едва 166 милиарда.
Липсата на достъп до съвременни технологии за добив на "черно злато" силно повлия на текущото състояние на суровинната база на Иран. Над половината от обемите се добиват на старите находища, открити още по времето на шах Пахлави, а около 80% от доказаните нефтени запаси са открити в периода до 1965 г. От 2007 г. не е пуснато в експлоатация нито едно ново находище. По данни на иранското министерство на петрола, а също така по информация на FGE и Arab Oil and Gas Journal, иранските находища имат сравнително високи темпове на изтощение – 8-11% годишно при достатъчно нисък коефициент на извличане на петрола /КИП/ 20-25%.
За сравнение КИП при "Роснефт", "Лукойл" и "Газпром нефт" достига 35-40%. И ако санкциите бъдат отменени, това ще се случи до половин година, още най-малко година ще бъде нужна, а може би и повече, за възстановяването на добива и мощностите за транспортиране, за да се достигнат показателите от 2011-2012 г.
Директорът на Националната иранска петролна компания /NIOC/ Абас Шери Мокадам заяви, че петролният и нефтохимическия сектор остро се нуждаят от инвестиции и съвременни технологии, за да възобновят работата си с пълна мощ. Те се нуждаят от допълнителни вложение по 8 милиарда долара годишно, за да се преодолее натрупаното по време на санкциите изоставане.
Иран обсъжда възможността за сътрудничество в нефтогазовия сектор с Русия, Индия, Япония и редица европейски страни, но сроковете за подписването на подобни споразумения могат да отнемат месеци. Голяма пречка се състои и в това, че иранската конституция забранява чуждестранното или частното притежание на природни ресурси, а чуждите петролни компании не могат да получат акционерни права върху находищата и са задължени да участват в проектите за търсене и добив само чрез своите дъщерни ирански компании, а при пускането в експлоатация на находищата техен оператор става NIOC.
Чуждите компании имат само правото да възстановят капиталните си разходи в течение на няколко години с ограничена норма на печалба от 12-15% по така наречения договор за обратно изкупуване. Според оценките на консултантската компания Wood Mackenzie, Иран ще може да увеличи добива на петрол до 4,4 милиона барела дневно едва към 2025 г. и за това ще са му необходими 50 милиарда долара чужди инвестиции. А днес, според думите на същия този Мокадам, приоритет е поставен върху развитието на нефтохимическия комплекс.
През тази година предстои завършването на проекта за нефтохимическия комбинат "Кавиан", доизграждането на три нефтохимически завода в района, където се строи Западния тръбопровод за транспортирането на етилен и да се пусне в експлоатация нефтохимическият комбинат "Мервдешт Фарш". Следователно иранският фактор е субективен и ако Иран започне да оказва забележимо влияние върху нефтените цени, това може да се случи най-рано в средата на 2016 г., а по-вероятно – през 2017 г. Положението в газовата сфера изглежда по-сложно и засяга вече не само бизнес, но и стратегическите интереси – както на Русия, така и на САЩ и техните близкоизточни съюзници в тази част на Евразия.
Иран притежава 18% от всичките световни запаси на природен газ /около 34 трилиона куб.м./ и напълно закономерно Европа разглежда тези количества като реална алтернатива на руското "синьо гориво". Сътрудничеството на ЕС и Турция с Иран в газовата сфера може да създаде сериозни проблеми както за транзита на руския газ през Украйна, така и за планираните проекти за неговото транспортиране за Европа, заобикаляйки Украйна. Вероятно именно с това частично може да се обясни успеха на преговорите по ядрения проблем, въпреки тревогите на близкоизточните съюзници на САЩ.
А те има от какво да се притесняват. Дори и да оставим настрана религиозните противоречия, които в продължение на векове са потапяли в кървави конфликти целия Близък изток, Иран и неговите съседи имат общо за всички гигантско нефтено и газово находище "Северен/Южен Парс" - най-голямото в света. Неговите запаси се оценяват на 28 трилиона куб.м. газ и 7 милиарда това нефт /45 милиарда барела/ и всяка от страните от залива може да смята тези запаси за отчасти свои. Това е все едно колективно да пиете коктейл от една и съща чаша с няколко сламки – челният сблъсък е неизбежен. Освен това геополитиката пречи на строителството на газопроводи за Европа. За страните от Арабския полуостров, включително Катар, проблемът се състои в това, че между него и Средиземноморския регион се намира воюващата съюзница на Иран Сирия, а също така Ирак, разсипан от ударите на Ислямска държава.
На Техеран теоретично ще му се наложи да транспортира газ за Европа по територията на главния американски съюзник Турция, която неофициално, както и Катар, подкрепят враждебната на шиитите групировка Ислямска държава. Именно Турция купува евтин петрол от завладените от ИД находища, а голяма част от чуждите доброволци, попълващи въоръжените отряди на ислямистите, попадат в Сирия и Ирак през турската граница. Всичко това означава, че Иран, най-вероятно, ще изнася в Европа втечнен газ, а не тръбопроводен. А за това първоначално трябва да се направят колосални инвестиции в производствени мощности за втечняване на газ и да се купят или построят танкери за преноса му. Иран, който дълги години беше под режима на санкциите, не разполага с такъв инвестиционен ресурс.
Следователно за "нелюбовта" към "Газпром" ще трябва да плати ЕС, който и без това има достатъчно проблеми със страните от Южна и Централна Европа, които се нуждаят преди всичко от този газ. Не трябва да изхвърляме от сметките и факта, че голяма част от добивания ирански газ се преработва или потребява вътре в страната. Освен това в момента за приоритетен се смята проекта за газопровод Иран-Пакистан-Индия, което също ограничава възможностите за износ на "синьо гориво" за Европа.
Така че що се отнася до конкуренцията между Техеран и Москва в петролната и газовата сфера страховете относно иранския дъмпинг са силно преувеличени. Русия може да усили своите стратегически позиции в Близкия изток и да получи възможност да развива икономическо и политическо сътрудничество не само с Иран, но и с останалите страни от региона, на които ще им се наложи да се съобразяват с променилия се ирански фактор. Вероятно скоро ще видим стабилизиране на петролните цени, ако светът трезво погледне на перспективите за иранския износ.
Александър Лосев, генерален директор на "Спутник – управление на капитали". Анализът е публикуван във "Ведомости".
