Искрен Митев - от депутатската банка на ППДБ право в касовото апаратче на Дарик
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ех, каква дивна, лепкава и сиропирана тишина настана в кошера на „умните, красивите и вечно променящите нещо“. Тишина, в която се чува само нежното пърпорене на крилца, докато поредната „пчеличка-майка“ каца на висок пост в „независима“ медия. Искрен Митев – човекът, който доскоро в парламента се държеше така, сякаш е на парти за надъхване на търговски пътници, вече е търговски директор на „Дарик“. Честито! Ето това е истинската европейска интеграция: от депутатската банка на ППДБ – право в касовото апаратче на медията. И нито един стон, нито една въздишка на морално възмущение от тези, които иначе получават нервни тикове, ако някой сервитьор в Брюксел не им донесе био-кафето с правилната политическа ориентация.
Представяте ли си обаче какъв апокалипсис, какъв интелектуален гърч и какви вопли до небесата щяха да огласят социалните мрежи, ако, не дай си боже, Антон Хекимян реши да се върне като шеф на новините в bTV? О, тогава жълтите павета щяха да се разтопят от „гражданска енергия“. Щяхме да слушаме денонощни лекции по журналистическа етика, поднесени с онзи специфичен тон на учителка по литература, която е хванала ученик да пуши зад физкултурния салон. Щяха да се пишат декларации, да се правят живи вериги и да се обяснява, че „свободата на словото е изнасилена в ефир“. За Хекимян няма прошка, той е „токсичен“. Но за Искрен? О, Искрен е „наш“. Той е от добрите, той е от тези, които носят очила с дебели рамки и говорят за стартъпи, значи неговото присъствие в медията не е политическа инфилтрация, а просто „свеж полъх на професионализъм“.
А ако някой човек на ДПС – не дай си боже – стане шеф на някоя голяма медия? Тогава вече щяхме да наблюдаваме масова хистерия, граничеща с екзорсизъм. Професионалните протестъри щяха да изпаднат в такава кататония, че дори безплатният кетъринг нямаше да ги събуди. Щеше да се говори за „дългата ръка на Пеевски, за „модели“, за „превзета държава“. Но когато бивш депутат от „правилната“ партия поеме търговската стратегия на национално радио, всичко е „бизнес като обикновено“. Както е казал великият Марк Твен: „Истината е най-ценното ни нещо. Нека я пестим“. И нашите „умно-красиви“ приятели я пестят с такова настървение, че накрая от нея не остава и помен.
Трябва да призная, че изпитвам известна носталгия към времената на „старата политика“. Тогава поне всичко беше честно. Имаше вестник „Демокрация“, имаше вестник „Дума“, имаше „Земеделско знаме“, даже „Атака“. Когато си купуваше „Дума“, знаеше, че четеш какво мисли Партията-майка. Когато четеше „Демокрация“, знаеше, че това е гласът на синята идея. Имаше едно първично достойнство в това да се наречеш партийна пропаганда. Хората не се криеха зад паравана на „независимата журналистика“. Днес обаче живеем в ерата на голямото лицемерие. Сега всичко е „обективно“, „независимо“ и „професионално“, докато всъщност се превръща в платформа за обслужване на спонсори и партийни интереси, маскирани като „либерални ценности“. Както казваше Уинстън Чърчил: „Във военно време истината е толкова скъпоценна, че трябва да бъде заобиколена от бодигард от лъжи“. Е, у нас вече няма нужда от война – всекидневието ни е станало един постоянен бодигард от лъжи, който пази спокойствието на богоизбраните.
На Запад, за който толкова обичаме да мечтаем, докато газим в калта на софийските улици, подобно назначение би отприщило вълна от скандали, които биха приключили кариерата на всеки замесен. Там конфликтът на интереси не е просто понятие от учебниците, а реална гилотина. Но тук? Тук, щом си „умен и красив“, всяко твое прегрешение – волно или неволно – се приема с разбиране и блага усмивка. Ти не си политически парашутист, ти си „експерт“. Ти не отиваш да осребриш контактите си, ти отиваш да „помогнеш на бизнеса“. И докато Искрен Митев ни обяснява как ще ни продава „комбинирани комуникационни услуги“, ние ще продължаваме да се правим, че не виждаме как поредната медийна крепост беше превзета отвътре или просто винаги си е била превзета...
Свободата на словото днес прилича на стара, износена дреха, която всеки нов „търговски директор“ прекроява според нуждите на гардероба си. А ние, публиката, познавате клишето - ние сме просто статисти в този театър на абсурда, където ролите са раздадени предварително, а истината е просто добре платен рекламен пакет. В Дарик разбира се...
Веселин Стаменов, Фейсбук
