ИСТИНАТА ЗА ВЪЗДУХА В СОФИЯ: Ето какво сме дишали преди и колко е замърсяването сега (ГРАФИКА)
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Депутатът от ГЕРБ Александър Иванов скочи на зелените рекетьори, които проглушават ушите на цялата държавата за въздуха в София. Той ги попита дали преди 10 години качеството на въздуха се е измервало, както и какъв е бил градският транспорт в столицата. Наред с това публикува и снимка за замърсяването на въздуха в Европа в сряда сутринта.
Естествено, рамо до рамо със зелените грантаджии застанаха и удобните им медии, начело с флагмана със зеления микрофон Би Ти Ви. Божков ТВ, както стана известна телевизията, почти денонощно информира хората в Силистра, Добрич, Малко Търново и Кула, какъв въздух дишат в столицата.
Боян Рашев, който е един от водещите експерти по управление на околната среда в България, разкрива каква е истината за въздуха в София.
"Опитах се да опиша 20-те най-чести въпроса за качеството на въздуха в София и да им отговоря. Сигурен съм, че има и още въпроси, а много отговори са твърде кратки, за да покрият всички аспекти на въпроса. Обаче и това е добро начало:
1. Има ли проблем със замърсяването на въздуха в София? - Да, има.
2. Колко значим е този проблем? - Много. Сред екологичните фактори замърсяването на въздуха води до най-висок риск от заболеваемост и смъртност.
3. От кога София страда от този проблем? - Откакто съществува като град. Увеличаването на населението след Освобождението естествено води до задълбочаване на проблема.
4. Влошава ли се качеството на въздуха в София в последните години? - Не, въздухът в София не става по-мръсен. Напротив, става все по-чист.
5. Кой е най-значимият антропогенен източник на замърсяване на въздуха в София днес? - Отоплението на дърва и въглища (и всякакви боклуци) има много по-голям принос от транспорта, строителството и индустрията.
6. Трябва ли да се прави нещо за намаляване на замърсяването на въздуха в София? - Да, разбира се. Бързото очистване на въздуха в рамките на няколко години няма да се случи без целенасочени мерки.
7. Какво трябва да се случи, за да имаме подобрение в качеството на въздуха в София? - Преди всичко трябва да станем толкова богати, че всички да се отопляваме на топлофикация, газ или ток, а дърва да влизат в камината само за уют, но не и с цел да отопляват цяла къща, улица или квартал. За горене на въглища и отпадъци в домовете изобщо не може да става и дума. Нови и чисти автомобили и по-рядкото им използване в града също би помогнало.
8. Може ли въздухът на София да стане абсолютно чист? - Не, не може. Докато се намира в умерения пояс между Витоша и Стара планина, София ще страда от дни с наднормено замърсяване на въздуха.
9. Кой може да осигури качеството на въздуха в София? - Всички и никой едновременно. Никой, защото няма отделно лице или институция, които могат да решат проблема. Всички, защото всеки от нас има някакъв принос и може да направи нещо.
10. Кога въздухът в София е бил най-мръсен? - По времето, когато градът се е отоплявал изцяло на дърва и въглища (преди соца). След това замърсяването идва основно от ТЕЦ на въглища + Кремиковци и други индустриални предприятия (по време на соца).
11. Има ли шанс София скоро да постигне нормите на ЕС за качество на въздуха? - Да. Някога въздухът в София беше замърсен много над нормите с вещества като въглероден моноксид, тежки метали, серни и азотни оксиди. Днес ги изпълнява. Остава само постигане на съответствие с нормите за фин прах. Данните показват, че все повече се приближаваме до това в последните години като 2020 г. ще бъде поредната с все по-чист въздух.
12. Кои станции измерват коректно различните компоненти на качеството на въздуха в София? - Само тези на Изпълнителната агенция по околна среда.
13. Можем ли да вярваме на стойностите на станциите на Столична община и гражданските организации? - Не, те дават само индикация за проблем, но стойностите им не са точни. Особено през зимата дават огромни отклонения.
14. Защо ми се струва тогава, че въздухът става все по-мръсен? - Защото навремето беше мръсен през цялата зима – от ноември до март. Днес като цяло е много по-чист, затова отделните кратки периоди на интензивно замърсяване ни правят все по-голямо впечатление.
15. Защо никой не говореше за този проблем допреди 10-тина години? - Защото хората масово имаха далеч по-тежки ежедневни проблеми за решаване и въздухът не беше приоритет.
16. Ще престанем ли да се оплакваме от замърсяването на въздуха, ако станем по-богати и измерванията показват, че сме постигнали нормите? - Не, няма да престанем. Напротив, колкото по-богати ставаме, толкова повече ще се оплакваме от абсолютно всичко, което ни носи „усещане“ за проблем. Освен това нормите ще се занижат за пореден път и пак няма да ги постигаме.
17. Колко голям е приносът на външни и естествени фактори към замърсяването на въздуха? - Голям е. Само преносът на прах от Сахара например води до около 5-7 дни в годината с прекомерно замърсяване на въздуха в София.
18. Има ли връзка между мръсния въздух и мъглата? - Да, има. Мъглата е естествено природно явление, характерно за котловините. Тя обаче задържа мръсния въздух в приземния слой. Мръсният въздух пък от своя страна подсилва образуването и задържането на мъгла. Тоест те взаимно се подсилват.
19. Кога София ще има чист въздух като Осло, Стокхолм, Единбург, Амстердам? - Когато има толкова студ, вятър и дъжд, колкото имат там. И когато ги настигнем по стандарт на живот. Тоест никога.
20. Защо тогава всички медии и половината Фейсбук непрекъснато ни засипват с неточни данни, апокалиптични послания и сравнения с Третия свят, които ни карат да се чувстваме все едно живеем в Ада? - Понякога дори и аз нямам отговор.
Послепис: Добавих и данните от официалните станции за средногодишната концентрация на ФПЧ10. Тенденцията е ясна", коментира експертът.
На същото мнение е и депутатът Александър Иванов, който заяви, че е сега въздухът е в пъти по-чист от преди 10 години, но не бива да забравяме колко коли имаше в София преди 20 години, какви бяха превозните средства в градския транспорт или колко километра метро имаше в София.
А ето и графика, която ясно показва какви са тенденциите:
