Съвестта ми е чиста. Само Господ може да ме съди!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Чиста съм пред съвестта си. Никого не съм разболяла. Не съм виновна за кончината на Мария Данаилова. Само Господ може да ме съди“, казва актрисата Ирен Кривошиева. Думите и са в отговор на упреците във форумите и сред актьорската гилдия, че тя е „съсипала семейството на Стефан Данаилов“.
Преди 3 години Кривошиева пусна скандалната си книга „Моят грях“, в която разкри интимни подробности за връзката си с Данаилов, от когото има син Владимир. После майка и син продължиха да споделят личната си история в Къщата на „ВИП брадър“, където бе окачен портрет на Ламбо.
- Ирен, как се чувствате след коментарите "Ирен Кривошиева е виновна за драмите в семейството на Стефан Данаилов", които се сипят по ваш адрес в публичното пространство?
- Моята позиция е незавидна от много години. Новината за кончината на Мария Данаилова ме разтърси. Бог да я прости!Когато разбрах, че е починала, седнах и мислих какво да направя. Вестници, телевизии, всички ми звъняха за интервюта. Помислих си – дали да не се отдръпна. Веско Бранев /б. а. Режисьорът на филма „Хотел „Централ“/, Бог да го прости, казваше: Ирен, видяла ли си орел в ято? Викам му: Не, орлите летят самостоятелно, най-много по трима. Така че никой не може да се хареса на всички. Затова реших, че след като съм започнала да разкривам на хората моята история - с книгата ми "Моят грях", после с участието във ВИП брадър", така и ще продължа. Да заровя главата си в пясъка, защото времето за мен е буреносно, не. Който иска да ме отхвърля, да ме мрази, който иска - да ме обича.
- Имате ли проблеми със съвестта?
- Съвестта ми и мислите ми са чисти. На всеки умен човек е ясно, че не мога да съм виновна за смъртта на 79-годишен човек, който от 10 години боледува от бъбреци. Нито пък за заболяването на Стефан.
Мария Данаилова съм виждала един-единствен път много отдавна, когато синът ми Владимир беше на годинка и двамата с него отидохме у тях. Бях много притеснена, мълчах през цялото време, Мария си играеше с детето, извеждаше го на терасата. Стефан мислеше, че е по-добре двете да се срещнем, за да се успокоят нещата. Никой от нас на никого не е казвал лоша дума.
- Все пак казахте тези дни, че имате много грехове към Мария Данаилова?
- Няма човек, освен Исус, който да е безгрешен. Вярвам в Бог, в неговата сила и следвам неговите заповеди, което означава, че искам прошка от всеки човек. Казвам ви: Вина нямам за нищо. Не съжалявам за нищо. Не съм разболяла никого, нито съм пожела на някого болестта.
Единственият, който съди, е Господ и аз няма да се подлагам на хорския съд. Другото, за което ме осъждат, е, че излагам на показ личния си живот. Но той е престанал да бъде личен в момента, в който аз съм се качила на сцената. Артистът, политикът нямат личен живот. Затова бъди този, който си. Моят приятел Николай ми каза една мъдрост: "Когато не искаш нещо да се разбере, то се разгласява от покрива на къщата". Така и със Стефан - не иска нещо да се знае, а то се разгласява от покрива на къщата.
- Чувствате ли се низвергната от актьорската гилдия?
- Всички до един в актьорската гилдия са срещу мен, мразят ме, осъждат ме. Те са малко общество, живеят в малка държава. Помислете си, с кого е по-добре да бъдат - с мен, която идвам от Америка, или със Стефан, който винаги е на върха? Който има сила и власт. Те искат да му угодят.
А аз за тях съм никоя, нямам власт. На върха на славата си в България заминах за Америка, където чистих, сервирах, работих по 24 часа на ден, изкривих си гръбнака от носене на тежести. Това ме накара да се смиря и да помня, че славата е временна. В чантата си имам два паспорта - американски и български. В джоба ми дрънкат точно толкова стотинки, колкото са ми нужни. Какво друго ми трябва. Налага се да минем през огъня и мъката, за да намерим истината. А моята мъка е: обвинението на хората към мен, тяхното неприемане и злоба.
- Нито един приятел ли нямате сред актьорите?
- Близка съм единствено с Ваня Цветкова. По стечение на обстоятелствата сега по-често сме заедно, отколкото навремето.
- Ваня Цветкова подкрепя ли ви, или ви критикува за личните ви решения?
- Тя ми дава свобода да правя това, което намеря за добре. Тя ме обича, което означава, че каквито и грешки да правя, ги приема. Друг въпрос е, че не е съгласна с интервютата, които давам. Но аз й обяснявам, че това е моят характер, моят начин на мислене. Уважавам мнението й, но това не значи, че го следвам. Животът на Ваня е абсолютно затворен, тя не споделя нищо за себе си, не дава интервюта, не ходи по тв изяви. Вчера й казах, че когато играеш в сериали и те дават по телевизията, няма начин да не започнат да пишат какво ли не за теб. Ваня има изключително добра душа, прекрасен човек е, няма нужда да убеждавам никого в това.
- Чували ли сте скоро се със Стефан Данаилов?
- Мисля, че ако той има нужда, ще ми се обади. В момента му е много тежко. Изпитвам съчувствие към него като към човек, който губи опора. Откакто сме заедно с моя приятел Николай, виждам какво значи да си отдаден на един човек - да му бъдеш верен, да споделяш с него и мъки, и тревоги, и несгоди. Всичко това Мария е направила за Стефан, предала е живота си в неговите ръце. Само любовта може да направи човека силен.
- Сега не съжалявате ли, че публично заговорихте за връзката си със Стефан Данаилов и написахте книга за живота си?
- 20 години мен ме нямаше тук, бях в Америка, а вестниците не спряха да пишат за мен и Стефан и евентуалния ни син. Когато си идвахме в София през лятото, детето се криеше по ъглите, защото цялата махала му викаше Ламбо. Не само че не съжалявам, съжалявам, че не го направих преди 20 години. Това не е игла да се скрие в купа сено. По-добре извади иглата, защото боде.
Когато тръгна по улицата, почти всеки ме разпознава. Някои хора с искрено съчувствие се приближават към мен, прегръщат ме и ми казват: Миличката тя, на какво е подложена.
- Е, повечето казват: Горкият Стефан Данаилов...
- Те по вестниците винаги казват: Горкият Стефан. Аз пък ви казвам как е в истинския живот. Разликата е огромна. Всеки има съвест и колкото и да я потиска в полза на други цели, рано или късно тя се събужда. Не може човек да се разболее, ако не му тежи нещо на съвестта. Начинът на живот разболява хората - важно е както храненето, така и чистотата на душата и съвестта.
- С какво се занимава синът ви Владимир в момента?
- Той е в Сарасота, Флорида, завърши курсове по масаж. Започнал е работа и дори е изкарал първите си 500 долара за 2-3 дни.
