ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Марек и Мариус са само две имена в дългия списък с децата, станали жертва на католически свещеници с хомофобски и педофилски наклонности.
Марек Лисински никога няма да забрави този ден - 13 декември 1981 година, последната нощ, която прекарва при своя насилник. 13-годишният по онова време Марек решава да сподели своята тайна пред майка си и баба си. Разказва им, че местният свещеник му причинява "лоши неща".
На 14-годишна възраст той започва да пие и става алкохолик. В продължение на 30 години не отронва и дума за сексуалния тормоз, на който е бил подложен от местния свещеник. Едва 43-годишен намира сили да проговори, започва и терапия, предават за историята му световни агенции.
Спомените за преживяното обаче така и не му дават мира. 51-годишният днес Марек все още сънува кошмари, в които отново и отново изживява нанесения му тормоз. А извършителят? Отецът бил отстранен от поста си за три години, но днес отново работи като свещеник. Гражданското дело срещу него още не е приключило.
Лисински все пак успява да се съвземе от травмата. От 15 години насам вече не пие, а през 2013-а дори решава да основе организация в помощ на жертвите на сексуални посегателства. Една от тези жертви е Мариус Милевски. Неговият мъчител подхождал хитро, възползвайки се от информациите, които научавал от семейството в изповедалнята.
Свещеникът знаел например, че 9-годишният тогава Мариус израства в проблемно семейство, в чийто дом няма дори баня. "Веднъж отецът ме покани в дома си и ме попита дали искам да се изкъпя. Съгласих се, защото вкъщи нямахме дори течаща вода. Но веднага се почувствах много неприятно, защото свещеникът започна да ме къпе. А после ме принуди към орален секс", спомня си Мариус, който днес е на 28 години.
Както Лисински, така и Милевски и до днес не могат да се отърват от чувството за вина, от комплекса за малоценност - типични последици от тормоза, на който са били подложени.
В края на църковния процес свещеникът дори бил оправдан. Делото в гражданския съд обаче приключило по друг начин - там свещеникът бил признат за виновен: три години затвор и забрана да работи с деца и младежи в продължение на десет години. "Поне държавата защити моите права", казва Милевски с видимо облекчение.
"Чак след 38 години попаднах на представител на църквата, който ми повярва. След като му разказах какво съм преживял, той се просълзи и ми целуна ръка за прошка. За първи път от 38 години се почувствах свободен. За първи път не изпитвах нито вина, нито срам", споделя Лисински. Човекът, за когото говори, е не друг, а самият папа Франциск.
