Последвайте ни в Google News Showcase
В свят, в който масово вирее безразличието, всеки иска да намери човек, който да го обича и с когото да споделя радост и тревоги. Но понякога това неистово желание да откриеш любовта може да ти скрои лош номер.
Хората все ся затрупани с проблеми, постоянно ся изнервени, мъчат се да оцелеят, затова при първите нотки на емоция, решават, че може би това е голямата Любов, чиято висша цел е да донесе неизмерно щастие. Фантазията, очакванията и опитът започват виртуозно да композират една прекрасна творба.
Истинска ли е любовта или е плод на въображението, създаден, за да потисне поне малко самотата, страха и отчаянието? Има признаци, по които да разберем.
1. Зависимостта.
Едно е да имаш желание да си с някого, друго е това да граничи със зависимост. Защо си готов да изпаднеш в нервна криза, ако плановете ти за вечерта се провалят или пък „идеалната половинка“ замине някъде без теб? Това са страховете! Същите тези, заради които създадохме перфектния образ. А той не бива да ни „пренебрегва“ и „изоставя“. Когато любовта е истинска, вместо страхове имаме точно обратното – сигурността и доверието
2. Измерване на любовта и твърде болезнена реакция. Перфектният партньор трябва да се бори за теб всеки ден… Така ли?! Ако не ти поднася подаръци и комплименти, не те обича… Нима?! Колко неща трябва да направи за теб… Колко?! Истинската любов е винаги достатъчна! Тази, която е само в представите ни, си търси постоянните доказателства, има си скала, по която мерим колко е силна. При това върви и с прекалено болезнена реакция на всичко, което „идеалният партньор“ е направил срещу нашите очаквания. Ако не е съгласен с теб, не те уважава. Ако забрави нещо, пренебрегва те. Ако не ти благодари, не те оценява. Само нереалната любов е способна да прави такива глобални изводи. На базата на нищожни доказателства издава смъртни присъди. И така до безкрайност…
3. Неспособността да поемем отговорност. Лутаме се между миналото и очакванията за бъдещето. Сравняваме, търсим „какво се промени“. Все другият е виновен. Ако не му се излиза, значи е станал тъп и скучен. Ако не сме доволни от секса, значи той е спрял да се старае. Ако не прави планове за общо бъдеще, родителите му го настройват. Ако се пошегува дебелашки, приятелите му влияят зле. Нямаме достатъчно пари – тоя мързел безперспективен, да вземе да се размърда малко. И така списъкът с незадоволени очаквания расте с всеки изминал ден. И ние нямаме вина! Ние даваме всичко от себе си, но отсреща не го оценяват. Дали?
А нещата всъщност са толкова прости. Не винаги приятни, но прости. Само трябва да осъзнаем, че животът е непредвидим и в никакъв случай идеален.
Истинската любов е дар, който върви с хубавото и с лошото. И ние разбираме това, без да ни пречи.
Нереалната любов е илюзия. За нея всяко непокрито изискване е предателство. Всяка критика – унижение.
Източник: beu.bg
