Участничка в демонстрациите пише до агенция ПИК
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ситуацията в Истанбул и Турция се следи от всички световни медии. Но малко кореспонденти успяват да установят истинската причина за изригналия масов бунт срещу управляващите. Страната е сред най-динамичните икономики в света, а зад респектиращите проценти и цифри очевидно прозира авторитарен режим. В редакцията на агенция ПИК получихме писмо от една участничка в демонстрациите, която ни пише какво всъщност става. Публикуваме писмото й без съкращения.
Скъпи приятели,
От писмата ви разбирам, че нямате точна информация/представа за протестите тук. Отделяйки малко време, бях пратила преди малко на други бг приятели няколко реда, които сега изпращам на всички ви.
В Истанбул демонстрациите са вече 7-8 ден, в страната - 5 ден.
Като крайната им (бел. ред. - на властта) цел, някой хубав ден, е да срутят нашето любимо, свещено място - мавзолея на Ататюрк и да върнат страната (само) 100 години (ли?) назад!...
За да осъществят едно мракобесие, заедно с най-напредничавите интелигентни чеда на нацията - цвета на страната, натикаха всички гл. командващи в затвора (обезглавявайки народа и оставяйки го без лидери) - половината висши офицери и то на възраст (даже 80!), като в армия. Почти не останаха генерали, плюс младите (завършили Академиите с отличие, медали и др.), та чак до редника, са вътре от години, като при това Нац. техно-академия доказа, че в компютрите им са внедрени фалшиви документи (офанзивата «Ергенекон», чието име е свещено за всеки от нас, тъй като е символ на тюркското и държавата ни).
Стигна се до там, че не армията защитава народа, а народа защитава любимата си армия.
Снощи тук пак имаше сблъсъци до нашия «Ку/г/улу (Лебедов) парк.»
Креслото не им се оставя!
През деня главно студенти и лицеисти/гимназисти протестират след у-ще, като навсякъде има палатки и хората бдят, за да не се изкорени парка в Истанбул.
Така бе и при нас. преди години, когато искаха да изкоренят и нашите дървета в Ку/г/улу и да построят многоетажен паркинг за своя аванта.
Жените, както и тогава (както и по времето на Ататюрк), бяха най-важния фактор против този деспотизъм. Сега пак са начело с тенджери, тави/тигани, джезвета, знамена, музикални инструменти и пр.
Газта, която използват (ползвана във Виетнам и чиито 2 годишни резерви свършиха!), води до ослепяване и повреди в гениталиите и т.н. Има няколко, не много (двама-трима) загинали.
Приклещват децата (както студентите и гражданите) и по 10-ина гадилки бият едно, което в ръцета си има само мобил. тел., вода, знаме и т.н., като желанието им е да ги умъртвят.
Един младеж от Измир, заедно с приятелчетата му го приклещиха на таван на ресторант, хвърлиха сълзотворна бомба, и щяха ги убият, като слава богу на мобилния му телефон - го спасиха войничета, на които звъннал, начело с един депутат и качиха ги на таксита, за да не ги смачкат тези чернилковци.
Навсякъде се оказва безплатна мед. помощ от стр. на всички медици, студенти и аптекари, както и адвокатските колегии обслужва също безплатно.
Хотелите раздават безплатна храна, супермаркетите - провизии, като при това всички заведения укриват/приютяват децата от злите сили.
Като по времето на Ататюрк - целият народ без оглед на политически възгледи, се обедини и затова даже са му благодарни.
Нали бедата/нещастието обединява/сплотява хората!
Както през 1923-та година, всеки ликува «Воини/бойци сме на М. Кемал!».
Няколко от синдикатите, в глас на солидарност с народа, обявиха стачка. Също както и таксиметовите шофьори, които както и тези на автобуси, доброволно превозват ранените.
Паркът просто бе претекст, преливащата капка на чашата, тъй като се стигна до там, че забраниха републ. празници, поставянето на венци, шествията със знамена, всичко национално и турско (като например Т.С. – инициалите на Републиката ни, затова народът пише тези инициали и ги прибавя саморъчно), и пр. и пр. и пр.
Това продължава от години и на всеки му дойде до гуша от този «зелен терор и деспотизъм».
Интересното е, че младежи, които като видя по улиците си казвам: «Леле-мале, леле-боже, Ататюрк на тези непукисти ли повери/завеща Републиката?!», с маски на уста, лимони в ръка и плакати с образа и думите на Ататюрк се опълчват с/у инквизиционните средновековни сили!
А главният мустакатко - ни лук ял, ни лук мирисал, - пък отиде на 4-и дневна визита в Африка!
Единствено жалкото е, че сред мирните граждани се забъркват провокатори и в суматохата, изпотрошават всичко.
Там, където ги няма и силите на властта не проявяват грубо насилие, протестиращите демонстранти вървят тихо до сутринта, сбират се по площадите и на сутринта се разотиват, за да се съберат отново при първа възможност...
Общо взето - това е...
С обич и най-сърдечни приятелски поздрави на всички ви!
Искрено ваша S.
