ИСКРЕНО! Веселин Маринов за това, защо все по-рядко ходи до родното си място, ролята си на дядо и къде иска да заведе любимата си жена
Последвайте ни в Google News Showcase
Веселин Маринов говори искрено пред БТВ за живота си по време на пандемията, за това, защо все по-рядко се връща в родното си място, за ролята си на дядо и къде иска да заведе жената до себе си.
WINBET – забавление онлайн с над 2000 слот игри! (18+)
Много райони в страната са обезлюдени и продължават да се обезлюдяват – не скри тъгата си изпълнителят. - Връщат се там само възрастните хора. Младите, които искат да се развиват, не го правят. Нужна е заради това и генерална промяна в политиката на държавата. Родното ми място е любимото ми, но истината е, че все по-рядко ходя. Причината е, че там няма при кого да отида. Ходя за да видя един-двама приятели, които ми останаха там. Иска ми се да ходя по-често, но ми остана само тъга. Много е тежко. За мен нещата са необратими. Това глобализиране, интернет, различните потребности на хората, много промениха нещата. Това, което предлага живота в малките села, не дава отговор на решаване на проблемите. Живял съм дълги години в чужбина и знам, че има как да се оправят и решат проблемите, но всичко е въпрос на управление”.
Веселин Маринов говори и за ролята си на дядо.
„Много пъти казвам и на дъщеря ми и на зет ми, че искам да ме изчакат още една-две години, след това да ми дават внуците, да ги възпитавам – призна Веселин Маринов. - Да ги възпитавам на онези ценности, на които съм възпитаван и самият аз. Искам да ги науча да обичат така България, както ние и са ни учили нас. Покрай вируса имахме доста проблеми в семейството. Цялото семейство се изредихме да го изкараме. Минахме по различен начин, имахме трудни моменти, но сега всички сме щастливи. От известно време не живея в София, в планината имам едно местенце, като от две седмици са ми на гости и се чувствам страхотно. Фактът че с жена ми се грижим за децата ми и внуците, пея им постоянно. Страхотно е. Дъщеря ми им пее „Лятна жълта рокля” на внуците, но с особен текст, чух един-два пъти. Особено малкият Веско, който е по-буен трудно заспива. Внучката ми Цветето е по-спокойна, само усмивки раздава”.
Изпълнителят си върна и към годините, в които живя в Германия, като разказа как е стигнал до там.
„1989 година живота ни се промени и стана такъв, какъвто не сме го и мислили – върна се в спомените си Веселин Маринов. - Не съм и вярвал, че нещата ще се променят така, но в началото на онези години бе много тежко – безработица, несигурност. Тогава направих една рекламна касета, малко снимки. От Петър Чернев взех една книга само с адреси в цяла Европа на рекламни агенции, които работят с изпълнители. Много обичах националния отбор на Германия, заради което избрах и Германия. Пратих касета на четири-пет места. Изпратил съм на модна агенция, по погрешка. От там само ми върнаха обаждане. Не бях видял добре просто. Когато ме поканиха на проучвателен оглед, бях с костюма си от „Златния орфей” - фрак и папионка. Беше страхотно. След това седнахме с преводач, една българка, и чак тогава тогава разбрах как е станала ситуацията. Съпругата на бъдещия ми мениджър, която забелязала моята анотация в агенцията, видяла, прочели и на шега решили да ме чуят. Попаднали на една песен в касетката ми на Клиф Ричард, в мое изпълнение. Тя се оказва любимата на жената и така. Вечерта тя обсъдила с мъжа си и така ме поканиха. Да разделям с песни различните колекции. Тогава се срещнах и с Клаудия Шифър. В центъра на Дюселдорф направо с куфарите отидох, за едно ревю, за участие. Седнах на един стол да чакам. Казаха ми, че и Клаудия Шифър ще участва. В този момент я видях да си седи на едни стъпала встрани и да си чете книга. Беше с черни плетени дрехи. Обикновено момиче, без грим, с очила за четене. Отидох при нея. Едно хубаво момиче, което обаче спокойно може да подминеш на улицата. Вечерта на ревюто бе с една сватбена рокля. Като се появи, публиката полудя”.
Веселин Маринов говори и за жената, която в момента е до него – Веселина.
„Любовта не е по поръчка – призна той. - Няма как да я предвидиш. Така се промени живота ми за последните 15 - 16 години, че всичко, което пеех бе за някой друг, но не и за мен. Сега съм наистина щастлив. Тя участва в един мой клип. Не бе трудно да я накарам да го направи. Като излезе албума ми, тя много хареса песента, в чийто клип участва, и сама предложи да участва. На нея много й хареса. Винаги ми е много трудно да правя клипове заради безкрайните повторения, огромните средства за екипа, които трябва да съберем, работен процес. Но тя наистина се забавляваше, а и в клипа се видя химията помежду ни.
Плени ме с комплекс от качества. В трудния момент, в който я срещнах, човешките качества, в момента, в който тя потърси помощ от мен, просто като приятел. Това приятелство прерасна постепенно в едно по-голямо и близко нещо. Мечтата ми е е да я заведа във Венеция.Ходих там още преди да я познавам - преди 3 - 4 години. Бях там и си казах, че един ден искам да съм там с нея. Да се разходим с гондолите, да усетим тази романтика и страхотните неща. Хората там са страхотни. Романтични и влюбени. Би било едно страхотно изживяване”.
