Ирена Зарева: Парадокс – дават се европейски средства за образование, а грамотността пада
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българското висше образование не съответства на европейското и не е конкурентно. През 2012 г. страната ни е заемала 31-во място сред 50 изследвани държави по качество на образованието, докато през 2014 г. падаме на 40-то място. Проблеми имаме и по редица други показатели в тази сфера, което си проличава и от трудностите при реализацията на младите хора на пазара на труда.
Това проличава при коефициента на заетост при завършилите средно и висше образование на възраст 20-34 г., където също имаме изоставане спрямо средното европейско равнище. Ключови са политиките ни по отношение на достъпа, на качеството на образованието и на човешкия капитал на страната.
Плъзгането по цифрите на усвоените средства не може да е фактор за подобряване на показателите, защото системата е консервативна и ефектите се отчитат след години. Има редица регионални неравенства - данните показват, че са съществени различията в процента на децата, напускащи училище в отделните части на страната.
В това отношение е най-добре Югозападният регион, което се дължи основно на София, а най-зле - Северозападният. Основната причина за отпадането на децата от училище са социално-икономическите проблеми на семействата им. Важно е да се осъществи продължаващо финансиране, защото много от дейностите, които се осъществяват по ОП "Развитие на човешките ресурси"/ОПРЧР/ 2007-2013 г. са краткосрочни.
Трябва да се подобри и контрола върху проектните дейности и резултата от тях при образователните услуги. Не бива да се забравя, че подобряването на човешкия капитал вече излиза от ОПРЧР и продължава в следващия програмен период с ОП" Наука и образование за интелигентен растеж" с две приоритетни оси - образование, учене през целия живот и образователна среда за активно социално приобщаване, насочено главно към маргинализираните общности.
Ромите са една от целевите групи и в досегашната програма, а в новата са основната част от приоритетната ос за подобряване на достъпа до образование - чрез извънкласни форми да се покаже на децата и техните родители, че има смисъл от натрупването на знания. Наистина при тях проблемите са най-големи, спор няма. Затова наблягаме на дългосрочния ангажимент, защото повечето от тези форми са за определен период от време и спрат ли да се финансират, ефектът ще приключи.
Трябва да се следи не само колко деца обхващат тези мерки, на колко от тях са дадени стипендии, а да се наблюдава за продължителен период какво е постигнато. Ако образованието не е качествено, какъв смисъл има да отчитаме броя на учениците, обхванати от програмата, на дейностите, усвояването на пари, общо взето – омагьосан кръг.
Целта е децата да получат здрава образователна основа, за да имат шанс един ден на пазара на труда. Очакваме приемственост и устойчивост на тези политики, за да има наистина ефект в дългосрочен план. На големия въпрос, обаче, защо пада грамотността на българските ученици, констатирано в редица проучвания на авторитетни организации, няма ясен отговор. Сега чрез новата оперативна програма за наука и образование ще се направи опит да се създаде регистър за реализацията на младите хора, след като завършат училище и университет. Примерно, правихме анкетни проучвания сред студенти и се оказа, че част от тях не могат да пишат правилно, т.е. имат проблеми с грамотността. А сред тях са лекарите, които ще очакваме да ни лекуват един ден, инженерите, които ще ни строят домовете и магистралите - как да им се доверим, след като не могат да пишат? Доц. д-р Ирена Зарева, Института за икономически изследвания-БАН.
