Истинските наследници на комунистите - водачи на протеста! Бойкикев, Атанасов, Минеков и Дайнов отгледани от БКП и Политбюро
Последвайте ни в Google News Showcase
Много интересна картина се получава когато се види кои са водачите на протестите, които се определят като десни и кои са собствениците на медиите, които ги подкрепят.
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Разбира се начело е Христо Иванов. Кой е той? Произхожда от семейство на болшевики. Баба му Светлана Бойкикева е полковник от Червената армия. Дядото на Христо Иванов е от породата на най-ортодоксалните комунисти. Недялко Иванов Бойкикев е роден на 27 февруари 1894 г. Баща му Иван Златанов Бойкикев умира рано. Майката Мария Бойкикева (на която е кръстена майката на Христо Иванов) остава вдовица с 4 сина.
Дядото на Иванов участва в пропагандни мероприятия, които са част от активните мероприятия на съветското разузнаване в България и Европа. Най-мащабното от тях е изложбата за „Белия терор“ в България, в която освен Бойкикев участват Александър Жендов и Матвей Вълев. Тя е открита в Берлин и след това обикаля много градове в Германия и други европейски държави.Тази изложба с фотоматериали, диаграми, графици и рисунки изиграва много сериозна роля в съветската стратегия за дискредитацията на легитимното българско управление в очите на западното обществено мнение.
Като студент в Берлин става председател на комунистическото студентско дружество „Нарстуд“ (Народно студентство). Оранизацията разгръща широка и разнообразна дейност – започва издаването на сп. „Нарстуд“, на което Недялко Бойкикев е редактор. Той е в основата на създаването на држества „Нарстуд“ във всички европейски градове, където учат български студенти – Германия, Австрия, Чехословакия, Франция. На публични събрания, в местната преса и чрез свои симпатизанти, небългарските комунисти от групите на Недялко Бойкикев изнасят купища от неверни „факти“, нарочно селектирани снимки, част от тях напълно манипулирани, за да демонстрират издевателствата на „фашисткото“ правителство в България. Сред тях са Велко Македонски, Сава Гановски, Иван Стефанов, Стефан Димитров, Йордан Черне и др.Така по потомствена линия и двамата родители на Иванов са членове на БКП.
В годините, когато не е известен като политик, Христо Иванов използва фамилията на майка си и се представя като Христо Бойкикев.
Вторият е колегата на Христо Иванов в "Демократична България" Атанас Атанасов. Роден е в село Батин, Русенско. Завършва право в СУ, след което се връща в Русе, където работи като съдия. По време на Възродителния процес и Голямата екскурзия на българските турци през 1989 г. е вече прокурор в Разград. Тогава Прокуратурата в комунистическа България беше на подчинение на Централния комитет на БКП и прокурор се ставаше само с решение на партията. Бил е член на БКП нещо, което упорито крие от 30 години. През периода 92 -95 година е началник на МВР в Разград.
Следващият е един от членовете на самонареклото се Отровно трио, Велислав Минеков. Той е син на скулптора Величко Минеков. Минеков е бил член на най-близкия кръг на комунистическия диктатор Тодор Живков - Ловната дружинка. Старият Минеков е и най -скъпо платеният творец в годините на развития социализъм. Получавал е милиони, за монументалните си творби възхваляващи БКП и комунизма. Младият Минеков също е скулптор, завършил Художествената академия. В последствие през 1986 г. специализира в Хамбург, Федерална Република Германия. По онова време да отидеш на запад беше привилегия само на членовете на върхушката на БКП и техните семейства.
Другият водач Евгений Дайнов е роден през 1958 г. в Пловдив. Син е на постоянния кореспондент в Москва на вестника на Политбюро на Българската комунистическа партия Работническо дело Александър Дайнов. В началото на 70 -те години, Александър Дайнов става представител на вестника този път в Лондон. Там във Форест Хил скуул, Евгений Дайнов завършва средното си образование. През 1976 г.,когато всички момчета на 18 години влизат в казармата, младият Дайнов заминава за Оксфорд да учи политически науки. Това в онези години е възможно само с личното одобрение на Тодор Живков и на Държавна сигурност. Да се избегне казарма не беше дори и от възможностите на членовете на Политбюро на БКП. Дипломната работа на Евгений Дайнов е за развитието на Френска комунистическа партия. Тогава връзките между БКП и ФКП бяха много тесни и на френските другари се разчиташе за налагане на комунизма в Европа. Дори БКП финансираше органа на ФКП вестник Юманите. В последствие Дайнов работи в Института по история на БКП.
