Искаме да сме просперираща и успешна държава, нали? Тогава не трябва да мислим всеки успешен за "мръсник"
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Има един много странен социален наратив, който мине се, не мине се и се активира в колективното съзнание на мнозина. Наративът за "лошия бизнесмен", който е забогатял задължително по "нечестен начин". Такава теза се вкарва в литературната класика от Балзак, но се превръща в устойчив разказ за света от Маркс, който твърди, че всяко първоначално натрупване на капитали се случва чрез насилие, грабеж или робство. У нас, оказва се, Маркс е жив и здрав, че и просперира.
Попаднаха ми множество постове и коментари, които твърдят, че щом някой бизнесмен е богат, значи той не е забогатял по честен начин. Винаги се намира някой да го каже, особено при информационен повод я за убит бизнесмен, я за нещо друго. Това е особено валидно в България, където в действителност мнозина забогатяха по марксистки след промените - казвам "по марксистки", защото онези "бизнесмени", на които социалистическата номенклатура прехвърли голяма част от държавата с нотариален акт, служиха именно за параван на овладяването на стопанския елит на нацията след 1989-та година. Това наистина беше разбойничество в голямата си част.
Но днес се намираме в нова ситуация. Минали са близо 40 години от промените. Голяма част от грабителите, които послужиха за смокинов лист на Държавна сигурност, която си прибра държавата без пари, вече не са между живите. Разбира се, че още голяма част от икономиката все още се държи от наследници на забогателите от преразпределянето, което комунистите направиха зад гърба на обществото. Това беше поколенчески грабеж, който оформи поколенчески богатства. Някои храненици със златни лъжички станаха депутати, други кметове, трети нещо друго - всичко това с богатство разпределено от държавата. Тези ги има, много са и са фактор. Спор да няма.
Но вече има и много други. Вече грабителите не са монополисти.
Има много хора, правещи бизнес, които натрупаха благосъстояние, благодарение на усилията си, уменията си и търпимостта си към риск. България в момента е голям производител на велосипеди, бронировки за МПС-та, дронове, сателити, железопътен състав, части и инсталации за немската автомобилна индустрия и много други. Всичко това и много други неща се произвеждат не от комунистически принцове и грабителски барони, а от хора, които са си заложили живота, за да постигнат успех. На всеки един успял има стотици, които са се провалили, някои продължават да опитват, други нямат сили. Но това не са нечестни хора.
И въобще, какво значи "честен труд"? Как го дефинираме? Ако "честен труд" означава да не си измамил или излъгал някого, както и да не си извършил престъпление - в България много хора натрупаха и трупат благосъстояние от честен труд. Подозрението ми обаче е, че за мнозина неосъзнати марксисти "честен труд" означава "физически труд", тоест да работиш нещо с ръцете си. С такава работа можеш да живееш добре (вижте заплатите на багеристи, заварчици, електричари, ВиК, строителни майстори, шофьори и прочие), но няма да станеш поколенчески богат, така е. Но това не значи, че всеки забогатял с умствен труд е "нечестен", нали? Измамник ли си, може да си измамник и като майстор, и като шлосер, и като бизнесмен. Измамата, нечестността, не е функция на служебното ти положение, а на вътрешната ти нечистоплътност. Ако си мръсник по душа, ти ще си мръсник и като мияч, и като милионер.
Много хора натрупаха капитали, защото имат търпимост към риск. Защото са заложили всичко, което имат и всичко, което приятелите им имат. Защото не спят. Защото не знаят какво значат понятията "празник" и "отпуска". Защото взимат назаем пари, за да платят заплати. Защото носят цялата отговорност за десетки, стотици, а понякога и за хиляди семейства. Именно отговорността е онова, което отделя служителя от работодателя. Като служител отговаряш за своята си работа. Като работодател отговаряш за работата на всички - даже не само за тези, на които плащаш заплати, но и за онези, от които зависи бизнеса ти, без да са ангажирани от теб (например логистични компании, които трябва да ти превозят стоката, държавни институции, които трябва да ти "разрешат" едно или друго и прочие). Ако не можеш да толерираш риск и не знаеш как се носи отговорност, не можеш да забогатееш.
Това, че има нечестно забогатели не означава, че всички забогатели са нечестни. Този разказ за света е опростенчески и неверен. България трябва да се гордее с добрите си примери и да се срамува от лошите. Но истинската далновидност на едно общество се корени в това да прави разлика между двете и да не ги слага под общ знаменател. Искаме да сме просперираща и успешна държава, нали? Тогава не трябва да мислим всеки успешен за "мръсник", защото ако го гледаме така ще възпитаме децата си в омраза към успеха. А това е рецепта за социален колапс.
Петър Кичашки, Фейсбук
