ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
По делото "САПАРД" Софийският апелативен съд (САС) е допуснал съществени нарушения на закона и на процесуалните правила. Това е основанието, с което прокуратурата иска от Върховния касационен съд (ВКС) да възобнови делото срещу Марио Николов и още петима души, пише "Правен свят". Искането ще се гледа утре от ВКС.
Според наши източници държавното обвинение изтъквало в искането си, че е нарушен чл. 14 от НПК, в който се казва, че съдът взима решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Нарушен бил и чл. 13 от НПК, според който съдът трябва да вземе мерки за разкриване на обективната истина.
На 21 септември 2012 г. Софийският апелативен съд оправда Марио Николов, съпругата му Мариана, Ана Шаркова, Иван Иванов, Валентин Ангелов и Людмил Стойков по обвинение за организирана престъпна група и пране на пари.
Магдалена Лазарова, по онова време прокурор в САП, протестира присъдата пред ВКС, но по-късно стана член на Висшия съдебен съвет и делото бе поето от Стойчо Ненков. След изготвяне на мотивите на САС, прокурор Ненков оттегли протеста срещу оправдателните присъди на Марио Николов и Людмил Стойков и така те влязоха в сила.
След като научи за действията на прокурор Ненков, тогавашният и.ф. главен прокурор Бойко Найденов разпореди започване на наказателно производство срещу него, а междувременно бе образувана и дисциплинарка за същото нещо. Същевременно прокуратурата оттегли протеста пред ВКС срещу оправдателните присъди на останалите четирима подсъдими по делото – Мариана Николова, Ана Шаркова, Иван Иванов и Валентин Ангелов, като обяви, че ще внесе искане за възобновяване на делото срещу всичките шестима души.
Според запознати, в искането прокуратурата твърди, че Софийският апелативен съд е пренебрегнал част от доказателствата по делото, не е проверил достоверността на други, превратно е тълкувал трети, едностранчиво обсъдил четвърти.
Така например, прокуратурата се е спряла на един от основните изводи в мотивите на САС, а именно, че не подсъдимите лично са правили банкови преводи, а други лица – счетоводители в различните фирми. По време на делото пред въззивната инстанция станало ясно, че именно счетоводители са нареждали банкови преводи, а не подсъдимите лично, както пишело в обвинителния акт. В мотивите си САС твърди, че всъщност е обичайна практика счетоводители и пълномощници в търговски дружества да извършват такива преводи. Но е смущаващо, че прокуратурата не е установила този факт по време на разследването и не го е подложила на изследване, защото практиката, от друга страна, показва, че често счетоводители злоупотребяват с поверените им средства.
В искането за възобновяване на делото САПАРД прокуратурата обаче твърдяла, че счетоводителите не взимат решения колко средства да преведат и на кого, че преводът не се свеждал до това само да се натискат клавишите на компютъра, а трябвало съдът да изследва причините, които са довели до банковия превод.
Според запознати прокуратурата възразявала и срещу констатацията на САС, че дружествата, в които участват шестимата подсъдими, не са учредени на една и съща дата, а на близки. Държавното обвинение описвало всяка от фирмите кога е регистрирана, къде, седалището и адреса.
Прокуратурата възразявала и срещу допълнителна банкова експертиза, приета от въззивната инстанция. Такава е била изготвена и по време на досъдебното производство, но заключенията на двете били противоречиви и САС е трябвало да назначи трета, която да внесе яснота за лицата и банковите преводи. От мотивите на съда обаче става ясно, че втората експертиза отговаря на въпроси, които въобще не са били поставени по време на разследването.
По този повод държавното обвинение изразявало несъгласие и с друга констатация на въззивната инстанция, а именно, че не е задължително подсъдимите, които са работили в различни фирми и по различно време, да са се познавали. Според нашите източници прокуратурата нашироко обяснявала в искането си за възобновяване кой, къде и кога е работил и прави връзка между отделните дружества и лица.
Поставял се и въпросът за двамата немски граждани, които бяха осъдени в Германия за злоупотреба с еврофондове. Държавното обвинение недоволствало, че съдът не е допуснал до разпит като свидетели шестима немски граждани. Прокуратурата твърдяла, че в мотивите си САС приема, че Марио Николов, Ана Шаркова и германците Улрих Райзахер и Михаел Енгелхардт активно са се договаряли цените във фактурите за покупко-продажбата на машини за месопреработване, които после се представяни на органите по програма САПАРД за получаване на субсидия. Но същевременно САС приема, че е неправилно и незаконосъобразно да бъдат осъдени за пране на пари и оправдава Марио Николов и Ана Шаркова, твъдели от прокуратурата.
Всъщност в мотивите си САС дава да се разбере, че наистина има данни за престъпен сговор, но за документно престъпление – между Николов, Ана Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова, както и двамата немски граждани Улрих Райзахер и Михаел Енгелхардт. От всички тях обаче само първите двама са подсъдими по делото за пране на пари. Петров и Хаджииванова са подсъдими по другото дело – за злоупотреба със 7.5 млн. евро от програма САПАРД.
От мотивите на въззивната инстанция се разбира, че тя се е запознала с присъдата на Областния съд в Аугсбург срещу двамата германци. Там съдът е установил: "Николов е започнал да дирижира издаването на фактури на фирма "ГПС Райзахер", предимно като е давал да му изчисляват цени, които са били силно завишени; Райзахер скоро се догадил, че Николов е искал завишени фактури само затова, понеже с тях по измамнически начин е искал да използва програмата САПАРД." След това германският съд приема, че Райзахер е предоставил на Николов няколко фалшиви фактури, като описва подробно съдържането им."
"Фактите и престъпният състав, по който са признати за виновни германските граждани, навеждат на извод, че Николов по същите обстоятелства (доколкото те се установяват и от приобщените чрез трансфер доказателствени материали от ФРГ) би могъл да отговаря за подбудител към документно престъпление. Такова обвинение спрямо него нито фактически, нито юридически е повдигнато в настоящето наказателно производство, поради което и осъждането му по непредявено обвинение е процесуално недопустимо...
Следва да се отбележи и фактът, че в молбата за трансфер на наказателното производство от 31 май 2007 г. на прокуратурата в Аугсбурт до ВКП ясно и сравнително изчерпателно се излагат факти само за деятелността на Марио Николов, Анна Шаркова, Радмил Петров и Петя Хаджииванова, което прави още по необяснимо разделянето на досъдебното производство с постановление на прокурор от СГП от 05.12.2007 г., което фактически разделя посочената от германските власти престъпна група НА ДВЕ и препятства правилното установяване на фактите по делото и приложението на закона", написа в мотивите си САС.
А по повод материалите от Германия, прокуратурата написала, казват наши източници, че въззивната инстанция въобще не е обсъдила онази част от тях, която се отнася до изпращане на машини до едно от дружествата, банкови извлечения, преводи, регистрация и справки на друго дружество.
Не на последно място от прокуратурата твърдели, че липсват каквито и да е мотиви на САС, с които да обясни защо не приема доводите на прокуратурата срещу оправдателната присъда на първа инстанция на Людмил Стойков.
В искането си за възобновяване държавното обвинение изтъквало още, че имало обстоятелства, които не били доизяснени от САС, а ако това е било сторено, то съдът е можел да стигне до друг извод.
Прокуратурата твърдяла, че въззивната инстанция не е преценила доказателствата по делото обективно и пълно, не е отстранила противоречията и разминаванията, а това е съществено нарушение на процесуалните правила и така са били нарушени правата на държавното обвинение като страна в процеса.
