Последвайте ни в Google News Showcase
Кабинетът на министър-председателя на Великобритания Борис Джонсън изглежда разделен по отношение на решението дали да поиска предсрочни избори, в случай, че Европейския съюз отговори положително на молбата за отсрочка на Брекзит или вместо това да се опита да прокара споразумението с Брюксел през парламента, пише вестник London Evening Standard, цитиран от "Фокус".
Премиерът предупреди, че ще се опита да прокара предложението за предсрочни избори, ако се окаже принуден да приеме дълга отсрочка за Брекзит, която вероятно ще отложи излизането на Великобритания от структурите на ЕС до 2020 г.
Правителството отхвърли предположенията, че има разделение сред министрите и съветниците на премиера за това дали Джонсън трябва да предприеме подобен ход.
Според информацията главният съветник на Джонсън, Доминик Къмингс е един от привържениците на предсрочни избори.
Но държавният секретар на Северна Ирландия Джулиан Смит според източници твърди, че все още е възможно сделката да бъде ратифицирана от парламента, въпреки провала на Джонсън да стори това в Камарата на общините по-рано.
Има страхове сред членовете на Консервативната партия за това, че ако се проведат ранни избори, преди Великобритания да напусне ЕС, това ще е в услуга на ръководителя на „Партия „Брекзит“ Найджъл Фараж.
Дори и ако Джонсън реши да подкрепи провеждането на избори, няма гаранция, че инициативата му ще успее. Според британското законодателство той ще има нужда от подкрепата на две трети от парламента, за да бъдат проведени предсрочни избори, което означава, че той ще има нужда от гласовете на Лейбъристката партия.
Джереми Корбин, ръководителят на лейбъристите заяви по-рано, че е готов да участва в нови избори, веднага след като се увери, че Джонсън няма да изведе страната от ЕС без сделка.
Въпреки това в партията той има широка опозиция, във време, в което не се очаква тя да получи голяма подкрепа от гласоподавателите.
Макар да има други варианти за провеждането на избори, като например Консрвативната партия да гласува вот на недоверие срещу собственото си правителство, за което ще имат нужда от обикновено мнозинство в парламента, този метод също ще срещне трудности.
Всяко решение ще трябва да изчака до 25 октомври, когато европейските лидери окончателно ще вземат решение дали и до кога ще подкрепят отсрочка за Брекзит.
Предполага се, че ЕС ще се съгласи на забавяне на процедурата до края на януари 2020 г., с възможност Великобритания да напусне преди това, ако парламентът в Лондон одобри сделката за Брекзит по-рано от този срок.
Подобен ход би бил в съответствие с искането, което Джонсън беше принуден от парламента да отправи към Брюксел по силата на „Закона на Бен“, след като неговата сделка не беше одобрена от Камарата по-рано.
Този подход се радва на подкрепа от страна на ключови фигури в ЕС, като например германският канцлер Ангела Меркел или премиерът на Ирландия Лео Варадкар. Въпреки това според информацията френският президент Еманюел Макрон ще настоява за много по-кратка отсрочка – до средата на ноември.
Ако Брюксел не стигне до консенсус, ще трябва да се проведе спешно събрание на европейските лидери.
Отсрочка до ноември би била в услуга на Джонсън, който информира председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че не желае да забавя Брекзит повече.
Туск по-рано призова европейските лидери да приемат искането на Лондон за отсрочка, след като депутатите в Обединеното кралство отхвърлиха опита на Джонсън „бързо“ да прокара сделката през парламента по-рано.
Британският премиер заяви преди това, че може да задейства процедурата за излизане от ЕС без сделка, след като депутатите отказаха да подкрепят предложението му за тридневен график за дебати за Брекзит в Камарата на представителите.
