Историкът Анелия Маркова вади на бял свят неизвестни факти за войните на великите Асеневци! Ползва базата данни на НАСА и слънчевите затъмнения
Последвайте ни в Google News Showcase
Анелия Маркова е родена през 1986 г. в Казанлък. Завършва специалност „История и география“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Търново, а през 2019 г. защитава докторантура на тема „Войните на Второто българско царство – историко-социологически аспекти“. Участвала е с представяне на доклади в различни семинари, програми и форуми с историческа тематика из цялата страна. През 2015 г. е част от международна програма за изучаване на гръцки език ΘΥΕΣΠΑ (AKAΔΗΜΙΑ ΠΛΑΤΩΝΟΣ). Взема участие в провелия се през август 2016 г. в Белград международен конгрес по византинистика. Автор е на публикации в различни периодични и научни издания, свързани с българската медиевистика.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
През 2020 г., използвайки факти от астрономията, съпоставени с историческите извори, тя успя да докаже, че въстанието на Петър и Асен е избухнало поне половин година по-късно от общоприетата дата 26 октомври 1185 г.
„Войните на първите Асеневци“ от Анелия Маркова е най-новото, 15-о заглавие от популярната поредица „История на войните“ на издателство „Милениум“ и вече е на пазара.
- Г-жо Маркова, на какво се дължи вашият интерес към историята на Второто българско царство?
- Интересът ми към историята на Второто българско царство се дължи на обстоятелството, че този период е по-малко популярен сред широката аудитория читатели в сравнение с годините на управление на знаменитите ханове и царе от Първото българско царство, а не трябва да е така. Българските владетели от XIII и XIV в. извършват не по-малко и достойни дела, които при всяка възможност трябва да бъдат припомняни. И какво по-естествено от това да учиш „История“ в Търново и да пишеш за великите Асеневци!
- Как стигнахте до впечатляващото ви откритие относно датировката на воденото от Петър и Асен въстание?
- Дискусията около датировката на въстанието може да се каже, че е столетна и всъщност не е новост, нито е непозната за любителите и изследователите на българската историография. Слънчевите затъмнения са използвани и преди от видни български и чужди медиевисти в опитите им да разрешат този научен проблем, но едва днес развитието на съвременните технологии ни позволява да се възползваме от така необходимата ни информация. Аз самата съм любител на астрономията и бях запозната с базата данни, които НАСА са предоставили за свободен достъп на обществеността. Разбира се, не е достатъчно само да се направи проверка на тези затъмнения. Необходимо е изследователят да е добре запознат с особеностите на явленията, за да може тяхното използване като средство за датиране на събития да бъде правилно и научно обосновано.
- Кои са най-големите предизвикателства пред възстановената българска държава в края на XII и началото на XIII в.?
- Най-голямото предизвикателство пред възобновеното Българско царство е придобиването и запазването на държавен суверенитет. Не по-маловажни се проблемите, свързани с освобождаването на етнически българските земи, както и борбата с вътрешните размирици. Свидетели сме, че тримата братя Петър, Асен и Калоян стават жертва на заговори.
- Може ли да посочите най-важните сражения и определящите фактори в хода на интензивните военни кампании от този период?
- Некоректно ще е да степенуваме сраженията, защото всяка една военна кампания в периода на освобождаване и утвърждаване на Българското царство като политически фактор има ключова роля за благоприятното развитие на събитията. Но все пак бих посочила, че битката при Тревненския проход от 1190 г. е онова сражение, което показва, че инициативата на бойното поле е в ръцете на българските царе.
- Каква България оставят първите Асеневци на своите наследници?
- С огромно желание бих искала да използвам само суперлативи в отговора си по този въпрос, но трябва да бъда обективна и да кажа следното. Неоспорим успех е териториалното разширение и придобиване на международна легитимация през първите двайсет години от възстановяването на Българското царство, но всъщност цар Калоян оставя на своите наследници една държава с недостатъчно добре консолидирано население, а завоюваните територии се оказват недълготраен актив и това проличава още през първите години от управлението на цар Борил. Причините за това положение трябва да се търсят най-вече в промяната на външнополитическата обстановка в Европейския югоизток, настъпили през първите десет години на XIII в.
