Искат създаването на потребителски арбитраж за конфликтните ситуации
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
От две години насам се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на оплакванията, на жалбите. Това за нас е по-скоро негативен сигнал, защото хората като че ли вече се отчаяха и се отказаха дори да се жалват. Това каза Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители".
Дотолкова недоверието е завладявало всеки един от нас, че до голяма степен хората предпочитат да не си хабят нервите и да не влагат усилия в нещо, в което не вярват, че може да се разреши, каза Николов. В Асоциация "Активни потребители" оплакванията падат с около 10% на година. От какво продължаваме да се жалваме най-много, на този въпрос Богомил Николов посочи, че няма да изненада никого като каже: "Колкото повече монопол, толкова повече жалби. Естествено, най-много са за ток, парно и вода. От там насетне другият тип жалби, който е много съществен, са рекламациите на стоки – най-вече на телефони, телевизори и т.н.", каза той.
Николов не разбира защо хората решават да се обърнат към тях за съдействие и информация, твърде късно. Той посочи, че колкото по-рано потребителите ги потърсят, толкова са по-полезни, а най-полезни са преди човек да си извади портфейла и да си купи нещо. Богомил Николов посочи, че големият въпрос е времето, което минава от момента на подаване на жалбата до момента, когато има развитие. "Към момента на практика няма институционален модел за разрешаване на жалби", заяви Богомил Николов. Той обясни, че законът казва, че КЗП трябва да разглежда жалби, а това според него е изключително неправилно – няма го никъде в света. Според него дори до известна степен противоречи и на конституцията, защото тя казва, че алтернативното правораздаване не е разрешено, т.е. една администрация не може да казва кой е прав и кой не в дадена ситуация.
"За да имаме такъв устойчив модел за решаване на жалби, ние трябва да развием извън съдебните форми. По настояще съществуват т.нар. помирителни комисии, които са както доброволни като участие, така и доброволни като решение. Успеваемостта при тях е някъде около 11%. Ние като асоциация вярваме, че много по-успешен модел ще бъде арбитражният за решаване на потребителски спорове и смятаме, че трябва да се върви към тази посока. Да създадем един потребителски арбитраж, който да решава конфликтните ситуации", заяви Николов.
Така, ако има две фирми, които сключат договор в условията по него се слага арбитражна клауза - за решаване на спорове признаваме арбитража, примерно на БТПП. "Ние трябва да стимулираме и да научим бизнеса да залага подобна арбитражна клауза и да признава решения на този арбитър, а той съответно ще бъде независим от търговците и ще постановява решение, което търговците се ангажират да спазват. Както се прилага това между две фирми, така трябва да се прилага и между фирма и потребител", каза Борислав Николов. Подобни модели има и в Западна Европа. Има три механизма. Единият е потребителите да си плащат за тази услуга, което според Николов е малко вероятно да може да се приложи у нас. Другият – да го финансира държава, а третата възможност - да го финансира бизнесът. Това, според "Активни потребители" е най-удачният модел. Стимулът им да участват е в това, че този, който участва в арбитражната схема ще има повече доверие на потребителите и съответно ще пазаруват повече от него, каза още Николов.
