Истината за Гугъл и социалните мрежи: Прогресивно-либералният заговор срещу свободата
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Миналата сряда, на 14 август, авторитетната американска организация за разследваща журналистика Project Veritas, публикува повече от 1000 страници вътрешна документация на корпорацията, която поддържа Google. Публикува и обширно интервю с доскорошния неИн служител Захари Ворхайс, който бие камбаната на обществената тревога, разкривайки стряскащи антидемократични практики, насочени срещу свободата на словото и конституционните права на гражданите. В САЩ вече наричат тези разкрития „Сноудън моментът за Google“.
Стотиците документи, които Ворхайс предостави на държавните институции и обществото, свидетелстват, че Google и видео-платформата YouTube целенасочено и безскрупулно манипулират алгоритмите си така, че да цензурират мнения, медии и говорители, които изразяват ценности и гледни точки на християнството, консерватизма, привържениците на Републиканската партия на САЩ и на политиката на президента Доналд Тръмп. Има „черни списъци“ на личности, учени и медии, които не споделят прогресивно-либералните политически тези. Алгоритмите на търсене са програмирани така, че да промиват мозъците в духа на джендър-идеологията и расистката „политика на идентичностите“, насаждани от соросоидите. Известно у нас е вече, че при изписване в англоезичната версия на търсачката на думите „мъжете могат…”, по подразбиране google подсказва: „да раждат бебета“, „да имат месечен цикъл“.
През последните две години станаха още много разкрития за злоупотребите на технологичните гиганти, които газят демокрацията, за да прокарват „дневния ред“ на неолибералния глобализъм и интересите на глобалния елит. Наскоро, пред сенатска комисия във Вашингтон свидетелства под клетва и авторитетният психолог проф. Робърт Епстайн (привърженик на Хилъри Клинтън!), който заяви, че в резултат от манипулациите на Google и социалните мрежи Фейсбук и Туитър в полза на Хилъри през 2016 г. са отклонени повече от два милиона гласа.
Веднага след изборите през 2016 г. пък, друг google-Сноудън изнесе таен едночасов видеозапис от корпоративната цитадела на Google. Става дума за среща на босовете на корпорацията Сергей Брин и Лари Пейдж с техния висш персонал непосредствено след победата на Доналд Тръмп. Такива срещи се провеждат ежеседмично и са известни на техния корпоративен жаргон като TGIF (Thank God It’s Friday), на български – „Слава Богу е петък“. Видеото разкрива реалност, която не може да бъде омаловажавана просто като „обмен на лични мнения“, както се опитаха да сторят от Google, след изтичането на записа. Става дума за корпоративно съвещание за оценка на политическата ситуация и за набелязване на мерки за противодействие на резултатите от току що проведените демократични избори в САЩ.
Освен обидните думи за новоизбрания президент и неговите избиратели, въпросната корпоративна глутница планира и как да се противопостави на нарастващата съпротива в света срещу господството на „суперкласата“ и статуквото на неолибералния глобализъм. Сергей Брин заявява, че повечето хора в корпорацията са разочаровани, а той самият се чувствал дълбоко обиден от избора на Доналд Тръмп, който противоречал на всички ценностни на Google. По-нататък той определя избирателите на новия американски президент като „екстремисти“ и ги сравнява с поддръжниците на фашизма и комунизма. Заявява, че Google и неговите служители трябва да увеличат финансирането на прогресивно-либерални групи. Вицепрезидентът на корпорацията Уолкър на свой ред обявява, че Google и неговите служители трябва да се борят с това. Хората от бившата съветска зона добре знаят перфидната антидемократичност на „партийните организации по месторабота“ от тоталитарното минало. А в по-ново време и зловредната роля на частни фирми, които искат да контролират и насочват вота на избирателите.
В случая с Google става дума за нещо далеч по-мащабно и по-опасно. За оруелова действителност. Дори по-лошо – частни корпорации, безконтролни и непрозрачни, се намесват в политиката. Скрити зад фалшивата маска на „политическа неутралност“, задкулисно се опитват да подменят демокрацията, да манипулират общественото мнение, да налагат цензура и да бъркат в главите и душите на хората, за да им натрапват силово „правилни“ мисли и да контролират гласовете им. Заблуждават се тези, които смятат, че всичко това са някакви „американски проблеми“, които не ни засягат. Същите инструменти се използват и у нас за цензура, омаскаряване и атака срещу политически опоненти на сектата на соросоидите, която е локалния аватар на отиващото си статукво на неолибералния глобализъм.
Манипулацията и подмяната, която се опитват да направят чрез социалните мрежи и платформи, е почти невидима с просто око и на този етап до голяма степен е неподвластна на правни регулации, които да гарантират свободата и конституционните права на гражданите. Това я превръща в „ядрено оръжие“ срещу свободата и демократичния избор на хората. Изгубвайки битката на терена на демокрацията, силите на глобалисткото статукво се опитват да възстановят контрола си върху властта в САЩ, а оттам и върху процесите в света, чрез дигитален преврат и гьобелсово промиване на мозъци.
Към този инструментариум прибягват и защото се провалят в опита си да господстват публичния дискурс в САЩ чрез контролираните от тях традиционни медии – вестници, телевизии. Ако през 70-те години по данни на Pew Research повече от 60% от американците имат доверие на медиите, днес нагласите са диаметрално противоположни. Част от този процес е сгромолясването на прогресивно-либералните медии в САЩ, които изгубиха голяма част от аудиторията и влиянието си в САЩ след като зарязаха окончателно качествената журналистика и се превърнаха в пропагандни рупори на партийната опозиция на демократите и анти-Тръмп хейтърите. Необективността и откровените лъжи, които тиражират денонощно този тип медии откакто на власт е Тръмп, накара общественото мнозинство в САЩ просто да спре да ги чете, гледа и слуша. У нас и в Европа изглежда, че CNN е „Америка“, но в САЩ тази някога славна телевизия се срина по меродавните данни на Nielsen Research за първата половина на тази година на 15-то място по гледаемост в праймтайма, откакто спря да информира хората и поведе открита политическа битка с Тръмп, който изразява ценностите на голяма част от американското общество. Изостава в пъти от влиянието и аудиторията на водещия в САЩ тв новинарски канал Fox News.
Някога легендарният New York Times, който символизираше високата кауза на медийната независимост и устоите на демокрацията, днес прилича повече на анти-Тръмп дадзибао. Онзи ден стана ясно, че в изданието са обсъждали, че след като линията на отразяване на Тръмп като „заговорник с руснаците“ се провали, до изборите трябва да го рамкират като „расист“. Дъно на журналистическите стандарти и тържество на примитивната пропаганда.
Този процес в по-широк контекст е предмет и на водещите научни анализи в конституционното право на САЩ. Американската правна наука традиционно отделя съществено място на ролята на медиите в демократичното общество. Сред водещите изследвания в последно време се откроява един важен извод – медиите, в цялото им съвременно разнообразие, вече не се разглеждат като безусловен гарант на демокрацията, а все по-често като корпоративен инструмент, който изкривява демократичния процес. В анализите на обширната практика на Върховния съд на САЩ по такива дела, която отдавна се е превърнала в христоматийно четиво за свободата на медиите, тази тенденция се откроява отчетливо.
В „славните години на медиите“, както често наричат 60-те и 70-те години на ХХ век, върховните магистрати в поредица от емблематични решения описват ролята на медиите като институция за образоване на гражданите (Richmond Newspapers, Inc. v. Virginia, Cox Broadcasting Corp. v. Cohn), „строител на диалога в обществото“ (Miami Herald Publishing v. Tornillo) и като конституционно защитена „четвърта власт“, която контролира политиците (Nebraska Press Assn. v Stuart, NYT v. Sullivan, Time, Inc. v. Hill). В днешно време изчезването на монопола на медиите върху информационния поток, Върховният съд на САЩ не приема, че институционализираните медии имат някакви специални конституционни привилегии, които да ги различават от всички останали, искащи да коментират обществените теми в социални мрежи, сайтове, видео-блогове и пр. Нещо повече, магистратите описват медийните корпорации и издатели като корпоративна форма за акумулиране на печалби, чиито възгледи често нямат нищо общо с широкия обществен интерес и дори могат да „изкривяват политическия процес“ (Citizens United v. FEC).
Голямото предизвикателство пред демокрацията днес е да осуети прогресивно-либералния заговор за дигитален политически и идеологически преврат.
*Коментарът на Борислав Цеков е публикуван в "Труд", заглавието е на редакцията
